Западният наратив за сирийската война повече от десетилетие беше еднозначен: мирно въстание, превърнало се в брутална гражданска война заради жестокото потушаване от страна на Башар Асад. В новата книга Creative Chaos: Inside the CIA’s Covert War to Topple the Syrian Government („Творчески хаос: Вътрешната тайна война на ЦРУ за свалянето на сирийското правителство“) Уилям ван Вагенен систематично оборва тази версия. Както пише Джоузеф Солис-Мълън в своята рецензия за Mises Institute, книгата представлява едно от най-сериозните разобличения на западната политика в Близкия изток през XXI век.
Не „революция“, а геополитическа операция
Основната теза на Ван Вагенен е, че войната в Сирия не е резултат от органична революция, а от целенасочени усилия на Вашингтон, Израел и техните регионални съюзници да отслабят Иран чрез свалянето на режима на Асад.
Според автора още администрацията на Джордж Буш-младши е поставила основата за тази стратегия, но именно управлението на Барак Обама е ускорило процеса, виждайки в Сирия удобен фронт за натиск върху Иран без открит военен сблъсък.
Книгата обстойно документира как САЩ, заедно със съюзниците си — Израел, Саудитска Арабия, Катар и Турция — са въоръжавали и финансирали т.нар. „умерена опозиция“. В действителност, както подчертава Ван Вагенен, от самото начало бунтът е бил доминиран от джихадистки групировки.
Вместо да позволят на правителството в Дамаск да възстанови реда, западните служби са насочвали милиарди долари в оръжия, логистика и обучение на въоръжени екстремисти. Изтекъл имейл от 2012 г. на Джейк Съливан до Хилари Клинтън, цитиран в книгата, признава недвусмислено: „AQ [Ал Кайда] е на наша страна в Сирия.“
Припомняме – Британска НПО и издигането на бивш джихадист в Сирия
Рецензията на Солис-Мълън подчертава един от най-силните аспекти на книгата: митът за „умерените бунтовници“ е напълно разрушен. Свободната сирийска армия (FSA), представяна от медиите като алтернатива на Асад, на практика е била слаба, често е сътрудничела или се е сляла с „Ан-Нусра“ — сирийското крило на Ал Кайда, а по-късно с „Ислямска държава“.
Вашингтон не само че не спирал този процес, а дори го улеснявал чрез операции като Timber Sycamore, натиск върху Йордания да пропуска бойци през границата и тясно сътрудничество с Турция и Саудитска Арабия.
Това означава, че САЩ са въоръжавали същите джихадисти, които десетилетие по-рано атакуваха американска територия и които по същото време убиваха американски войници в Ирак.
Вижте още – „Джихадист“ в Елисейския дворец? Макрон посрещна Ахмед ал-Шараа
Израел и стратегическият хаос
Особено внимание Ван Вагенен отделя на ролята на Израел. Докато официалният наратив представя страната като пасивен наблюдател, доказателствата сочат друго: Тел Авив е имал ясен интерес в разпадането на Сирия, тъй като Асад е бил ключов съюзник на Иран.
Израелското разузнаване активно е подпомагало усилията за подхранване на въстанието, а днес резултатът е видим: Сирия е трайно фрагментирана, а Израел е укрепил контрола си над Голанските възвишения и е разширил влиянието си в сирийски територии под претекст, че няма „легитимен партньор за мир“.
Една от по-дълбоките линии в книгата, отбелязана и от Солис-Мълън, е връзката между сирийската война и структурните дефекти на американската външна политика. Ван Вагенен прилага теорията за обществения избор и т.нар. „Железен закон на бюрокрацията“, според който институциите неизбежно поставят оцеляването и разширяването си над първоначалната си мисия.
За ЦРУ, Държавния департамент и Пентагона продължаването на войната е означавало по-големи бюджети, повече оправдания за намеса и укрепване на влиянието им. Затова, въпреки очевидния провал на стратегията, политиката е била поддържана години наред.
Човешката цена
Ван Вагенен не изпуска от поглед и човешкото измерение: стотици хиляди убити, малцинствени общности — алавити, християни, друзи и шиити — избити или прогонени, милиони бежанци, дестабилизирали не само региона, но и Европа. Вместо „свобода“, намесата на САЩ донесе безкрайна война, етническо прочистване и възход на джихадистки военачалници.
Вижте още – Друзите между Тел Авив и Дамаск: кървав сблъсък
За всички, които все още вярват, че американската намеса е сила за добро, това изследване е тревожен сигнал. Сирия, подчертава Ван Вагенен, не е изключение, а предупреждение: подобни операции вероятно ще се повторят.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
