В продължение на десетилетие Европейската комисия е изграждала сложна, многопластова система за контрол върху онлайн речта, която далеч надхвърля границите на Европейския съюз и засяга пряко свободата на словото в Съединените щати. Това е основният извод от мащабния доклад The Foreign Censorship Threat, Part II („Чуждестранната заплаха от цензура, част II“), изготвен от Правната комисия на Камарата на представителите на САЩ и публикуван на 3 февруари.
Документът е резултат от разследване, базирано на хиляди вътрешни комуникации на технологични компании, изискани със subpoena (съдебни разпореждания), които разкриват как „доброволни“ кодекси, регулаторен натиск и в крайна сметка Digital Services Act/DSA (Регламент за цифровите услуги) са използвани за налагане на глобална цензура върху политическа, обществена и дори вярна информация.
Какво разкрива докладът на Конгреса на САЩ
Докладът проследява хронологично как още от 2015–2016 г. Европейската комисия започва да изгражда рамка за „борба с дезинформацията“, първоначално чрез форуми, препоръки и кодекси за поведение, които формално са доброволни, но на практика функционират като инструмент за натиск върху платформите. С времето тези механизми се институционализират и придобиват законодателна форма чрез DSA, който дава на Комисията пряка власт да влияе върху глобалните правила за модериране на съдържание.
Още по темата – Виктор Блъсков: разкритията за цензурата в ЕС показват опасна злоупотреба с власт
COVID-19: пандемията като тестова лаборатория за глобална цензура
Докладът описва пандемията от COVID-19 като преломен момент, в който Европейската комисия преминава от подготвителен натиск към реално и системно налагане на цензура върху глобалните правила за съдържание. Още през пролетта на 2020 г., много преди приемането на DSA, Комисията започва регулярни срещи с платформи в рамките на т.нар. COVID-19 disinformation monitoring program („програма за наблюдение на дезинформацията, свързана с COVID-19“).
От компаниите не се изисква просто реакция на конкретни публикации, а промяна на общите условия за ползване и глобалните правила за модериране, така че съдържанието, поставящо под въпрос официалните политики за вируса и ваксините, да бъде системно премахвано или „понижавано“. Натискът идва от най-високо политическо равнище – с изричното знание и одобрение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и вицепрезидента Вера Йоурова.
Особено показателно е, че обект на цензура не са само откровено неверни твърдения, а:
- легитимни въпроси за ефективността и рисковете на ваксините;
- съдържание, което по-късно се оказва частично или напълно вярно;
- хумор и политическа сатира, свързани с ваксинацията.
Според доклада пандемията е използвана като оправдание за трайна трансформация на глобалната архитектура на модериране, а не като временна извънредна мярка – модел, който впоследствие е разширен и към други теми.
Намеса в избори: от „добри практики“ към системен контрол
Втората ключова ос на доклада е намесата на Европейската комисия в изборни процеси. Авторите подчертават, че това не са изолирани случаи, а институционализирана практика, подкрепена от DSA, кодекси за „дезинформация“ и специални изборни насоки.
През 2024 г. Комисията въвежда т.нар. DSA Election Guidelines („Насоки по DSA за избори“), представени публично като „доброволни“. Вътрешни документи обаче показват, че те са третирани като минимален задължителен стандарт, от който платформите нямат право да се отклоняват без риск от санкции.
Може да ви е интересно – САЩ отвръщат на ЕС: визи отказани заради цензурата
Тези насоки изискват:
- промяна на алгоритми и политики;
- понижаване на видимостта на „дезинформация“;
- етикетиране чрез одобрени фактчекъри;
- т.нар. pre-bunking („предварително ваксиниране“ срещу очаквани наративи).
Докладът подчертава, че мерките засягат непропорционално консервативни, популистки и антиелитни позиции. Освен това Европейската комисия не се ограничава до ЕС: тя изисква информация за глобалните изборни политики на платформите и оказва натиск и върху съдържание, свързано с изборите в САЩ през 2024 г. – включително чрез директни писма и срещи с ръководствата на технологичните компании.
Румъния: когато регулацията води до анулиране на избори
Най-драстичният пример в доклада е случаят с Румъния. През ноември 2024 г. първият тур на президентските избори е спечелен от Калин Джорджеску, но резултатът е анулиран от Конституционния съд след твърдения за руска намеса чрез TikTok.
Ключов момент в разследването са вътрешните документи на TikTok, предоставени на Европейската комисия. В тях компанията изрично заявява, че не е открила доказателства за координирана мрежа от 25 000 акаунта – основното обвинение на румънските служби.
Въпреки липсата на доказателства:
- изборният резултат не е възстановен;
- при повторния вот през май 2025 г. печели кандидатът, приеман за системен и приемлив за Брюксел.
Докладът прави извода, че случаят Румъния демонстрира как непотвърдени твърдения за „дезинформация“, съчетани с регулаторен натиск, могат да доведат до реална подмяна на демократичен резултат.
Припомняме – Изборите в Румъния: Звучен шамар за неолибералния елит
От „доброволни“ кодекси до глобална регулация
Какво още се посочва в доклада?
Кодовете за „език на омразата“ и „дезинформация“ са представяни като доброволни споразумения между ЕС и платформите. Вътрешната кореспонденция обаче показва, че компаниите са били напълно наясно, че отказът от участие ще доведе до законодателен натиск и санкции. Така доброволността на практика се превръща в регулаторна принуда.
EU Internet Forum (Интернет форум на ЕС)
Създаден първоначално като механизъм за борба с терористично съдържание, форумът постепенно разширява обхвата си. Докладът показва, че той се превръща в платформа за координация на цензура върху напълно законна политическа реч, включително забавни картинки и видео, политическа сатира и антимиграционни позиции. Това разширяване става без демократичен дебат и без ясно правно основание.
Германия и NetzDG (Закон за прилагане в мрежите)
Германският закон NetzDG от 2017 г. е представен като ранен модел за държавна цензура в интернет. Докладът подчертава, че той стимулира т.нар. overblocking („прекомерно премахване“), при което платформите трият съдържание превантивно, за да избегнат глоби. В редица случаи това води и до глобално премахване на съдържание по национални германски стандарти.
Екстериториалният ефект на DSA
Поради глобалния характер на технологичните платформи, правилата за модериране рядко се прилагат регионално. Докладът обяснява, че когато ЕС наложи даден стандарт, той автоматично се превръща в глобален. Така регламентът на ЕС оказва пряко въздействие върху свободата на словото извън Съюза, включително в САЩ.
Санкциите срещу X
Глобата от 120 млн. евро срещу X (бивш Twitter) през 2025 г. е описана като демонстративен акт. Според доклада тя цели да покаже, че дори големи платформи няма да бъдат пощадени, ако тълкуват свободата на словото по начин, различен от предпочитания от Европейската комисия. Санкцията служи и като предупреждение към останалите компании.
Припомняме – Свободата на словото в ЕС: накъде води дигиталният контрол?
Бъдещи инструменти за контрол
Докладът обръща внимание на нови инициативи като Democracy Shield („Щит за демокрацията“), разширяване на мрежите от одобрени фактчекъри и идеи за задължителна идентификация на потребители. Всички те са представени като мерки за защита на демокрацията, но според авторите носят риск от още по-дълбок контрол върху онлайн речта.
Вижте и това – „Щитът на демокрацията“: нов механизъм за цензура в ЕС?
Докладът на Правната комисия на Камарата на представителите очертава последователен модел: разширително дефиниране на „дезинформация“, натиск върху глобалните правила на платформите и реално въздействие върху демократични процеси – включително извън ЕС. Според авторите това представлява пряка заплаха за американската свобода на словото и суверенитета, която изисква законодателен отговор от страна на Съединените щати .
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
