Възможната връзка между COVID-19 ваксините, инфекцията със SARS-CoV-2 и появата или ускоряването на някои онкологични заболявания отново влезе в политическия и научния дебат в САЩ. Поводът е изслушване във Вашингтон, на което лекари и учени поставиха въпроса дали при част от хората може да има механизми, чрез които mRNA ваксините или самата инфекция да влияят върху туморната биология.
Темата е изключително чувствителна, защото официалната медицинска позиция остава предпазлива: към момента няма клинично доказателство, че mRNA ваксините срещу COVID-19 причиняват рак или ускоряват растежа му. В същото време нов обзор на публикуваната литература, изготвен от Шарлот Купервасер и Уафик Ел-Дейри и публикуван в Oncotarget, настоява, че натрупаните сигнали не трябва да бъдат отхвърляни, а да бъдат систематично проверени.
Вижте и това – Вътрешен бунт във FDA: прикривани ли са детски смъртни случаи след COVID ваксини?
Какво твърдят лекарите на изслушването във Вашингтон
д-р Ангъс Далглийш
Според The Epoch Times лекари са заявили на 3 юни по време на изслушване във Вашингтон, че COVID-19 ваксините може да допринасят за появата на рак при някои хора. Изданието цитира д-р Ангъс Далглийш, почетен професор по онкология в Лондонския университет, според когото той е наблюдавал пациенти, които неочаквано са развили рак след поставяне на COVID-19 ваксини, изградени върху mRNA технология.
„Нямам никакво съмнение, че mRNA ваксината вероятно е изиграла значителна роля в развитието на тези неочаквани ракови заболявания“, казва Далглийш, цитиран от The Epoch Times.
На същото изслушване д-р Уафик Ел-Дейри, директор на Онкологичният център „Легорета“ към Университета „Браун“ (Legorreta Cancer Center at Brown University), представя другата част от въпроса — не само клиничните наблюдения, а и потенциалните биологични механизми. Според The Epoch Times той е заявил, че е установил, че спайк протеинът, който се среща както при COVID-19 инфекция, така и след COVID-19 ваксинация, може да намали способността за активиране на гени, свързани с потискането на ракови процеси.
Изследването на Купервасер и Ел-Дейри: сигнал, не доказателство
Именно Ел-Дейри е един от двамата автори на обзора в Oncotarget, заедно с Шарлот Купервасер от Tufts University School of Medicine. Изследването е озаглавено „COVID vaccination and post-infection cancer signals: Evaluating patterns and potential biological mechanisms“ (COVID ваксинацията и постинфекциозните сигнали за рак: оценка на моделите и потенциалните биологични механизми) и разглежда публикувани случаи и проучвания за ракови заболявания, появили се във времева близост до COVID-19 ваксинация или инфекция.
Авторите на изследването са категорични, че не доказват причинно-следствена връзка. Те посочват, че целта им не е да изчислят риска от рак, нито да дават индивидуални клинични препоръки за ваксинация. Целта е да се съберат, подредят и анализират публикуваните сигнали — тоест случаите, при които рак, рецидив или необичайно бърза прогресия са описани във времева близост до ваксинация или инфекция.
Прегледът обхваща изследвания от януари 2020 г. до октомври 2025 г. Според авторите общо 69 публикации отговарят на критериите за включване. От тях 66 са публикации на ниво отделни случаи или серии от случаи и описват 333 пациенти в 27 държави. Освен това са включени две ретроспективни популационни проучвания — едно от Италия с около 300 000 души и едно от Южна Корея с около 8,4 милиона души — както и един надлъжен анализ на около 1,3 милиона американски военнослужещи.
Още по темата – Южнокорейско проучване: COVID ваксини и риск от рак
Какви онкологични случаи са описани в литературата
Най-често описваните заболявания в прегледа са хематологични злокачествени заболявания, включително неходжкинови лимфоми, кожни лимфоми и левкемии. Отбелязани са и солидни тумори — рак на гърдата, рак на белия дроб, меланом, сарком, рак на панкреаса и глиобластом. Авторите включват също вирусно асоциирани ракови заболявания като сарком на Капоши и карцином на Меркел.
Купервасер и Ел-Дейри открояват няколко повтарящи се мотива в публикациите: необичайно бърза прогресия, рецидив или реактивация на вече съществувало бавнопротичащо или контролирано заболяване; нетипични локални находки, включително в близост до мястото на инжектиране или регионалните лимфни възли; както и възможни имунологични връзки между остра инфекция или ваксинация и туморна латентност, имунно избягване или промени в туморната микросреда.
Тук е и най-важното ограничение на анализа: голямата част от наличната литература е съставена от описания на отделни случаи и малки серии. Според авторите 55 от 69 публикации, или около 81%, са именно такива. Това означава, че данните са подходящи за откриване на потенциален сигнал и формулиране на хипотези, но не са достатъчни, за да се твърди, че ваксинацията или инфекцията причиняват рак.
Възможните механизми: спайк протеин, имунен надзор и възпаление
И все пак изследването поставя въпроса защо тези сигнали се появяват и какви механизми биха могли да ги обяснят, ако в част от случаите връзката се окаже реална. Авторите разглеждат няколко възможности: имунна дисрегулация, продължително или локално възпаление, промени в туморната микросреда, реактивация на латентни онкогенни вируси, потенциална роля на спайк протеина и въпроси около остатъчна ДНК или други компоненти от състава на ваксините.
Една от основните хипотези е, че при генетично или имунологично предразположени хора силната имунна активация може да разклати съществуващ баланс. При вече налични, но скрити или контролирани туморни клетки, такава промяна теоретично би могла да подпомогне излизане от латентност, ускоряване на растежа или отслабване на имунния надзор. Това не е доказателство за причинност, а биологично възможен сценарий, който според авторите заслужава проверка.
Друга линия в анализа е свързана със спайк протеина. В изследването се припомня, че той е общ елемент между инфекцията със SARS-CoV-2 и ваксините, които кодират неговото производство. Авторите разглеждат въпроса дали неговото наличие и евентуално продължително задържане в определени тъкани може да влияе върху възпаление, клетъчни пътища, ДНК увреждане, тумор-супресорни механизми или реакцията на организма към вече съществуващи злокачествени клетки.
В тази връзка Ел-Дейри и колеги по-рано са изследвали ефектите на спайк протеина върху p53-свързани пътища — една от ключовите системи, чрез които клетките контролират увреждания, стрес и потенциално злокачествена трансформация. Точно затова The Epoch Times поставя акцент върху твърдението на Ел-Дейри, че спайк протеинът може да намали способността за активиране на гени, участващи в потискането на рак.
Изследването в Oncotarget обаче не свежда въпроса само до ваксинацията. Авторите разглеждат и SARS-CoV-2 инфекцията като възможен фактор. Това е важна разлика, защото част от механизмите — възпаление, имунна дисрегулация, увреждане на тъкани, промени в имунния надзор — могат да бъдат свързани както с ваксинация, така и със самата инфекция. Затова авторите настояват за по-прецизно разграничаване между постинфекциозни, постваксинални и несвързани онкологични процеси.
Те предлагат и конкретен подход: при тумори, появили се след документирана инфекция или след COVID-19 ваксинация, да се използва стандартизирана патологична и имунохистохимична рамка. Минимално, според тях, трябва да се изследва дали в туморната тъкан има спайк протеин и/или нуклеокапсиден протеин. Така би могло по-добре да се разграничават случаи, потенциално свързани с инфекция, с ваксинална антигенна експресия или с напълно несвързани онкогенни процеси.
Рон Джонсън и спорът кога обществото трябва да бъде предупредено
сенатор Рон Джонсън
Изслушването е свързано и с ролята на сенатор Рон Джонсън, когото The Epoch Times описва като чест критик на COVID-19 ваксините. Според изданието Джонсън е заявил, че е важно обществото да бъде предупреждавано за възможни опасности, свързани с ваксините, без да се чака окончателно доказателство за всяка потенциална вреда.
От другата страна са представители на по-официалната онкологична позиция. Сенаторът демократ Ричард Блументал цитира Националния институт за рака на САЩ, според който няма доказателства, че COVID-19 ваксините причиняват рак, водят до рецидив или ускоряват прогресията на заболяването. Той се позовава на позиция, свързана с д-р Стивън Пъргам от Центърa за изследване на рака „Фред Хътчинсън“.
Д-р Джули Гралоу, главен медицински директор на Американското дружество по клинична онкология, също заявява по време на изслушването, че в момента няма клинични доказателства, които да доказват, че mRNA ваксините срещу COVID-19 причиняват рак или ускоряват растежа му. Според нея темата може и трябва да бъде изследвана, но отделни доклади за ракови заболявания, открити скоро след ваксинация, не доказват, че ваксинацията ги е причинила, защото не е ясно кога реално са започнали да се развиват тези тумори. Така спорът не е само медицински, а и доказателствен: какво се счита за достатъчен сигнал, за да се започне по-агресивно изследване на безопасността?
В този смисъл изследването на Купервасер и Ел-Дейри е важно не защото дава окончателен отговор, а защото настоява за рамка, в която въпросът да не бъде оставен в зоната на политическите лозунги. Авторите не твърдят, че са изчислили популационен риск. Не твърдят и че всеки описан случай е причинен от ваксина или инфекция. Те казват, че наличните публикации очертават ранна фаза на потенциално откриване на сигнал и че този сигнал трябва да бъде проверен с по-строги методи.
Особено значим е фактът, че част от данните идват не само от отделни клинични случаи, а и от популационни анализи. Южнокорейското изследване, включено в обзора, анализира около 8,4 милиона души и съобщава статистически асоциации между ваксинация и няколко вида рак в рамките на едногодишно проследяване. Италианското проучване обхваща около 296 000 жители на провинция Пескара и разглежда хоспитализации за рак. Но и двете изследвания са ограничени от възможни объркващи фактори, различно поведение спрямо профилактични прегледи, здравен статус, достъп до диагностика и други пристрастия в данните.
Въпросът остава отворен: нужни са дългосрочни изследвания
Затова и самите автори на Oncotarget настояват, че големият въпрос не може да бъде решен само със статистическа асоциация. Необходими са дългосрочни кохортни проучвания, молекулярна характеристика на туморите, анализ на тъканни проби, данни за предишни заболявания, брой дози, тип ваксина, време между инфекция, ваксинация и диагноза, както и разграничаване между нововъзникнал рак, рецидив, реактивация на латентно заболяване и ускорена прогресия на вече съществуващ процес.
Това поставя и въпроса за информираното съгласие. Купервасер и Ел-Дейри пишат, че дори ако подобни събития в крайна сметка се окажат изключително редки, осъзнаването на случилото се е необходима част от информирания избор — особено в период, в който вече няма извънредна ситуация около COVID-19. Според тях рискът, ако съществува, вероятно не е еднакъв за всички, а зависи от генетични, имунологични, екологични и социални фактори.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
