Смъртта на Дик Чейни, вицепрезидент на Съединените щати в администрацията на Джордж У. Буш, върна вниманието към един от най-противоречивите периоди в модерната американска външна политика. Чейни бе сред водещите архитекти на инвазията в Ирак през 2003 г. и ключова фигура в оформянето на доктрината за превантивни войни след атаките от 11 септември.
Решението за интервенция в Ирак се базираше на твърдения за оръжия за масово унищожение и предполагаеми връзки между режима на Саддам Хюсеин и Ал-Кайда. След войната множество разследвания, сред тях доклади на Сената на САЩ и правителственото разследване във Великобритания („Чилкот“), стигнаха до заключение, че разузнавателните данни са били представяни селективно и преувеличавани. ООН не даде втори мандат за операцията, а генералният секретар Кофи Анан я определи като „несъвместима с Устава на ООН“.
Как Чейни поведе Америка към войната в Ирак
Иракската държава бе де факто разградена след разпускането на армията и ключови институции. Това доведе до вакуум на власт, гражданска конфронтация и появата на условия за възхода на радикални групировки като „Ислямска държава“. Иран значително увеличи влиянието си в региона. Според изследванията на проекта „Costs of War“ войната доведе до стотици хиляди жертви, милиони разселени и трилионни финансови разходи за САЩ.
Чейни защити до последно валидността на решението, както и политиките за „усилени“ разпити, които доклади на Сената по-късно определиха като систематични нарушения и практики, надхвърлящи международните стандарти срещу изтезанията.
„Оръжия за масово унищожение“ и разузнаване под натиск
Гор Видал, един от най-известните американски интелектуални критици, отбеляза, че „докато публично се говореше за свобода и демокрация, зад кулисите се разглеждаха карти на нефтени полета и списъци с кандидати за иракски ресурси“ – позиция, вписваща се в по-широката теза за енергийни и корпоративни интереси около войната.
Подобна гледна точка присъства и в българския обществен дебат. Виктор Блъсков написа:
„Чейни е от основните фигури зад неоконската (неоконсервативна – б.р.) войнолюбска политика, която използва лъжи, за да прати хиляди американски момчета да загинат… Заедно със стотици хиляди невинни жертви, унищожени държави и човешки съдби.“
Блъсков добавя:
„Когато Чейни и неговите приятели прекосиха червената линия и нападаха държави без причина, те преобърнаха света наопаки.“
Ирак след инвазията: срив на държавата и възход на радикализъм
Ирак се превърна в пример за това как разпадането на държавни институции и липсата на поствоенно планиране могат да доведат до хронична нестабилност. Регионалната архитектура на сигурност бе разклатена, а влиянието на Иран в постсаддамов Ирак се увеличи значително.
В резултат бяха създадени условия за появата на нови радикални групировки, които използваха вакуума на власт и междуобщностното напрежение.
Петролни интереси, корпорации и обвинения в „вечни войни“
Дебатът за икономическите интереси зад войната остава отворен. Публикувани документи за енергийната работна група на Чейни, както и последвалите договори за логистика и реконструкция, често се посочват от критиците като доказателства за корпоративна мотивация.
Историческата оценка за ролята на Чейни остава поляризирана. За някои той е лидер, действал в условията на безпрецедентна заплаха. За други – архитект на конфликт с огромна човешка и стратегическа цена.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
