Възходът на BRICS+ се превръща във важен фактор в глобалната трансформация на международния ред. Разочарованието от следвоенната западна система – с нейните неравенства, избирателно прилагани правила и намаляваща легитимност в очите на Глобалния юг – създава пространство за нови модели на сътрудничество. В своя анализ, публикуван в Anadolu Agency, Маркус Винисиус де Фрейтас разглежда именно BRICS+ като формация, която предлага не просто алтернатива, а цялостна визия за бъдещо глобално управление.
По неговите думи, BRICS+ не предлага просто алтернативен форум, а носи „различна визия за международно управление“, основана на многополюсност, взаимно уважение и икономическа взаимозависимост.
Постзападен, а не антизападен
Де Фрейтас изрично подчертава, че BRICS+ не е антизападна инициатива, а постзападна. Според него, съюзът не цели конфронтация със Запада, а надрастване на установените хегемонични рамки, като предлага по-инклузивна платформа за глобален диалог. Именно това – способността на страните от BRICS+ да действат извън идеологическата орбита на Запада – според автора поражда дискомфорт сред западните елити.
Според де Фрейтас, зад привидно умерената дипломатическа критика се крие „дълбоко безпокойство“, че традиционните опори на западното господство – икономическо, военно и нормативно – вече не са достатъчни за поддържане на глобалното статукво.
Авторът изтъква, че именно ангажиментът към многополюсен свят отличава BRICS+ от други формати. Докато Г-7 се гради върху „идеологическо единомислие и исторически привилегии“, BRICS+ включва държави от различни континенти, култури и политически системи. Тази хетерогенност често е критикувана като слабост, но според де Фрейтас тя е отражение на реалния свят – сложен, разнообразен и невъзможен за свеждане до биполярни парадигми.
Вижте още – БРИКС излиза напред в битката за критичните минерали и чистата енергия
По отношение на ролята на Китай в BRICS+, авторът отбелязва, че макар Пекин да е водеща сила в международната търговия и инфраструктурни инициативи, BRICS+ не е инструмент на китайска хегемония. Напротив – де Фрейтас настоява, че участието на Китай в групата е част от „колективно усилие за редизайн на глобалната система“, а не опит за доминация.
Икономическо измерение и потенциал
Цитирайки данни за растящото икономическо значение на блока, де Фрейтас отбелязва, че страните от BRICS+ вече надминават Г-7 по дял от световния БВП, измерен по паритет на покупателната способност, и представляват над 40% от световното население. Очакванията са до 2028 г. те да допринасят с над 50% от глобалния икономически растеж.
Според автора обаче, само икономическите мащаби не са достатъчни. За да изпълни своята роля, BRICS+ трябва да задълбочи вътрешната си търговия, технологичен обмен и финансова интеграция. Де Фрейтас обръща внимание, че вътрешнотърговският обмен между членовете на блока все още е под 6% и определя увеличаването на този дял като „политически приоритет“.
Предложение: програма „Ганди–Ятсен“
Една от личните инициативи на де Фрейтас в текста е предложението за създаване на образователна и културна програма, подобна на европейската „Еразъм“. Той я нарича „Програма Ганди–Ятсен“ – в чест на Махатма Ганди и Сун Ятсен – с цел насърчаване на академичен обмен, съвместни изследвания и младежка дипломация между страните от BRICS+.
По думите му, „повече от договори и декларации, именно човешките връзки създават трайно доверие“.
Де Фрейтас обръща внимание и на медийната и политическа реторика срещу BRICS+, която често го представя като аморфен или неефективен. Той обаче вижда в тези критики по-скоро отражение на западни страхове, отколкото на реални проблеми вътре в съюза.
Затова, според него, истинското предизвикателство пред BRICS+ е не само геополитическо, а и стратегическо – да „дефинира собствените си стандарти за успех“ и да откаже да бъде оценяван през призмата на западните рамки.
В заключение, Маркус Винисиус де Фрейтас подчертава, че BRICS+ не трябва да имитира Г-7 или НАТО, а да изгради алтернатива, основана на взаимност, достойнство и сътрудничество, която по-точно отразява реалностите и амбициите на по-голямата част от човечеството.
* Маркус Винисиус де Фрейтасе гост-професор в Университета по международни отношения на Китай (China Foreign Affairs University) и старши изследовател (Senior Fellow) в Центъра за политики за Новия юг (Policy Center for the New South).
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
