Ако искаме страната ни (САЩ – бел.ред) да бъде сигурна и силна, трябва да започнем с твърдите основи на уважението към мира, човешкия живот и суверенитета на другите нации.
По време на президентския мандат на Буш Демократите често критикуваха външната му политика, като се оплакваха, че той действа като каубой, който води войни едностранно, без да се съобразява с „международната общност“. Интернационализмът беше особена мания на кандидата за президент на Демократическата партия през 2004 г. Джон Кери, който упрекваше администрацията на Буш, че пренебрегва Организацията на обединените нации и разстройва Франция с политиката си спрямо Ирак.
Барак Обама, бивш президент на САЩ
Обама беше любимец най-вече на чуждестранните лидери, тъй като отстъпваше от американската мощ и престиж в стремежа си да поправи това, което смяташе за исторически грешки на колониализма и Западния шовинизъм. Това пролича в манията му да завърши сделката с Иран, да участва в споразуменията от Киото, да подпомага атаките на НАТО срещу Либия и Сирия, както и в общия тон на публичната дипломация по време на Арабската пролет.
Въпреки това Америка извърши доста интервенции през годините на Обама, особено през втория мандат, и до голяма степен ние определяхме хода на събитията.
Фалшива „Международна общност“
Въпреки всички приказки за международната общност, тя беше предимно смокинов лист за американския унилатерализъм, независимо от това коя партия е на власт. Тази практика продължи от президентството на Клинтън до това на Обама. Когато ООН не одобряваше нещо, ние се обръщахме към НАТО. А когато НАТО не искаше да се включи, действахме едностранно, както при ранните атаки в Сирия или политиката на целенасочено убиване срещу Ал Кайда.
Това е друг начин да се каже, че след края на Студената война Съединените щати действат като единствена свръхсила и това е така, независимо от управляващата партия. Имаше някои спорове по периферията, но всяка администрация се възползва от този прерогатив, за да наложи американската визия за „международен ред, основан на правила“. Дори Тръмп, който се кандидатира с платформата „Америка на първо място“, подкрепи американския унилатерализъм в Сирия и разшири предоставянето на смъртоносна помощ на Украйна.
На практика ООН, НАТО и други институции служеха или за осигуряване на ресурси и създаване на впечатление за многостранност, или биваха пренебрегвани. Съединените щати не се страхуваха особено от Международния наказателен съд или безбройните други международни институции, защото те финансираха повечето от тях и те на практика бяха безсилни пред лицето на американската опозиция.
Неотдавнашното отслабване на Съединените щати спрямо останалия свят означава, че реалността ще започне да съответства на реториката на международните институции и ще започне да ограничава всяка нация, включително и нас.
Доказателства за намаляващи сила и влияние
Три скорошни примера показват бързата промяна на положението ни в света. Първо, след две десетилетия усилия за култивиране на добра воля и сътрудничество във войната срещу тероризма и изграждане на военновъздушна база на стойност 100 млн. долара, САЩ са изгонени от Нигер. Това последва по-ранното изгонване от Нигер на американския съюзник Франция.
Едновременно с това Русия бързо и ефективно се превръща в основен играч в Африка.
Подобно на голяма част от външната ни политика, малко от официалната ни дейност в Нигер беше известна на обществеността, а голяма част от нея очевидно не беше известна дори на ключовите лица, вземащи решения в правителството. Но независимо дали става дума за добра или лоша политика, рядко се случва държавите да изхвърлят САЩ. Последният подобен случай, за който се сещам, е от 1992 г., когато ни изпратиха от залива Субик във Филипините.
Безцеремонното експулсиране от Нигер на американските сили предполага малък интерес към поддържане на тесни връзки със Съединените щати и намален страх от последствия.
Вторият пример е неотдавнашното издаване от Международния наказателен съд на заповеди за арест на израелския ястребов премиер Бенямин Нетаняху, който да отговаря за военни престъпления.
Дори в пика на публичната критика срещу войната в Ирак или кампанията в Газа от 2008 г., никой не би посмял да обиди Съединените щати и техните подставени лица по този начин.
Вярно е, че Израел влезе във война без много стратегия и тактиката му доведе до десетки хиляди цивилни смъртни случаи. И след като премести по-голямата част от гражданите на Газа в южния край на малката територия, сега ги премества в обратна посока, за да атакува бежанския лагер Рафах, въпреки предупрежденията на Международния наказателен съд.
Разбира се, във всяка война има разногласия относно правилния размер на силата, а воюващите страни обикновено имат по-благосклонни стандарти за себе си, отколкото неутралните трети страни. Въпреки това тези обвинения се повдигат сега, след като през предходните 20 години Съединените щати извършиха значителни разрушения в Ирак, Афганистан, Либия, Сирия и други страни.
Това наистина означава, че Съединените щати не могат да контролират привидно неутралните институции на интернационализма.
Когато те бяха единствената суперсила, тези институции бяха просто аксесоари към американската мощ, неспособни да ни спрат и по някакъв начин благославяха американската дейност чрез собственото си мълчание.
Тези практики разбираемо подхранваха обвиненията в лицемерие. Но в последния забележителен развой на събитията Международният наказателен съд се чувства достатъчно упълномощен да преследва министър-председателя на „най-големия съюзник“ на Америка.
Последният пример за разхлабването на силата на нашата страна идва от Грузия. След „Розовата революция“ през 2003 г. и злополучната атака срещу сепаратистката провинция Осетия през 2008 г., която доведе до руски ответни мерки, Грузия настоява за по-тесни връзки с НАТО и САЩ. След поражението на Грузия Съединените щати приеха руската победа като свършен факт. Въпреки че остава американски съюзник, перспективите на Грузия за членство в НАТО бяха по същество елиминирани.
Но Съединените щати отговориха с военна помощ, обучение на кадри и разпространение на неправителствени организации. Последните се предполага, че са образци на грузинското гражданско общество, но до голяма степен се финансират от Съединените щати и често служат за постигане на нашите външнополитически цели. Страхувайки се от все по-негативния резултат от войната в Украйна, новоизбраното ръководство на Грузия се стреми към сближаване с Русия и един от техните приоритети (както и този на Русия) е закон, изискващ от неправителствените организации с голямо чуждестранно финансиране да разкриват своите връзки. Това много наподобява Закона „Логан“ в САЩ.
Съединените щати отговориха на предложения закон с крайни мерки. В допълнение към публичните протести страната въведе забрана за пътуване на избраните лидери на популистката партия „Грузинска мечта“, която предложи закона за НПО-тата. В Конгреса се предлагат допълнителни санкции, за да се принуди Грузия да отхвърли законопроекта за регистрация, който се очаква да бъде приет в сряда.
Предпочитаните механизми на американската външна политика в голяма част от света се състоят в отричащи влиянието операции, подкрепа за предпочитани политически партии и, чрез знайни и незнайни средства, подклаждане на насилствени политически „цветни революции“ за установяване на приятелски „демократични“ режими, като тези в Украйна, Грузия и други страни.
Нашата закана към Грузия е наистина неприлична. Действителната демокрация в основата си означава управление на мнозинството. Грузия избра правителство, което отразяваше волята на народа ѝ. Хората в страната се отвръщат от неотдавнашната ѝ външна и вътрешна политика.
Те очевидно не желаят армия от финансирани от чужбина неправителствени организации да разпространява пропаганда и да влияе на политиката им, без да се разкриват източниците на финансиране от чужбина.
Това ми се струва достатъчно разумно, но нито една страна не е стигала толкова далеч в бившето съветско пространство, освен самата Русия през 2012 г. Забележително е, че след приемането на този закон Русия се оказа имунизирана срещу подобни интриги, които през 2014 г. свалиха режима на Янукович в Украйна.
Ако се приспособим, страната ни може да процъфтява в един многополюсен свят
Тези три различни събития – принудителното експулсиране на американските военни от Нигер, обвинението на Нетаняху от МНС и пренебрегването на натиска на САЩ от страна на Грузия – са предвестници на истински многополюсен свят. Макар това да означава, че ерата на единствената свръхсила за Съединените щати е приключила, не е ясно дали тази ера е допринесла много за интересите на американския народ или за мира и справедливостта в по-общ план.
Дали поражението на Грузия от Русия помогна на САЩ? Какво ще кажете за обезглавяването на либийския режим, което доведе до експлозия на тероризма, смъртта на посланик и безкрайна африканска имиграция в Европа?
Многополюсният свят е свят, в който суверенитетът и независимостта са от първостепенно значение. Това е съществено отклонение от сегашния режим на една свръхсила, която се намесва по свое желание във вътрешните работи на други държави, или от имплицитния принцип на Студената война, според който държавите трябва да бъдат в орбитата на едната или другата страна.
С други думи, сега силата трябва да бъде споделена. Реализмът и справедливостта трябва да бъдат водещи принципи. Що се отнася до реализма, американската стратегия трябва да се ориентира в многополюсния свят, като определи приоритети, изостави безсмислени проекти, намали обхвата на амбициите си и пригоди структурата на силите за постигане на цели, съизмерими със съществуващите ни военни и промишлени възможности, както и с вероятността за устойчива обществена подкрепа.
Справедливостта също трябва винаги да бъде в центъра на нашата политика. Ние трябва да бъдем не просто силни, но и ангажирани да използваме силата си морално и отговорно. Това е не само принципно, но и практическо, тъй като позволява да се избегнат конфликти. Ако искаме страната ни да бъде сигурна и силна, трябва да започнем от здравите основи на уважението към мира, човешкия живот и суверенитета на другите нации. За да направим това, ще трябва да се откажем от егоистичната си политика на прилагане на безпринципни изключения спрямо правилата, които прилагаме към другите.
За автора: Кристофър Роуч е сътрудник на Центъра American Greatness (американско величие) и адвокат с частна практика във Флорида. Завършва двойно висше образование в Чикагския университет и преди това е публикувал в The Federalist, Takimag, Chronicles, Washington Legal Foundation, Marine Corps Gazette и Orlando Sentinel.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски