COVID не просто разклати здравните системи – той разруши доверието в глобалните институции. След години на противоречиви послания, политизирани решения и липса на отчетност, Съединените щати официално сложиха край на участието си в Световната здравна организация, превръщайки натрупаното недоверие в политически акт.
На 22 януари 2026 г. формално приключи участието на САЩ в Световната здравна организация, след завършване на процедурата по оттегляне, започната с изпълнителен акт на президента Доналд Тръмп още през януари 2025 г.
Според Дейвид Мани, който анализира този процес в PJ Media, реакциите срещу решението – обвинения в „безразсъдство“ и „опасност“ – идват именно от онези среди, които отказват да признаят по-дълбокия проблем: доверието в СЗО е било ерозирано много преди самото оттегляне да стане факт.
Как COVID разруши доверието в Световната здравна организация
В анализа си Мани подчертава, че пандемията от COVID-19 се превръща в повратна точка за общественото възприятие към СЗО. Смесените сигнали, забавеното признаване на предаването от човек на човек и непрекъснато променящите се препоръки създават хаос в момент, когато се е изисквала яснота и последователност.
„Доверието не изчезна за една нощ“, пише Дейвид Мани. То се отцежда постепенно – с всяко противоречие, с всяка корекция, с всяко усещане, че решенията не се вземат единствено на научна основа.
Противоречиви послания, закъснения и загубена легитимност
Критиката към СЗО не идва само от политически опоненти. В записано през май 2025 г. обръщение до организацията министърът на здравеопазването и социалните услуги на САЩ Робърт Ф. Кенеди-младши формулира причините за напускането по следния начин:
„Както много други наследени институции, СЗО е затънала в бюрократично раздуване, закостенели парадигми, конфликти на интереси и международна силова политика.“
Дейвид Мани подчертава, че американската общественост е наблюдавала организация, силно зависима от американското финансиране, която въпреки това не демонстрира необходимата прозрачност и отчетност.
Американските пари без американско влияние
Един от ключовите аргументи в анализа е финансовият. САЩ са най-големият донор на СЗО, като традиционно осигуряват около 18% от общото ѝ финансиране чрез задължителни вноски и доброволни програми.
По думите на Мани тази диспропорция не води до реформи, а до зависимост. Отговорността тече в една посока – от САЩ към СЗО – докато отчетността рядко се връща обратно. Авторът уточнява, че това не означава Вашингтон да очаква „хор от послушни гласове“, но според него организацията все по-често се държи като политически орган, склонен да обвинява САЩ, без да прилага същите стандарти към други държави.
Финансовият шок за СЗО след оттеглянето на САЩ
Напускането на САЩ вече има измерими последици. Както отбелязва Дейвид Мани, СЗО е принудена да съкрати управленския си екип наполовина, да ореже бюджети във всички направления и да освободи около една четвърт от служителите си до средата на 2026 г.
Критиците на решението твърдят, че президентът е нарушил американското законодателство. В този контекст Мани цитира Лорънс Гостин, директор на O’Neill Institute for Global Health Law към Georgetown University:
„Това е ясно нарушение на американското право. Но Тръмп най-вероятно ще се измъкне.“
На форума в Давос Бил Гейтс заявява пред Reuters, че не очаква САЩ да се върнат в СЗО в близко бъдеще, макар и да настоява, че „светът има нужда от Световната здравна организация“.
Напускане без изолация: какво реално означава излизането от СЗО
Според Дейвид Мани оттеглянето не означава отказ от глобално здравеопазване. САЩ продължават да поддържат двустранни здравни партньорства, да финансират научни изследвания и да подкрепят превенцията на заболявания чрез други международни механизми.
Президентът Тръмп представя решението като корекция, а не като изолационизъм – аргументирайки, че американските средства трябва да отиват към институции, които гарантират прозрачност, равнопоставеност и измерими резултати.
В края на анализа си Дейвид Мани е категоричен: САЩ не напускат СЗО от инат или отмъщение, а защото доверието е изчерпано. COVID действа като катализатор, който изважда на повърхността дългогодишни проблеми – неравни правила, политизирани решения и липса на отчетност.
Напускането просто прави официално това, което вече е било факт. А глобалните институции, заключава Мани, не оцеляват с прессъобщения – те оцеляват с доверие.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
