Енергийната криза в САЩ вече е реалност. Цените на електроенергията растат, мрежата става по-нестабилна, а природата – парадоксално – по-застрашена. Според статия на Крис Талго в American Thinker, причината не е в пазарните сили, а в „добронамерените“, но разрушителни намеси на федералното правителство, което години наред се опитва да наложи преход към така наречената „зелена енергия“.
„В опита си да замени работещите системи с идеологически проекти, Вашингтон изкриви естествения баланс на търсенето и предлагането“, пише Талго.
Луизиана показва пътя с закон за достъпна енергия
Според Крис Талго първият реален отпор идва от южния щат Луизиана, където в началото на годината беше приет законът за достъпна, надеждна и чиста енергийна сигурност (Affordable, Reliable, Clean Energy Security Act).
Губернаторът Джеф Ландри го нарече „исторически“ и подчерта:
„Това е първият подобен закон в страната. С него гарантираме, че енергийната политика на щата ще осигури достъпна, надеждна и чиста енергия за всички граждани на Луизиана.“
Талго отбелязва, че инициативата на Луизиана е станала модел за подражание – и вече има последователи.
Вижте още – Зеленият преход на Австралия: екокатастрофа под прикритие
Охайо следва примера – приоритетът е надеждност
Миналата седмица сенатът на щата Охайо представи законопроект, който почти изцяло следва принципите на Луизиана. Проектът дефинира „достъпните енергийни източници“ като такива, които имат стабилна и предвидима цена, осигуряват икономически ефективно отопление и електроснабдяване, и предлагат реални спестявания за домакинствата и бизнеса.
„На разбираем език това означава, че Охайо ще разчита на действително достъпни енергийни източници – като природен газ и въглища – вместо на силно субсидирани и скъпи вятърни и слънчеви паркове“, пояснява Талго.
Законопроектът също така определя „надеждните източници“ като такива, които могат да покриват нуждите по всяко време, с минимални прекъсвания при пиково натоварване. Изисква се те да имат минимален капацитет от 50%, да са регулируеми в рамките на един час, и да могат да поддържат възобновяемите източници, когато последните не произвеждат достатъчно енергия.
Вижте и това – Германия забавя енергийния преход: въглищата остават
Защита на енергийната независимост от Китай и вноса
Друг ключов елемент, на който Крис Талго обръща внимание, е клаузата за енергийна независимост. Законът в Охайо забранява прекомерната зависимост от чужди държави при доставката на суровини и компоненти, необходими за производството на „зелени“ технологии. Той изрично цели да предпази щата от „враждебни чужди нации“ като Китай, които често доставят нискокачествени компоненти за вятърни и соларни инсталации.
„Това е и въпрос на национална сигурност – не можем да градим енергийната си инфраструктура върху чужди и ненадеждни доставчици“, подчертава Талго.
Щатите връщат здравия разум в енергийната политика
Авторът нарича действията на Луизиана и Охайо пример за прагматичен подход, противоположен на федералния модел, при който държавата „налага едно и също решение на всички“. Въпреки десетилетия субсидии, отбелязва той, вятърната и слънчевата енергия все още не са нито достъпни, нито надеждни.
Освен това, твърдението, че те са „по-чисти“, вече било опровергано от множество изследвания – добивът на редки елементи и изхвърлянето на остарели панели нанасят сериозни щети върху околната среда.
С нарастващото потребление на електричество – особено заради изкуствения интелект и новите центрове за данни – необходимостта от стабилни източници става още по-очевидна.
В заключение Крис Талго напомня думите на върховния съдия Луис Брандейс, че щатите са лаборатории на демокрацията. Именно там могат да се изпробват политики в по-малък мащаб, без рисковете на централизирания контрол.
„Луизиана и Охайо показват, че здравият разум все още има място в енергийната политика. Имитиране на успеха не е слабост – това е мъдрост“, завършва Талго.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
