Дигиталната идентичност, електронните плащания, здравните досиета и изкуственият интелект все по-често се представят като естествена следваща стъпка към по-ефективна държава. Но когато самоличността, банковите сметки, социалните помощи, медицинските данни и достъпът до услуги започнат да се събират в една инфраструктура, удобството вече не е само удобство. То се превръща във власт.
Точно за това предупреди американският коментатор Дан Бонгино, след като коментира изказване на Бил Гейтс за цифровата публична инфраструктура в Индия. Бонгино не оспорва, че технологиите могат да направят администрацията по-бърза и по-ефективна. Неговият основен въпрос е друг: какво се случва, когато същите тези системи попаднат в ръцете на власт, която реши да ги използва не за услуга, а за наблюдение, натиск и контрол?
Дан Бонгино не е случаен коментатор в този дебат. Той е бивш агент на Secret Service, бивш полицай в Ню Йорк, консервативен водещ и за кратко заместник-директор на ФБР в администрацията на Доналд Тръмп, като през януари 2026 г. е заменен на поста, според Reuters. Именно този опит в службите и в политическия дебат придава тежест на предупреждението му: проблемът не е само в самата технология, а в това кой ще разполага с нея, какви данни ще събира и какво може да направи една бъдеща власт с вече изградената инфраструктура.
От цифрова идентичност до държава на наблюдението
Поводът е реч на Бил Гейтс пред Indian Institute of Technology Delhi на 29 февруари 2024 г., публикувана от Gates Foundation. В нея Гейтс говори с възхищение за индийския модел на digital public infrastructure – цифрова публична инфраструктура. Според него Индия е водещ пример за това как държавните помощи могат да стигат бързо и ефективно до гражданите, като основата започва с идентичност, банкови сметки и плащания.
Оттам нататък, обяснява Гейтс, тази основа вече се надгражда в земеделието чрез профили на фермерите, в здравеопазването чрез здравни досиета, а в бъдеще може да помага и при климатични политики. Именно тази част привлече вниманието на Бонгино. В коментар, цитиран от LifeZette, той предупреди, че подобна инфраструктура може да се превърне в гръбнак на държава на наблюдението, ако не бъде ограничена със строги защити.
Вижте още – Ювал Ной Харари: Алгоритмите ще могат да „хакват“ човека отвътре
Бонгино поставя въпроса в по-широк контекст: хората често вярват, че проблемът е в конкретните управляващи, а не в самите институционални инструменти. Но според него човешките институции не могат просто да бъдат „поправени“ веднъж завинаги. Нужно е да има прегради, защото всяка власт, независимо от идеологията си, може да използва вече изградената система по начин, който първоначално не е бил заявен.
Индия като модел за дигиталното бъдеще
Индийският модел е важен, защото не е абстрактна идея. Той вече съществува в няколко слоя. Aadhaar е националната биометрична идентификационна система. UPI е мащабна система за дигитални плащания. ABHA е цифров здравен идентификатор в рамките на Ayushman Bharat Digital Mission. AgriStack е цифрова инфраструктура за земеделието.
Индийското правителство официално обяви през 2024 г. Digital Agriculture Mission с бюджет от 28.17 млрд. рупии. Според съобщението на Press Information Bureau мисията включва AgriStack, регистър на фермерите, геореферирани карти на селата и регистър на засетите култури. Към 5 декември 2024 г. вече са били създадени близо 3 милиона Farmer IDs, а дигиталното обследване на културите е било проведено в 436 района.
В здравеопазването Ayushman Bharat Digital Mission изгражда национална цифрова здравна екосистема. ABHA е 14-цифрен уникален здравен номер, чрез който гражданите могат да съхраняват и споделят здравни записи с лекари, болници и други участници в системата. Индийският правителствен портал описва ABHA като инструмент за „безпроблемен достъп и споделяне“ на здравни данни, базиран на информирано съгласие на гражданина чрез National Government Services Portal.
Това е именно примерът, който Гейтс представя като позитивен: една цифрова основа, върху която могат да се надграждат земеделие, здравеопазване, социални плащания и климатични политики. Но същата логика показва и риска. Колкото повече системи се свързват, толкова по-голяма става зависимостта на гражданина от коректното функциониране на цифровата инфраструктура.
Когато удобството стане условие за достъп
Основният риск не е, че дигиталната идентичност сама по себе си е зло. Рискът е, че тя може постепенно да стане задължителен вход към почти всичко: помощи, здравеопазване, образование, работа, банкови услуги, пътуване, дори публичен дебат.
Световната банка, която по принцип подкрепя добре изградени системи за идентификация, признава в своето ръководство ID4D, че цифровите идентификационни системи могат да създадат рискове за личната неприкосновеност, киберсигурността, следенето чрез метаданни и изключването на уязвими групи. В друг анализ World Bank ID4D посочва, че когато достъпът до социални програми или други права се обвърже с определена идентификация, хората без достъп, с технически проблеми или с неуспешна биометрична проверка могат да бъдат фактически изключени.
Това е същината на предупреждението на Бонгино. Днес системата обещава да намали измамите и да съкрати бюрокрацията. Утре тя може да каже: ако не предоставиш тези данни, няма достъп до услугата. Ако алгоритъмът те маркира, няма плащане. Ако самоличността ти не се потвърди, няма право. Ако политическата власт реши да обедини данните, тя може да получи картина, която предишните режими на наблюдение не са имали: кой си, къде си, какво получаваш, как плащаш, какво купуваш, от какво боледуваш, каква земя притежаваш и с кои институции контактуваш.
Индия е пример не само за технологичен напредък, но и за обществен спор. Поддръжниците на Aadhaar и цифровата инфраструктура твърдят, че тя е намалила измамите, ускорила е плащанията и е помогнала на милиони хора да получат достъп до услуги. Критиците обаче предупреждават, че когато една биометрична идентичност стане почти неизбежна за участие в обществения живот, тя престава да бъде просто удобство.
The Guardian описа през 2025 г. как Aadhaar вече е станала практически необходима за банкови услуги, образование, работа и социални плащания, докато активисти предупреждават за изключване на бедни, неграмотни, селски и племенни общности. Reuters съобщи през 2026 г., че Индия се е отказала от предложение приложението Aadhaar да бъде предварително инсталирано на смартфони след съпротива от технологични компании и защитници на личната неприкосновеност.
Това показва, че дори в страна, която се сочи като модел за цифрова публична инфраструктура, въпросът не е решен. Той е политически. Колко данни може да изисква държавата? Кой ги контролира? Може ли гражданинът да откаже? Има ли реална алтернатива, ако системата сгреши?
Цифровите системи вече се разширяват по света
Индия не е изключение. Цифровата публична инфраструктура вече е глобален дневен ред. През 2023 г. стартира кампанията 50-in-5, която цели 50 държави да изградят или мащабират компоненти на цифрова публична инфраструктура до 2028 г. Според UNDP инициативата включва цифрови плащания, идентичност и системи за обмен на данни, а сред партньорите са Gates Foundation, Digital Public Goods Alliance и други организации.
В Европейския съюз цифровата идентичност вече също е нормативно заложена. Според Европейската комисия всяка държава членка трябва да предостави поне един European Digital Identity Wallet на граждани, жители и бизнеси до края на 2026 г. Официалната рамка подчертава доброволност, контрол от страна на потребителя и възможност да се споделят само необходимите данни. Но самият факт, че портфейлът ще служи за достъп до публични и частни услуги, прави въпроса за реалната доброволност ключов.
Паралелно с това ЕС развива и проекта за цифрово евро. Европейският парламент посочва, че то трябва да бъде сигурно, безплатно за потребителите и да работи както онлайн, така и офлайн, със защити за личната неприкосновеност според European Parliament. Но и тук остава основният въпрос: дали една цифрова валута ще бъде проектирана като електронен еквивалент на кеша, или като инфраструктура, при която всяка транзакция може да бъде проследена, анализирана или ограничена.
Още по темата – Деян Николов: Спорът за дигиталното евро не е за удобство, а за контрол
В Сингапур GovTech описва Singpass като доверена цифрова идентичност, използвана от 5 милиона потребители за достъп до над 2700 услуги в повече от 800 държавни агенции и бизнеси. В Естония e-ID е основа на една от най-развитите цифрови държави в света, като e-Estonia посочва, че гражданите използват електронната идентичност за гласуване, подписване на документи, достъп до здравни записи, банкиране и бизнес. В Япония My Number системата вече се свързва и със здравното осигуряване, като Digital Agency обяснява, че след изтичането на старите здравноосигурителни карти системата преминава към My Number Card като здравноосигурителен сертификат, макар да са предвидени и алтернативни удостоверения за хора без такава карта.
Китай е най-напредналият пример в областта на централнобанковите цифрови валути. Според Reuters Пекин разширява обхвата на цифровия юан, като допуска още банки до e-CNY системата и развива както вътрешната, така и трансграничната му употреба. Китайският пример показва другата страна на дебата: когато държавата вече има силни механизми за контрол, цифровите плащания могат да увеличат способността ѝ да наблюдава икономическото поведение.
Големият въпрос: кой контролира данните
Технологиите могат да бъдат полезни. Дигиталните плащания спестяват време. Електронните рецепти улесняват пациентите. Здравните досиета могат да помогнат на лекарите. Фермерските регистри могат да дадат по-бърза реакция при вредители и кризи. Цифровата идентичност може да намали бюрокрацията.
Но всяка от тези ползи има огледална опасност. Плащанията могат да станат проследими. Здравните досиета могат да се превърнат в чувствителна база данни. Фермерските профили могат да дадат на държавата детайлна карта на собственост, култури и зависимости. Цифровата идентичност може да стане условие за работа, пътуване, социални права и участие в обществото.
Затова въпросът не е дали технологиите трябва да бъдат отхвърлени. Въпросът е кой ги управлява, какви ограничения има, дали има независим контрол, дали има право на отказ, дали има офлайн алтернатива, дали кешът остава реална възможност, дали данните са разделени или обединени, и дали гражданинът има право да разбере, оспори и поправи решението на системата.
Дан Бонгино формулира страха политически: днес системата може да бъде изградена от хора, които обещават ефективност, но утре да бъде използвана от други, които търсят контрол. Бил Гейтс формулира визията технологично: идентичност, банкови сметки, плащания, земеделие, здравеопазване, климат. Между тези две гледни точки се намира реалният спор на нашето време.
Свободата започва там, където отказът остава възможен
Цифровата държава няма да дойде непременно като репресия. Много по-вероятно е да дойде като удобство. С едно приложение. С по-бърза услуга. С по-малко опашки. С по-малко измами. С по-добро здравеопазване. С по-точни помощи. Но ако обществото не постави граници още в началото, удобството може да се превърне в зависимост, а зависимостта – в контрол.
Истинският тест не е дали една технология работи. Истинският тест е дали човек може да остане свободен и когато откаже да я използва.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
