Скот Ритър беше свален от полет от Ню Йорк за Истанбул в понеделник от американски служители, а паспортът му беше конфискуван в изненадващо ново развитие на открития стремеж на правителството да цензурира и заглуши критиците на външната политика на администрацията в момент, когато САЩ доставят оръжия за милиарди долари, за да разпалят по-широка война в Русия, да ускорят атаките срещу жителите на Газа и да подготвят почвата за война с Китай за Тайван.
Ветеран от морската пехота и истински американски патриот, Ритър също е известен бивш главен оръжеен инспектор на ООН, писател и журналист. Той беше на път за Русия за участие в Международния икономически форум в Санкт Петербург.
За първи път Ритър привлече вниманието ми, когато даде показания по време на изслушване в Капитолията, спонсорирано от мен, за да се проучат плановете на администрацията на Буш да нападне Ирак. През август 2002 г. Ритър предупреди, че не са налице основания за нападение срещу Ирак.
Ако Конгресът беше послушал Ритър, САЩ щяха да си спестят загубата на хиляди наши войници и прахосването на трилиони долари от данъци. Над един милион иракчани загинаха в резултат на американското нападение срещу страната им. Финансовият и моралният дълг на Америка никога няма да може да бъде изплатен, но нямаше да съществува, ако просто бяхме разгледали представените от него доказателства.
Паспортът на Ритър беше конфискуван вчера от властите на САЩ без обяснение.
Тук има няколко конституционни въпроса:
- Вземането на паспорта му беше незаконно изземване, забранено от Четвъртата поправка на Конституцията. Г-н Ритър поиска, но не получи разписка за иззетия паспорт.
- Изземването представлява наказателен опит за цензуриране на възгледите му, което е нарушение на правото му на свобода на словото и свобода на печата, гарантирано от Първата поправка.
- Неговите права на справедлив процес според Петата поправка бяха нарушени. Някой в Държавния департамент е взел административно решение да попречи на пътуването му и да отнеме паспорта му. Тъй като нямаше посочена причина за изземването, нямаше открито съдебно заседание, не бяха представени публично доказателства, които да оправдаят конфискацията на паспорта на г-н Ритър. Целият процес е с усещането за „Процес на Кафка“, в който г-н Ритър не може да разбере в какво е обвинен.
Държавният департамент е знаел за пътуването на г-н Ритър три седмици преди планираното отпътуване, което дава основание да се смята, че задържането е имало за цел да унижи г-н Ритър, в допълнение към грубото пренебрегване на конституционните му права.
Ритър е бил критичен към външната политика на САЩ и многократно е заявявал своите възражения срещу разширяването на войната ясно и убедително в своите подкасти. Въпреки че Държавният департамент има юрисдикция върху пътуванията, той няма възможност да отмени правата, предоставени на всички американци съгласно Конституцията на САЩ, включително свободата на движение.
Тук трябва да има разследване на действията на Държавния департамент. Възникват много сериозни въпроси, всички от конституционно значение:
Дали паспортът на г-н Ритър е бил иззет въз основа на тайни доказателства и разрешено по силата на изпълнителна заповед 13224 на президента Буш, с която се установява извънредно положение в страната (вече на 23 години!) и която беше потвърдена миналата година от президента Байдън?
Паспортът иззет ли е по силата на Закона за патриотизма? Обществото има право да знае причините за това. Бил ли е Скот Ритър под федерално наблюдение заради упражняването на правата си по Първата поправка?
Беше ли заловен Ритър заради опита му да построи мост на мира към Русия?
Не става въпрос само за Скот Ритър.
Всеки американец, независимо дали е журналист или не, който предизвиква държавата в настоящата обстановка, може да се окаже обект на произволни процедури и дори на преследване по политически причини. Това е истинското извънредно положение.
Крис Хеджис, човек с безупречна журналистическа репутация, беше отменен, след като той и аз участвахме в дискусия, критикуваща външната политика на САЩ, в неговото шоу The Real News.
Арестът и лишаването от свобода на Джулиан Асандж по искане на правителството на САЩ предупредиха всеки журналист за цената, която може да бъде платена за разкриване на официални действия, свързани с убийството на невинни цивилни в Ирак.
Когато се атакуват конституционните права на когото и да било от нас, се атакуват конституционните права на всички нас.
На кого другиго ще бъде ограничено пътуването, защото правителството не харесва това, което той казва? Кой друг ще бъде наблюдаван? Кой друг ще бъде преследван? Кой друг ще бъде лишен от конституционните си права?
Също толкова тревожна беше и едновременната публикация на „The Washington Post“, която представя като дезинформация работата на журналисти, включително няколко американци, които оспориха разказа на Държавния департамент по отношение на Русия и Иран.
Изглежда, че „The Washington Post“ е взел на сериозно сардоничната сентенция на Ей Джей Лейблинг: „Свободата на пресата е гарантирана само на тези, които я притежават.“
Корпоратизацията на Първата поправка и концентрацията на медиите във все по-малко ръце са основните причини, поради които Америка е под постоянна заплаха от война и поради които конституционните ни свободи са в беда.
Днес добре осъзнатата истина е толкова обидна за лъжците, колкото свободата е обидна за тираните. „Нашата свобода – пише Томас Джеферсън десет години след Декларацията за независимост – зависи от свободата на печата, а тя не може да бъде ограничена, без да бъде загубена.“
За автора: Денис Джон Кучинич е американски политик. Първоначално е демократ, а от 1997 до 2013 г. е представител на САЩ в 10-ти конгресен район на щата Охайо. От 1977 г. до 1979 г. той е кмет на Кливланд. Бивш кандидат за президент на САЩ от Демократическата партия. Твърд противник на войната на САЩ в Ирак.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски