В Силициевата долина нова и все по-печеливша индустрия обещава на богатите родители не просто здрави, а и „по-умни“ деца. По данни на Wall Street Journal, ръководители на технологични компании харчат десетки хиляди долари за генетично тестване и подбор на ембриони по критерий коефициент на интелигентност (IQ). Към това се добавя и търсенето на „идеалния партньор“ – също с висок интелект, като част от стремежа към „генетична оптимизация“.
От борбата с ИИ до „създаването на по-умни хора“
Математикът Цви Бенсон-Тилсен, съосновател на Berkeley Genomics Project, след седем години опити да намери начин да предотврати заплахата от неконтролируем изкуствен интелект, е стигнал до песимистичния извод, че в обозримо бъдеще това е невъзможно. Затова сега той работи по технологии за създаване на по-умни хора, които, според него, ще могат да решават проблеми, пред които ИИ може да постави човечеството.
Стартиращи компании като Nucleus Genomics и Herasight вече предлагат платени прогнози за бъдещия IQ на ембрионите, като услугите им варират от около 6 000 до 50 000 долара. Някои родители подбират ембрионите и по други показатели – например риск от наследствени заболявания – но високият IQ често е решаващият фактор.
Дори и в най-скъпите подготвителни училища в Силициевата долина се изискват IQ тестове, което подхранва културата на „интелектуална селекция“. Професионални сватовници, като Дженифър Донели, вземат стотици хиляди долари, за да събират „умни с умни“ – с приоритет кандидати от Бръшляновата лига.
Етични предупреждения
Експерти по биоетика предупреждават, че тази мания може да доведе до „генетична суперкаста“. Хенк Грили от Станфорд сравнява сценариите с антиутопична научна фантастика, в която богатите проектират потомство с предимства, недостъпни за останалите.
Научният консенсус обаче е далеч от маркетинговите обещания – по думите на генетика Шай Карми, сегашните модели могат да обяснят едва 5–10% от разликите в когнитивните способности. А изборът на ембрион с най-висок IQ може неволно да увеличи риска от други нежелани черти, като разстройства от аутистичния спектър.
Групи „рационалисти“ от Бъркли твърдят, че това е „дългосрочна програма по евгеника“ с цел създаване на хора, способни да направят ИИ по-безопасен. Те отричат паралелите с мрачните практики на нацистка Германия, но критиците посочват, че в основата стои същата идея – контрол върху човешкия генетичен потенциал в името на „по-доброто бъдеще“.
Докато малка група милиардери може да си позволи „проектирани“ деца, останалата част от обществото няма достъп до такива технологии. Това поражда опасения за задълбочаване на социалното неравенство, при което предимствата вече не се предават само чрез богатство и образование, но и чрез подбран генетичен код.
Вижте още – Япония създаде първата изкуствена утроба
Кодирано неравенство
Тенденцията в Силициевата долина да се „оптимизират“ бъдещите поколения поставя тревожни въпроси. Ако доскоро богатството и достъпът до престижно образование бяха най-големите предимства, то сега самата биология може да се превърне в поле за социална сегрегация.
Децата на технологичния елит ще имат не само най-добрите учители, но и подбран генетичен профил, който ще затвърди привилегията им още преди да са се родили. В този сценарий обществото рискува да се раздели на два биологично различни класа – малцина с „оптимизиран“ генетичен код и мнозинство, оставено на естествения шанс.
Wall Street Journal цитира експерти, които предупреждават, че подобни технологии могат да променят не просто бъдещето на отделни семейства, а самата структура на обществото. А когато науката се превърне в инструмент за поддържане на елитарен генетичен монопол, въпросът вече не е само етичен – той е политически и цивилизационен.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
