През последната година разширеният формат BRICS+ тихо, но категорично се утвърди като водеща сила в глобалната търговия със зърно – развитие, което може да има дълбоки последици за световната продоволствена сигурност, търговията и икономическия суверенитет. Докато вниманието на международната общност бе насочено към усилията на блока за дедоларизация и енергийна независимост, неговият нарастващ контрол върху световното зърнопроизводство се очертава като също толкова значим фактор, пише InfoBrics.
С откриването на Зърнената борса на BRICS+ през 2024 г., алиансът направи решителна крачка към контрол над износа, стабилизиране на цените и намаляване на зависимостта от западно-доминираните селскостопански пазари. Днес държавите от BRICS+ произвеждат над 50% от глобалния обем зърно, превръщайки се в основни доставчици на пшеница, царевица и други ключови хранителни култури.
Зърното – новият стратегически ресурс
В свят, в който хранителната сигурност все по-често се използва като геополитически инструмент, способността на BRICS+ да определя кой ще се храни и на каква цена, носи потенциала да прекрои основите на глобалния икономически ред.
През 2025 г., въпреки икономическите сътресения и климатичните рискове, световното производство на зърно се очаква да достигне 2,31 милиарда тона – само с 10 милиона тона по-малко от предишните прогнози. Голяма част от тази устойчивост се дължи именно на държавите от BRICS+, които продължават да поставят рекорди в аграрната продукция.
Китай остава най-големият производител с 706,5 млн. тона, докато Бразилия се утвърждава като водещ износител на соя и царевица с прогнозирани 322,3 млн. тона. Русия е сред глобалните лидери в производството на пшеница с 125 млн. тона, а Индия я следва с над 110 млн. тона. Макар и с по-скромно производство – 15,2 млн. тона, Южна Африка е ключов доставчик на царевица за континента.
Към тази мощна аграрна ос се присъединяват и нови партньори на блока – Казахстан и Узбекистан укрепват позициите на BRICS+ в производството на пшеница, докато Индонезия и Малайзия добавят ориз и палмово масло. В същото време Иран, Саудитска Арабия и ОАЕ инвестират в зърнени складове и местно производство, осигурявайки дългосрочна продоволствена стабилност в Близкия изток. Африкански държави като Нигерия и Уганда също разширяват капацитета си за отглеждане на зърнени култури.
Тази консолидация на селскостопанския капацитет в рамките на BRICS+ поражда въпроса: ще използва ли блокът новопридобитото си влияние, за да регулира глобалните зърнени пазари така, както ОПЕК управлява търговията с петрол?
Зърнената борса на BRICS+: алтернатива на западния модел
изображението е илюстративно
Създадената през 2024 г. зърнена борса на BRICS+ представлява качествено нова парадигма в международната търговия със селскостопанска продукция. Основната ѝ цел е да улесни търговията със зърно между страните-членки чрез разплащания в местни валути, заобикаляйки доминираните от Запада борси и ценови механизми. Така се намалява зависимостта от аграрните системи, контролирани от САЩ и ЕС.
През последните десетилетия западните държави често използваха зърното като икономически и политически инструмент – чрез забрани за износ, търговски санкции и манипулации на цените, които тежаха особено върху развиващите се икономики. Зърнената борса на BRICS+ предлага алтернатива: независима търговска платформа, чрез която страните от Глобалния юг могат да си осигурят стабилни доставки на справедливи цени.
Освен че засилва продоволствената сигурност в рамките на блока, тази стъпка дава възможност на BRICS+ да влияе върху глобалните цени на храните по свои правила. По аналогия с успеха на ОПЕК в петролната индустрия, BRICS+ изглежда следва сходна стратегия в аграрния сектор.
Преструктуриране на глобалната продоволствена система
Координирането на зърнения износ, управлението на царевичната продукция и изграждането на търговски механизми извън западната рамка могат да превърнат BRICS+ в централен играч при формирането на бъдещите политики за глобална хранителна сигурност.
Ако блокът успее да консолидира правилата за търговия и ценообразуване, това ще промени не само достъпа до евтина храна, но и ще определи кои държави ще бъдат зависими от веригите за доставки на BRICS+, както и как ще функционира глобалният селскостопански пазар.
Началото на нова ера
Издигането на BRICS+ като водещ производител и износител на зърно сигнализира за мащабна трансформация в глобалната продоволствена и икономическа архитектура. Вече независими от западните търговски системи и доларово ценообразуване, страните от блока изграждат собствена аграрна рамка, насочена към суверенитет, стабилност и сътрудничество между държавите от Глобалния юг.
В свят с все по-деконцентрирана власт, въпросът не е дали BRICS+ ще доминира в аграрното производство – това вече се случва. Истинският въпрос е: как ще се адаптира светът към новата реалност, в която способността да изхраниш народите се премества на Изток и Юг?
Тази промяна не е просто икономическа – тя касае бъдещето на глобалното управление, международната търговия и самата същност на продоволствената сигурност в един все по-многополюсен свят.
Глобалните последици и предизвикателства пред новия аграрен гигант
Издигането на BRICS+ като водещ аграрен съюз не остава без отзвук в западните политически и икономически кръгове. Промяната в баланса на силите в глобалната търговия със зърно предизвиква сериозни въпроси относно бъдещето на западните аграрни модели и тяхната способност да поддържат влиянието си в развиващите се региони.
САЩ и Европейският съюз вече проявяват признаци на загриженост относно нарастващата роля на BRICS+ в осигуряването на хранителни ресурси за Африка, Близкия изток и части от Азия. Според анализатори, възможността страни от Глобалния Юг да придобият преференциален достъп до зърно извън западните борсови механизми, би могла да ерозира дългогодишната роля на западните донори и международни институции в областта на продоволствената сигурност.
В отговор на тази тенденция, западни организации и медии повдигат въпроса дали подобна концентрация на ресурси в рамките на BRICS+ не създава риск от „нова форма на зависимост“, този път не от долара, а от алтернативна структура, базирана на други икономически и политически интереси. Макар и все още дискретна, тази критика се очаква да се засилва с разширяването на BRICS+ инфраструктурата и инструментите за търговия.
Вътрешните предизвикателства пред BRICS+
Макар да разполага с внушителни производствени възможности, аграрната експанзия на BRICS+ не е без предизвикателства. Ключов проблем остава съгласуването на интересите между държави с различна икономическа структура, аграрна политика и геополитическа ориентация. Например Китай и Индия често се конкурират на международните пазари, а различията в регулаторните режими могат да забавят пълното оперативно обединяване на пазарите.
Освен това климатичните рискове – засушавания, наводнения и екстремни температури – все по-често оказват влияние върху земеделското производство в ключови региони. Въпросът дали BRICS+ ще успее да изгради координиран отговор и устойчиви вериги на доставки, е от съществено значение за бъдещата стабилност на нововъзникващата зърнена архитектура.
Новият аграрен свят: какво предстои?
Ако BRICS+ продължи успешно да консолидира своето влияние върху глобалната зърнена търговия, светът е на прага на фундаментална трансформация. Очаква се все повече страни да започнат да търсят алтернативни търговски маршрути, извън контрола на традиционните западни борси. Това би могло да доведе до дълбоки структурни промени в начина, по който се определят цените на храните, както и в географското разпределение на аграрната мощ.
Глобалният Юг, досега зависим от външна помощ и доставки, може да се превърне в равностоен партньор или дори водещ участник в новата продоволствена архитектура. В този контекст, BRICS+ не просто се утвърждава като икономически алианс – той се превръща във фактор, който определя бъдещето на продоволствената сигурност в многополюсния свят.
Какво означава това за България и Европейския съюз?
На фона на глобалното пренареждане в търговията със зърно, България и Европейският съюз са изправени пред необходимостта от стратегическа преоценка на аграрната си политика. Въпреки че ЕС остава значим играч в агросектора, нарастващото влияние на BRICS+ може да постави натиск върху цените, пазарния достъп и дългосрочните договори с трети страни. За България, която традиционно е нетен износител на зърно, това означава както нови възможности, така и рискове – особено ако световните пазари започнат да се ориентират към нови центрове на ценообразуване и логистика.
Налице е необходимост от по-гъвкави търговски стратегии, диверсификация на пазарите и засилване на инвестициите в устойчиво земеделие. В същото време, ЕС ще трябва да прецени как да защити аграрните си интереси, без да изпада в изолационизъм, като същевременно остане конкурентен в един все по-многополюсен и ресурсоориентиран свят.
