Някога символ на икономически възход, Калифорния днес все по-често се посочва като пример за това как зелена идеология, централизирани регулации и дълг могат да подкопаят дори най-мощната икономика. Според анализ на Томас Колбе, публикуван в Zero Hedge, управлението на губернатора Гавин Нюсъм превръща „Златния щат“ в американска версия на европейския политически експеримент – с познати последици.
От „Златния щат“ към идеологически експеримент
През XIX век Златната треска носи на Калифорния прозвището „Златният щат“. В продължение на поколения регионът се утвърждава като пространство на възможности, където американската мечта придобива конкретни измерения – социална мобилност, предприемачество и икономически растеж. Днес, по думите на Томас Колбе, щатът все по-отчетливо се превръща в сцена на политически експеримент, който удивително напомня доминиращата глобалистка идеология в Европа.
Давос, Тръмп и политическият спектакъл на Нюсъм
Тазгодишният Световен икономически форум в Давос, пише Колбе, е бил напълно засенчен от речта на Доналд Тръмп. Американският президент обяви провала на централно планирания, по европейски модел „климатичен социализъм“ – послание, което разтърси онези, извлекли икономически ползи от зелената трансформация през последните години.
Вижте още – Масовата миграция е лоша икономика: Тръмп предупреждава Европа от Давос
Ден след Давос губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм получава възможност да представи своята позиция. Изявата му обаче, според Томас Колбе, по-скоро напомня политически спектакъл, отколкото поведение на държавник. Нюсъм нарича реакцията на западните лидери спрямо Тръмп „жалка“, обвинява ги в страх и подчинение, а като символичен реквизит използва яркочервени „Trump Signature Knee Pads“ (наколенки – б.р.), заявявайки, че е трябвало да донесе по чифт за всеки световен лидер.
Зеленото управление: регулации, климат и дълг
Колбе подчертава, че Нюсъм – разглеждан като потенциален кандидат за президент от Демократическата партия – управлява икономика, която, ако беше самостоятелна държава, би била четвъртата по големина в света. Въпреки това той предпочита ролята на климатичен активист пред тази на прагматичен управник.
изображението е илюстративно
Горските пожари в Калифорния през 2024 г. са представени от губернатора еднозначно като следствие от климатичните промени – подход, който авторът определя като опортюнистичен и насочен към ускорено прокарване на климатичния дневен ред. По сходен начин недостигът на вода, бурите и градушките се интерпретират като директен резултат от CO₂ емисиите, докато нормалните климатични колебания остават извън публичния дебат.
От встъпването си в длъжност през 2019 г. Калифорния, по думите на Томас Колбе, следва европейския модел почти учебно. Щатът се превръща в американския пример за най-радикално прилагане на Зелената сделка – с регулации за индустрията, земеделието и транспорта, които напомнят директни преводи от брюкселската нормативна рамка. Последствията също са сходни: за последните три години бюджетният дефицит достига около 110 млрд. долара, а общият дълг – включително нефинансирани социални ангажименти – възлиза на приблизително 1,8 трилиона долара. Колбе определя Нюсъм като „крал на дълга“, управляващ „върху глинени крака“.
Социална държава, бездомност и данъчен натиск
Официалната цел на Калифорния е прекратяване на CO₂ емисиите до 2045 г. В същото време, отбелязва авторът, под слънцето на щата процъфтява не само зелена културна индустрия, но и мащабна система около бездомните. По време на управлението на Нюсъм се оформя хибриден модел от държавно финансирани частни структури за грижа за бездомни, като броят на обхванатите лица нараства десетократно – до около 180 000.
Томас Колбе прави паралел с други щати и твърди, че в Калифорния бедността се „управлява и монетизира“. Според него основните бенефициенти на този модел са мрежи, близки до Демократическата партия, което на практика създава устойчива машина за политическо финансиране.
Калифорния като европейски модел на Западния бряг
Нарастващата регулаторна тежест е съпроводена от все по-агресивна данъчна политика. Предлаганият „данък върху милиардерите“, който предвижда 5% върху нетното богатство на около 200 души, е определен от Колбе като популистки и като „троянски кон“. Формално еднократен, той лесно може да се превърне в постоянен налог, въпреки че голяма част от това богатство е инвестирано в компании и работни места.
Реакцията на бизнеса вече е видима: изнасяне на капитал, преместване на компании и засилен интерес към щати с по-слаби регулации и по-голяма защита на частната собственост. Томас Колбе вижда в това почти идентичен сценарий с Германия и Европейския съюз – индустриално изтичане, морализаторска реторика и опит икономическият упадък да бъде прикрит с медийни конфликти и идеологически сблъсъци.
В заключение авторът предупреждава, че моделът, прилаган в Калифорния и в ЕС, следва една и съща логика: контролиран „зелен социализъм“, включващ социално оценяване чрез въглеродни отпечатъци, засилена цензура в социалните мрежи и цифрови валути на централните банки, които концентрират власт в ръцете на държавата. Риториката е мека и „woke“, но реалните последици, според Колбе, са социално напрежение, икономически щети и ерозия на принципите, върху които е изградена американската мечта.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
