Държавите все по-бързо прехвърлят ключови функции към изкуствен интелект — от военни операции и полицейски системи до съдебна администрация, социални услуги и управление на градовете. В анализ за Asia Times Джон П. Рюл предупреждава, че автоматизацията вече не е просто инструмент за ефективност, а процес, който променя самата природа на властта: решенията стават по-бързи, но и по-непрозрачни, а отговорността все по-трудна за проследяване.
През април американската Администрация за общи услуги — General Services Administration — обяви планове да автоматизира 1 милион работни часа годишно, след като от октомври 2024 г. е съкратила близо 40% от персонала си. Подобни съкращения се наблюдават и в други части на държавната администрация, пише Джон П. Рюл в Asia Times.
Рюл припомня, че Вашингтон за първи път възприема мащабна автоматизация още по време на Втората световна война, когато трябва да обработва огромни военни масиви от данни. След това тя се разширява в следвоенната административна държава. Разликата днес е, че AI автоматизацията намалява работни места едновременно в държавния и частния сектор, без да създава сравними нови роли, които да ги заменят.
Вижте още – Техноглобализмът идва: Palantir, BlackRock и новата власт над народите
От администрацията до бойното поле
Най-сериозният въпрос, според анализа в Asia Times, е, че тези системи вече не обслужват само бюрократични процеси. Те навлизат в основни функции на държавната власт и легитимност — включително употребата на военна сила.
Като пример Рюл посочва Maven Smart System на Пентагона, използвана по време на конфликта с Иран през 2026 г. Системата дава представа докъде е стигнало използването на изкуствен интелект във военното планиране и избора на цели.
Maven е стартирана през 2017 г. и представлява мрежа от системи, изградени от частни изпълнители, водени от Palantir Technologies, с участие на компании като Microsoft и Amazon. Тя интегрира сателитни изображения, кадри от дронове, радари, инфрачервени сензори, сигнали от разузнаването и десетки други източници на данни. Алгоритми за компютърно зрение, обучени върху огромни масиви от изображения, класифицират „обекти на бойното поле“, а инструмент, наречен AI Asset Tasking Recommender, предлага варианти за удари. Задача, която преди две десетилетия е изисквала хиляди хора, днес може да бъде извършена от малък брой оператори за секунди.
Вижте още – Кой решава кой да живее: Palantir и алгоритмичната война
По данни на служител от Националната агенция за геопространствено разузнаване, цитиран от Wired и преразказан от Рюл, изходът от процеса по определяне на цели е нараснал от под 100 цели преди Maven до над 5000 дневно по време на войната с Иран.
По-ранни версии на Maven са използвани в Афганистан, Украйна, Ирак, Сирия, Йемен и при залавянето на Николас Мадуро във Венецуела, посочва авторът в Asia Times. Технологията продължава да се развива и по време на конфликта с Иран.
Тя все още не е напълно автономна, но според Рюл представлява още една стъпка към т.нар. агентна AI война — ситуация, при която системите вече не просто подпомагат човешки решения чрез автоматизация, а започват сами да идентифицират и изпълняват задачи с минимален човешки принос.
Пентагонът и новата война с AI
Пентагонът е поискал 54 млрд. долара като част от бюджета си за 2027 г., за да премине към „автономни и дистанционно управлявани системи във въздуха, на сушата, над и под морето“, включително чрез програмата Drone Dominance, пише Рюл.
Това е пореден знак, че Вашингтон иска да намали човешкото участие във войната. Броят на военнослужещите намалява от десетилетия — със 64% между 1968 и 2025 г. Междувременно Азербайджан използва дронове-камикадзе срещу Армения през 2020 г., а Израел прилага AI подпомогната война в Газа. Според Рюл тези примери показват колко лесно държавите могат да адаптират подобни системи.
Русия и Китай също разширяват собствените си автономни способности и вече се конкурират със САЩ, а в някои области дори ги изпреварват.
Когато алгоритмите започнат да избират цели
Намаляването на човешкото обмисляне във войната обаче създава сериозни правни проблеми. Международното хуманитарно право се опира на Женевските конвенции от 1949 г. и Допълнителния протокол I от 1977 г. То изисква разграничаване между военни цели и цивилни, пропорционалност и предпазни мерки при атака.
Но модерните AI системи поставят тези принципи под натиск. Рюл цитира Lieber Institute, според който непрозрачността на съвременния изкуствен интелект прави по-трудно да се проследи кой носи отговорност за грешки и съответно да се осигури правосъдие за жертвите. Това подкопава както възпирането, така и прилагането на закона и показва ограниченията на Женевските конвенции и Римския статут, когато се прилагат към системи, които сами участват във вземането на решения за цели.
Според анализа в Asia Times ентусиазмът за нови регулации отслабва, защото правителствата все повече приемат по-малък човешки контрол като цена за стратегическо предимство.
Автоматизираното управление вече не е фантастика
Промяната към AI системи има и сериозни вътрешнополитически последици. Според Рюл основни държавни функции — правоприлагане, съдебни процеси, административни решения — както и публични услуги като транспорт и градско управление вече се характеризират с мащабна автоматизация и постепенно нарастваща автономност.
Поддръжниците твърдят, че подобни системи могат да намалят човешките грешки и политическите пристрастия, да осигурят по-бързи и по-последователни решения и да подобрят управлението и инфраструктурата. Законодателите също са под натиск да догонват частния сектор, който вече използва автоматизирани и автономни системи за по-висока ефективност и конкурентоспособност.
Рюл дава пример с Албания, където Diella е представена като виртуален „министър“, натоварен с борбата срещу корупцията в новия кабинет на премиера Еди Рама. По данни на Al Jazeera, цитирани в анализа, нейното първо обръщение към парламента през 2025 г. е привлякло международно внимание. Diella работи върху модели на OpenAI и облачната инфраструктура на Microsoft и е представяна като знак за „прогрес“.
Припомняме -Албания назначи първия в света AI министър
Но подкрепата вътре в страната е смесена. Експертът по информационни технологии Бесмир Семанай казва пред Deutsche Welle, че Diella засега е просто чатбот, а не автономна система. Според него изкуственият интелект може да подпомага правителствени решения, ако е добре обучен и наблюдаван, но истинският проблем е прозрачността: не е ясно на какви данни разчита и кой отговаря за поддръжката му.
Полиция, съд и оценки на риска
От 90-те години насам правоохранителните органи в САЩ и по света все повече използват дискриминативен и предиктивен AI. Чрез наблюдение на лични данни — пътувания, финанси, комуникации — се създават индивидуални и регионални оценки на риска, които насочват полицейските ресурси.
През 2025 г. британското правителство призна, че разработва „проект за прогнозиране на убийства“, използващ данни, за да маркира хора, смятани за способни да извършат убийство. Компании като Palantir и Babel Street продават системи със сходни възможности, посочва Рюл.
Автоматизацията разширява и практическата автономия на AI системите. Полицейски роботи — от патрулни ботове в Сингапур до автономни охранителни превозни средства в Маями — са оборудвани с технологии за лицево разпознаване и разпознаване на автомобили. Те могат да наблюдават обществени места и да предупреждават полицията в реално време.
AI се използва и в правосъдната система, пряко засягайки човешката свобода. В САЩ решения за гаранция и присъди вече разчитат отчасти на алгоритмични инструменти за оценка на риска. Сред тях е Public Safety Assessment на Arnold Ventures, който използва девет обективни фактора, за да прогнозира дали обвиняеми може да не се явят в съда или да извършат нови престъпления. Инструменти като COMPAS, PRIME и HARMLESS изпълняват сходни функции.
AI подпомага и съдебни решения при разводи. Австралийският софтуер Split Up, разработен през 90-те години, по-късно вдъхновява инструменти като Amica — подкрепена от правителството платформа, която използва финансови данни и съдебни прецеденти, за да предлага разделяне на активи.
В Бразилия програмата Victor помага на Върховния федерален съд бързо да класифицира дела. Според Oxford Institute of Technology and Justice, цитиран от Рюл, тя анализира съответствието с конституционните изисквания за допустимост и ускорява разглеждането на дела чрез анализ на документи и инструменти за обработка на естествен език.
Китай отива още по-далеч със своите „умни съдилища“. Там AI се интегрира широко в изготвянето на документи, подреждането на доказателства и прегледа на дела. Автоматични анализи на материалите се предоставят на съдиите заедно с подобни предходни решения и препоръчани резултати, за да се стандартизира правосъдието и да се намали ролята на човешката преценка.
Канада и Великобритания също са въвели правила, които позволяват AI в съдебната администрация, но не и във формалното вземане на съдебни решения.
Вижте и това – Папата, AI и „цифровият Бог“: новият кръстоносен поход на Ватикана
Умните държави и държавата без лице
Автоматизацията в управлението често се внедрява по-лесно в градове и по-малки държави. Естония се откроява като една от най-автоматизираните страни в света, пише Рюл.
Страната започва да разширява автоматизацията и към съдебната система, включително чрез AI подпомагани съдии за малки искове. Платформата e-Estonia предоставя държавни помощи, като например подкрепа за родители, често без гражданите изобщо да кандидатстват.
AI управлението е тясно свързано с инициативи като умни градове, 15-минутни градове и различни форми на системи за социален кредит, при които инфраструктура, услуги, наблюдение и администрация се интегрират чрез автоматизирано управление.
Изпълнителният директор на Palantir Алекс Карп
През 2025 г. изпълнителният директор на Palantir Алекс Карп и Никълъс Замиска, ръководител по корпоративни въпроси и правен съветник към офиса на главния изпълнителен директор, подкрепят по-тясна интеграция между Силициевата долина и държавата в книгата си The Technological Republic.
Според Рюл, докато административната държава може да продължи да намалява човешкия си персонал, автоматизираният и потенциално автономен интерфейс, който я заменя, ще направи държавната структура много по-голяма и по-натрапчива.
Прехвърлянето на публична власт към частни фирми, които предоставят основната технология, както и решенията, вземани чрез непрозрачни алгоритмични процеси вместо от ясно разпознаваеми длъжностни лица, пораждат безпокойство сред населението. Статия на Cornell Brooks Public Policy от 2025 г. показва смесена подкрепа в САЩ за употребата на AI в управлението като цяло и по-ниско одобрение, когато става дума за решения с висок залог.
Когато алгоритмите грешат, кой носи отговорност
Същите инструменти, които се разработват за управление на обществото, могат да бъдат използвани срещу него от други актьори. През 2025 г. Anthropic заявява, че вероятен китайски държавно подкрепян участник е използвал агентния AI Claude, за да се опита да проникне в 30 цели по света — технологични компании, държавни агенции, химически производители и финансови институции. В няколко случая опитите са успешни. Компанията описва случая като „първия документиран мащабен кибератакуващ процес, извършен без съществена човешка намеса“.
Автоматизираните административни провали също създават сериозни проблеми от години. В Нидерландия самообучаваща се система, използвана от данъчната и митническата администрация, неправомерно санкционира хиляди семейства, като някои са доведени до финансов крах и дори до загуба на родителски права.
С нарастването на доверието в „алгоритмичната истина“ човешката преценка и по-дълбокото разсъждение рискуват да бъдат изтласкани от по-бързи, подредени решения, които изглеждат по-справедливи. Автоматизацията разширява и възможностите за по-мощни модели на цензура и политическа манипулация. Приемането на автоматизирано и автономно управление означава и отказ от част от човешката роля в самоуправлението. Колективното управление, основано на обществен дебат и достъп до отговорни длъжностни лица, може да бъде заменено от структури, които са по-трудни за оспорване и разбиране.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
