Световният икономически форум (СИФ) и Световната здравна организация (СЗО) (или по-правилно „погребение на здравето“ или „масово убийство на здравето“) са инструменти на ултраглобалистите в създаването на техния нов световен ред, антисвета на “новото нормално”, антисветът, който трябва да сложи край/довърши ерата на хората – точно това ни вещаят Шваб, Харари и останалите бесове и демони на ултраглобализма. Средствата за създаване на антисвета на Черното слънце са много разнообразни: „пандемии“, войни, глад и много други. Но при всички тези средства се индуцират психични епидемии, масово организирани психози. Да разгледаме как се прави това.
От 15 до 19 януари 2024 г. в Давос се проведе поредното сборище или на гарваните, или на лешоядите на глобализацията – СИФ, създаден през 1971 г. от някой си Клаус Шваб по инициатива на Х. Кисинджър и Дж. Галбрайт старши.
Първоначално форумът е създаден за реализиране на американските интереси в Европа, за възпитание на наднационален проатлантически елит в Европа, идентифициращ се не със собствените си страни, а с интересите на САЩ и атлантическите елити. С разгръщането на глобализацията през 90-те години на миналия век атлантическите интереси придобиха глобален мащаб и глобални форми и в техните крайни, най-радикални варианти (ултраглобалистки) и поради това целите, интересите и идеологията, подкрепяни от Световния икономически форум, ръководен от Шваб, придобиха ултраглобалистки характер. В същото време част от американския и изобщо от западния елит – традиционни глобалисти и изолационисти, които не бива да се бъркат – остана извън ултраглобализма.
Напомням, че разликата между глобалисти и ултраглобалисти е следната. Традиционните глобалисти изхождат от факта, че Международният валутен фонд (МВФ), Световната банка и други структури от този тип трябва да играят своята роля, те стоят над държавите, до голяма степен определят тяхната политика, но не я отменят. Държавите трябва да оцелеят в глобалния свят, както и индустрията, средната класа и много от това, което характеризира епохата от 30-те до 80-те години на миналия век. В света, който ултраглобалистите, разчитащи на високите технологии и така наречените нови (т.е. фиктивни) финанси, планират, по принцип не трябва да има държава, както и среден слой. Светът трябва да се състои от няколко големи мегакорпорации – ново издание на Британската източноиндийска компания, секторът на реалната („физическа“) икономика, т.е. индустрията, трябва да бъде максимално ограничен.
МВФ и Световната банка са „надстройка“ над държавните финансови системи, които осигуряват прехвърлянето на ресурси и печалби от страни с нерезервни валути към страни с резервни валути. Ултраглобалистите нямат нужда от такава надстройка. Те се нуждаят от пряк неикономически контрол над зони на евтини суровини и евтина работна ръка, а „новите финанси” вече не са „надстройка”, а „база”. Щабът на този „базов свят“ трябва да бъде разположен в чартърни градове и на плаващи архипелази извън юрисдикцията – проектите вече са готови, финансирането от големи корпорации е гарантирано. Борбата между ултраглобалистите и глобалистите отразява, от една страна, конфликта между различните фракции на къснокапиталистическата класа и, от друга страна, между зараждащите се доминиращи групи в посткапиталистическия свят и противопоставящите им се отиващи си буржоа.
Ултраглобалистите („класикът на жанра“ – Обама и преобладаващото мнозинство от ръководството на Демократическата партия на САЩ, макар че, разбира се, не само те) се стремят да създадат единен световен наднационален елит (единство и цялост, разбира се, йерархична) от повечето върхове на страните, заклели се в ултраглобализма. Този елит не само не стои над държавата, но практически няма нужда от нея. Традиционните глобалисти, чиято позиция е външно (но само повърхностно) подобна на стария американски империализъм, не приемат нито един наднационален елит. Глобалният свят за тях е светът на Америка; онези, които искат да влязат в него – където е чисто и светло – трябва да са нищо повече от васали на велика Америка, която естествено има глобален обхват и глобални амбиции. Това е глобализъм в републикански стил. Наистина, Америка се превръща в глобална империя, но именно империя, а не част от глобалния свят под ръководството на наднационални и следователно надамерикански елити. Тук се коренят много непримирими противоречия между САЩ и Великобритания, или по-точно между американо-британски и британско-американски международни кланове и мрежи.
Ултраглобализмът кара сифовците и част от световната върхушка, на която служат, да се чувстват като в захлас от успехи. Така Джон Кери, бивш държавен секретар на САЩ, а сега най-важният персонаж в чикагската политико-икономическа мрежа на Обама, не толкова отдавна заяви, че той и хората като него са „избрана група човешки същества“, които говорят на СИФ за спасяването на планетата, нищо повече, нищо по-малко. Чудя се за спасението от кого? Явно от човечеството, поне от по-голямата част от него, защото централната точка на ултраглобалистите – устойчивото развитие – изисква намаляване на населението до 2 милиарда души (минимална програма) или дори до 0,5 милиарда (максимална програма). Давос е тясно свързан с две други ултраглобалистки мероприятия, като образува с тях ежегодна триада: Давос (обикновено през януари), срещата на Билдербергския клуб (обикновено през май или юни, тъй като е средата на годината, когато се отчитат предварителните резултати) и срещата на Г-20 (обикновено през ноември или декември, т.е. в края на годината).
Приблизително 30–40% от участниците във всички срещи са повече или по-малко редовни участници. Но в никакъв случай не трябва да се мисли, че това са срещи на световното правителство. Вече неведнъж ми се е налагало да пиша, че световно правителство като единно тяло няма и не може да има. Светът е твърде голям и сложен, за да бъде контролиран от един център. Дори не говоря за противоречията между различните слоеве, фракции и кланове на световния елит. Огромното мнозинство от елита разбира това. За четвърт век, изминал от края на 40-те до началото на 70-те години на ХХ век, изследванията на системните инженери и кибернетиците, които разработваха въпроса за възможността за световно правителство по нареждане на световната върхушка, показаха, че никакво световно правителство не е възможно по принцип.
В момента това, което се опитват да представят като световно правителство, е система от взаимосвързани институции и структури по отношение на функциите и персонала. Ако давосите и билдербергерите действат според принципа на Репетилов на Грибоедов – „вдигай шум, братко, вдигай шум“, тогава функционалните структури на света работят без шум, sans affichage, както биха казали французите. Всяка от тези структури има своя собствена област на дейност; Давос и Билдерберг са, така да се каже, техният отдел за реклама, PR, връзки с обществеността и дезинформация едновременно.
Истинските господари на света не посещават срещи като тази в Давос; те не се снишават към тях. Триадата от събития, и особено Давос, са събирания на високопоставени политически и финансови чиновници, които обсъждат и хвърлят някаква информация в публичното пространство, първо, за да проверят реакцията; второ, за да нанесат емоционален и информационен удар на хората, да ги сплашат; трето, за да отклонят вниманието от реалните проблеми, които представляват реален интерес и/или реална опасност за тях и техните господари, чрез едно или друго изказване на въпрос, чрез разсъждения по една или друга тема. Те изричат това, което собствениците вече са решили и обсъдили в затворен кръг, а след това го обсъждат на своите „партийни събрания“ от глобални стражи.
Тук е необходимо да се спомене още една структура, която неинформираните хора автоматично противопоставят на „империалистите“ (традиционните глобалисти) с „националистите“ („популистите“) или поддръжниците на макрорегионалното развитие. Това е Г30, която със самия факт на съществуването си отразява борбата между две групи на финансовия капитал, и то не по линията „ултраглобалисти – глобалисти“, а по друга линия. В първата група влизат значителна част от европейските финансисти и ръководството на ЕС, които се стремят (заедно с Китай) да продължат емитирането възможно най-дълго. Втората група е ФЕД, някои американски банки, швейцарски банки и Английската централна банка. Те не са просто за спиране на емитирането, а за много по-радикална мярка: да се премахне една трета от паричното предлагане от световната икономика, финансовият балон ще се спука, световната икономическа криза ще „помете всичко с мощен ураган“ и ще даде възможност за ново начало. „Пандемията“ от ковида, наред с всичко останало, попречи на реализирането именно на този вариант, чийто главен идеолог (и на Г30) беше Кенет Рогоф. И, разбира се, Г30 е може би по-сериозен от Давос, става въпрос за конкретни пари, за основна операция, а не за прикриваща акция.
Това не означава, че Давос и другите два елемента от триадата като външни, демонстрационни прояви, демонстрации на целите и идеите на световното ръководство не трябва да бъдат обект на внимание и анализ. Напротив. По един или друг начин тези събирания отразяват реалните проблеми и страхове на висшето световно ръководство.
В сравнение с Давос-2023 проблемът с ескорта, т.е. проститутките, които обслужват високопоставени световни чиновници, тази година стана още по-остър. През 2024 г. проблемът за осигуряване на жителите на Давос с представители на първата древна професия не е загубил своята актуалност, напротив. И точно както през 2023 г., организаторите на СИФ изискват от авиокомпаниите, превозващи участниците, пилотите да не са ваксинирани. И това въпреки факта, че хората от СИФ са истерични привърженици на ваксинацията. Факт е, че броят на внезапните смъртни случаи на ваксинирани се е увеличил драстично на Запад от есента на 2023 г. и продължава да се увеличава. Оттук и търсенето на неваксинирани пилоти.
Ако предишният Давос беше посветен на победата над Русия, то тук се говореше за това да се предотврати победата на Русия. Победата на Русия, каза Макрон, би означавала унищожаване на западната система за управление на света. Само след месец Макрон отново ще избухне с войнствена реторика – той се опитва да превърне Франция във военен лидер на Европа. Не това обаче каза той в Давос. Въпреки това този човек с неясна сексуална ориентация и явна склонност към геронтофилия постоянно променя позицията си.
Според експертите на СИФ фрагментацията на глобалната система на макрозони ще продължи, а това не им харесва. Още по-малко са доволни от перспективата за развитие на протекционизма, който те прогнозират и който според техните изчисления ще струва на световната икономика 7% от БВП. Но не това ги притеснява най-много, а възходът на индустрията, на военно-промишления комплекс, свързан с конфликта в Украйна. Ултраглобалистите изразяват интересите преди всичко на финансовия капитал и наднационалните, наддържавни структури.
Военният конфликт в Украйна и перспективата за нова Тридесетгодишна война, само че вече не европейска, а планетарна, означава, първо, развитие на индустрията; второ укрепване на държавата – войните се водят от държави, а не от корпорации. Това, за което Макрон е прав, е, че съдбата на западната система за световно господство, която съществува през последните 250-300 години, наистина се решава в Украйна.
Ръководителят на МВФ Кристалина Георгиева в речта си изрази удоволствие от нарастващите трудности на китайската икономика. Наистина има трудности. Например в началото на 2024 г. китайските акции в Хонконг паднаха до най-ниските си нива от 19 години на фона на липсата на нови икономически стимули. Китайският темп на растеж от 5 % не е лош, но за развиваща се икономика, обременена с един от най-големите дългове на планетата, той означава стагнация (в най-добрия случай) или преминаване в отрицателна територия и дефлация, която поради огромния размер на китайската икономика може да бъде продължителна. Съгласен съм с тези, които смятат, че Китай или ще намери източник на растеж, или ще навлезе в устойчива низходяща тенденция, но сривът е малко вероятен за такава огромна икономика поради нейната инерция.
Проблемът е, че Китай става безинтересен като глобална фабрика за господарите на основната капиталистическа система и те започнаха да търсят заместител. Просякът Зеленски също се изплю по посока на Китай, а в духа на Табаки чакалът захапа китайския премиер Ли Цян. Той заяви, че на неговото, на Зеленски, ниво е Си, генералният секретар на КПК, и нека премиерите се срещат с министър-председателя. Но това са все винетки, макар и много важни.
Нека да разгледаме какво ултраглобалистите смятат за главното и постоянно прокарват в света.
На първо място, това е „зеленият преход“ като борба срещу уж антропогенното изменение на климата. Тук, в Давос, имаше две линии: 1) истории на ужасите с конкретни предложения за това какво трябва да се направи, за да се избегне предполагаема неминуема катастрофа; 2) въпросът за парите – колко пари са необходими за това. На първо място, това е „зеленият преход“ като борба срещу предполагаемото антропогенно изменение на климата.
В Давос 2024 г. плашилата – всички пропагандисти – се завъртяха с пълна сила, повишавайки все повече залозите. Урсула фон дер Лайен, известна корупционерка, обяви млякото, яйцата и месото за нездравословни и призова да се премине към вегетарианска храна или поне към изкуствени протеини. Друг крадец, етиопският троцкист, директор на СЗО и любимец на Гейтс Гебрейус, който е издирван в Етиопия по обвинения в геноцид и кражба на огромни суми пари, също призовава за това. Според този персонаж трябва да преминем към растителна диета, както и към храна от насекоми.
Фон дер Лайен обяви, че на всеки селянин/фермер, който спре да се занимава със земеделие, ще бъдат изплатени 1,5 хиляди евро. За целта са отделени 1,2 милиарда евро. Това е все едно да заровиш злато в Страната на чудесата в Страната на глупците. Но ако се съди по масовите протести на фермерите в Италия, Франция и Германия, там няма глупаци. Няма и такива, които са готови да се съгласят с Ванеса Кери, специален пратеник на генералния директор на СЗО, която смята, че е необходимо да се откажем от изкопаемите горива.
Швейцарският банкер Х. Келер се съгласява, че кафето отделя 15-20 тона CO2 за един тон кафе. Затова спрете да пиете кафе. Но всички тези призиви – за кафето, месото, млякото и т.н. – не важат за елита, включително и за тези, които пият кафе. – не важат за елита, включително и за тези, които са пътували до Давос. Директорът на ресторант в Давос, където се хранят ултрасите, заяви в интервю за журналистката от италианската телевизия Channel 4 Рафаела Ригони, че сред участниците във форума няма вегетарианци. Сред ястията в неговия ресторант има само месо. С други думи, нискокачествената, нискокалорична растителна и изкуствена белтъчна храна е за по-ниските класи, за 80-90 % от населението. Как да не си припомним идеята за антропологичен преход, представена на конференция в Института по комплексност в Санта Фе (САЩ) през 2018 г.
Втората линия на борба „за зеленина“ е тази „зеленина“, но не натурален, а паричен долар. Ултраглобалистите не крият, а напротив, подчертават, че зеленият преход и въглеродната неутралност са изключително скъпи неща. Кристин Лагард, която по едно време имаше затруднения да излезе от дълга присъда затвор за финансови измами от банкери, каза в Давос, че зеленият преход ще изисква 620 милиарда долара годишно. Давос изчислява, че постигането на въглеродна неутралност до 2045 г. ще изисква данъчни увеличения с 1,1 трилиона евро. Друг ултраглобалист, министърът на финансите на Саудитска Арабия Мохамад ал-Джадан, направо казва, че климатичният преход е невъзможен без „глобално координирани въглеродни данъци“.
Втора точка. Наличието на сериозни, не средносрочни, а дългосрочни проблеми на капиталистическата система, които нямат решение в нейните рамки. Всяка система се развива по следния начин. Първо, има краткосрочни проблеми, те се решават по начини, които имат средносрочни характеристики и пораждат средносрочни проблеми във времето. Последните от своя страна изискват решения с дългосрочни системни средства, които, когато се прилагат, пораждат най-често не веднага, а в дългосрочен план – в това, което Фернан Бродел нарече longue durée, дългосрочни проблеми. Но вече не е възможно те да бъдат решени по системен начин и в рамките на системата; възниква системна криза, а не структурна криза (краткосрочни и средносрочни проблеми). През 2020-те години се наслагват циклични и свръхциклични, системни и макроисторически кризи.
Трета точка. Ако мнозинството западни анализатори (например епигоните на Римския клуб с техния доклад „Хайде, капитализъм“) с наивността на първата целувка откриха, че капитализмът няма къде другаде да се развива, няма къде да изхвърля противоречията, вече няма некапиталистически зони, които могат да се превърнат в капиталистическа периферия и да се реши по този начин проблемът с печалбите и натрупването на капитал, това беше ясно на съветските изследователи (П. Г. Кузнецов, В. В. Крилов, М. М. Голански) още през началото на 80-те години: те бяха сигурни, че в началото на 21 век капитализмът, погълнал цялата планета, ще я изтощи физически и ще настъпи, така да се каже, нейната „топлинна смърт“. Когато това време дойде, част от капиталистическия елит се опита да измами историята и даде старт на растежа на фиктивен капитал. Резултатът беше кризата от 2008-2009 г., но това не спря магьосниците и измамниците и в края на 2010-те светът им беше на ръба на пропастта. Стартирането на Ковид „пандемията“ трябваше по някакъв начин да реши проблема, но само забави спада с всички произтичащи от това последствия. Болестта „Х“, заедно с други неприятни неща, може да стане „опит номер 2“.
СЗО е част от международната мафия, световната организирана престъпна група (ОПГ), а нейният биомедицински сегмент има биотерористичен характер. В ситуацията на военна конфронтация между Русия и колективния Запад, която „Западът планира от десетилетия“ (Столтенберг), тя е част от Запада, наш враг, който работи за унищожаване на нашия суверенитет и нашите ценности. Ето защо това, което е необходимо, е не просто спиране на МКБ-11 или дори прекратяване на контактите със СЗО, а излизане от нея. Това е много по-лесно и просто, отколкото оттеглянето от МВФ и СТО.
Оттеглянето от СЗО обаче не може да бъде ограничено. Необходимо е да се съчетаят разобличителни акции и публикации с осмиване на СЗО, Шваб, ултраглобалистите и техните структури, още повече че в тези структури има достатъчно поводи, както и клоуноподобни карикатурни герои. „Тесте стари карти“, „змия, която е надживяла отровата си“, „гинеколог, който е свикнал да гледа на света като на обект, характерен за неговата професия“ – какво ли не са образи!
Желателно е също така (нека бъде символично) да се създаде Международен трибунал за дейността на СЗО. Това ще заяви ясно нашата позиция и ще бъде удар не само по тази структура, но и по всички ултраглобалисти, които са врагове на Русия.
Само тези, които залагат на поражението на Русия в конфликта със Запада, или тези, които най-малкото искат да продължат да пътуват на Запад на обществени разноски, могат да бъдат заинтересовани от запазването на членството ни в СЗО. Това е една шепа в сравнение с по-голямата част от населението на страната, към която СЗО насочва своите вируси на бойното поле.
Ние сме във война. И трябва да действаме в съответствие със законите на войната и правилата за поведение на фронтовата линия както в международен, така и във вътрешен план. Още повече, че при днешните технически условия цялата страна се превръща във фронтова линия.
Андрей Илич Фурсов (р. 1951 г.) е известен руски историк, социолог и публицист. В Института за динамичен консерватизъм ръководи Центъра за методология и информация. Директор на Центъра за руски изследвания към Института за фундаментални и приложни изследвания на Московския хуманитарен университет. Академик на Международната академия на науките (Инсбрук, Австрия). Постоянен член на Изборския клуб.
Андрей Фурсов: Как антиутопиите се превръщат в реалност. Задава се каста на нищетата в ядрото на капиталистическата система
Уважаеми читатели на КритичноБГ, призоваваме Ви да помогнете с дарение за сайта, за да можем да продължим неговата кауза
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски