Свръхбързите влакове, роботите и мегаполисите създават илюзия за безкраен възход, но под повърхността светът навлиза в демографски срив без исторически прецедент. Анализаторът Ноа Смит предупреждава, че ниската раждаемост не е временен дисбаланс, а системна криза, за която популярните „лесни решения“ – от имиграцията до изкуствения интелект – не дават отговор.
В свой обширен текст за Asia Times Смит предупреждава, че Китай – а заедно с него и целият свят – навлиза в нова и много по-дълбока демографска криза, която не може да бъде решена с познатите досега политики и удобни обяснения.
Китай като предупреждение: върхът преди демографския спад
Спадът в раждаемостта в Китай е безпрецедентен. През 2025 г. в страната са родени по-малко деца, отколкото през 1776 г. – епоха, в която населението е било под една пета от сегашното. Само за последната година броят на ражданията е спаднал с 17%.
Общият коефициент на плодовитост е около 0,93, далеч под равнището за просто възпроизводство (2,1). При такова ниво, отбелязва Смит, четирима баби и дядовци ще имат по-малко от едно внуче.
Икономистът Хесус Фернандес-Виляверде, цитиран от Смит, изчислява, че дори при силно оптимистичен сценарий населението на Китай би се стабилизирало около 625 милиона души – при над 1,4 милиарда днес. В действителност спадът вероятно ще бъде по-дълбок.
Припомняме- Китай с рекордно ниска раждаемост от 1949 г. насам
Глобален срив в раждаемостта: защо това не е временна криза
Ключовата теза на Ноа Смит е, че Китай не е изключение, а предвестник. Сривът в раждаемостта вече засяга почти всички региони – Източна Азия, Европа, Латинска Америка, Индия, а дори и Африка. От средата на 2010-те години темпът на спад се ускорява, а статистическите агенции непрекъснато ревизират прогнозите си надолу.
Това прави настоящата демографска криза качествено различна от по-старите опасения за „лек недостиг на бебета“, които изглеждаха поправими с умерени политики.
По-малко хора, повече тежест: икономиката на застаряващия свят
Според Смит това твърдение игнорира факта, че свиващото се население неизбежно застарява. По-малко работещи издържат повече възрастни хора.
В САЩ през 90-те години е имало над петима души в трудоспособна възраст за всеки пенсионер; днес те са под четирима. Във Франция съотношението е около 3:1, а в Япония – близо 2:1. Това означава по-високи данъци, по-дълъг трудов живот и по-голяма тежест върху работещите.
Още по темата – Европа вдига пенсионната възраст: няма кой да работи
Освен това, подчертава Смит, застаряващото общество затруднява инвестициите и подкопава пенсионните системи. Хората ще трябва да спестяват повече, за да поддържат старините си, при по-несигурни доходи.
Към това се добавя и проблемът с инфраструктурата – пътища, електропреносни мрежи и канализация са проектирани за определен брой хора. При силен демографски спад поддръжката им става икономически невъзможна, а цели региони могат да западнат необратимо.
Митовете за спасение: производителност, AI и имиграция
Да, признава Смит, по-високата производителност може частично да компенсира по-малка работна сила. Но тук има три фундаментални проблема.
Първо, почти всички развити икономики вече се опитват максимално да повишават производителността – няма „резервен бутон“, който да бъде натиснат при демографски срив.
Второ, по-малко хора означава и по-малко учени, инженери и изследователи, които да създават нови технологии. Икономистът Чад Джоунс показва, че свиването на научния потенциал може да има тежки дългосрочни последици.
Трето, застаряващите общества исторически имат по-бавен ръст на производителността.
Според Ноа Смит пълната подмяна на човешкия труд с AI не е утеха, а дистопичен сценарий. Тя би изисквала масивно преразпределение на доходи, би създала огромна социална прослойка без поминък и би разклатила всяка политическа система.
Освен това подобна икономика би могла да изтласка хората чрез скок в цените на земя, енергия и вода, което би наложило безпрецедентна държавна намеса. Това, подчертава Смит, не е стабилен изход.
Защо парите не купуват бебета
Това, според Смит, е едно от най-разпространените и най-заблуждаващи решения. Финансовите стимули работят слабо.
Китай, Унгария и Южна Корея са опитвали мащабни програми. В Южна Корея „бебе бонусът“ е намалил темпа на спад с едва 4,7% – крайно недостатъчно.
Изследователят Лаймън Стоун, цитиран от Смит, изчислява, че за връщане към равнище около 2,1 деца на жена биха били нужни субсидии, равняващи се на десетки хиляди долари годишно за дете, което е политически и фискално невъзможно.
Имиграцията може временно да смекчи ефекта, но не го решава. Имигрантите също остаряват, а в държави със силни социални системи нетният икономически ефект често е ограничен. Освен това няма „другa планета“, от която безкрайно да се черпи население.
Науката срещу самозаблудата: единственият реален път напред
Основният извод на Смит е, че човечеството се самозалъгва, защото проблемът изглежда твърде голям и без ясен изход. Вместо това той призовава за мащабна, целенасочена научна програма.
Той предлага създаването на Международен изследователски център за политики за раждаемост, който да обедини икономисти, социолози, демографи и специалисти по обществено здраве. Целта: да се открият реално работещи механизми за стабилизиране на раждаемостта около равнището на възпроизводство.
Финансирането би било в порядъка на милиарди долари – мащаб, който Смит смята за напълно оправдан, ако става дума за екзистенциална заплаха. Той посочва като пример Илон Мъск, който публично определя ниската раждаемост като една от най-големите опасности за цивилизацията.
Още по темата – Стивън Шоу: Обществата умират без деца
Според Ноа Смит демографският срив не е идеологическа тема, а структурен риск за глобалната икономика и социалния ред. Успокоителните тези – за производителност, имиграция или финансови стимули – не издържат на сериозен анализ.
„Проблемът е реален и огромен“, заключава Смит, „и трябва да го атакуваме със същия инструмент, с който сме се справяли с пандемии, глад и климатични рискове – системна научна работа, а не самозаблуда.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
