Публицистът и бивш експерт на ООН Марк Кийнън поставя въпрос, който според него вече не може да бъде игнориран: дали американските граждани ще продължат да се самоуправляват – или ще бъдат управлявани от алгоритми. Той припомня, в анализ, публикуван в American Thinker, че през юли 2025 г. Сенатът гласува с внушителното мнозинство 99 срещу 1 за запазване на щатските правомощия върху регулацията на изкуствения интелект, но отбелязва, че „натискът за централизирано управление не е спрял“. Междувременно, както пише Кийнън, докато Конгресът спори за нови закони, училища в цялата страна тихо тестват AI-инструменти за „емоционално наблюдение“ над ученици.
Кийнън настоява, че въпросът вече не е технически, а политически, философски и дори цивилизационен: AI регулацията е тест дали човешката преценка и щатският суверенитет могат да оцелеят в ерата на автоматизацията.
Щатският суверенитет срещу федералния контрол върху AI
Авторът отбелязва, че вътрешното напрежение в Републиканската партия се засилва. Част от републиканските законодатели виждат опасност федералните агенции да започнат да изземват правомощията на отделните щати, нарушавайки принципите на федерализма и Десетата поправка.
Гласуването в Сената през юли 2025 г. – отказът да бъде наложена десетгодишна забрана върху местните AI-регулации – за него е било защита на суверенитета, а не отхвърляне на регулации като такива.
Но през ноември същата година Камарата на представителите опитва да върне обратната линия, като прикрепя разпоредба за федерално изземване на правомощията за регулация на AI към Закона за националната отбрана. Кийнън подчертава, че този опит е бил оправдан с твърдението за „обременяващи щатски разпоредби“, което според него е класическо оправдание в опит за централизация.
Така дебатът излиза извън рамките на конкретни технологии:
Кой трябва да определя обществените правила – федералните агенции или законодателите, избрани от местните общности?
Вижте още – ЕС рестартира Chat Control: тайният план за следене?
Алгоритмите като инструмент за тиха цензура
В своя анализ Кийнън твърди, че голямата опасност не е в това AI да започне да прилича на човек, а в това хората да започнат да функционират като машини, отказвайки се от собствената си преценка.
Той описва как платформите днес използват AI не просто за модерация, а за автоматизирано управление на видимостта и допустимостта на съдържанието. Съвременните системи за модериране сканират огромни обеми информация в реално време, маркират и потискат публикации почти мигновено след публикуване, а дори могат да предупреждават потребителите още докато пишат.
Авторът цитира примери като shadow labeling, при което съдържанието остава онлайн, но е скрито от реална аудитория – по този начин то е „заличено“, макар да не е изтрито. Посочва и системата на Google Jigsaw, способна да сканира текст в процес на писане, да предупреждава за „препоръчителни насоки“, а след това да автоматично да понижава рейтингите на поста.
Може да ви е интересно – Германия подготвя ИИ меганаблюдение: всички под прицел?
Кийнън дава и личен пример: когато е задавал въпроси относно климатичните позиции на ООН, системата му е отказала информация за учени, които не се вписват в „научния консенсус“, с твърдението: „Не мога да предоставя съдържание, което оспорва научния консенсус.“ Според него това не е интелигентност, а административна филтрация – прехвърляне на властта от редактори към алгоритми.
Примери за нарастваща автоматизирана цензура и контрол, посочени в анализа на Кийнън:
-
AI-търсачките потискат определени научни позиции, включително медицински и климатични изследвания – документирано още от 2010 г., когато са отчетени над 151 000 искания за премахване на съдържание.
-
Правителства по света вече използват AI за усъвършенстван онлайн контрол и цензура.
-
HR отдели въвеждат „емоционален анализ“ на работници чрез AI.
-
Училища в САЩ тестват AI-системи за емоционално проследяване и лицево разпознаване.
-
Проектите за дигитални валути на централните банки обсъждат „програмируеми пари“ – с код, който определя какво може да се купува.
Глобалната технократска амбиция зад AI управлението
Кийнън твърди, че властта постепенно се измества „от политиката към програмирането“. Той изброява институции, които официално работят за глобални рамки на управление чрез AI.
По думите му Световният икономически форум настоява за глобална координация в AI управлението; ООН интегрира AI в политиките за устойчиво развитие; а Федералният резерв и централните банки под ръководството на Банката за международни разплащания обсъждат AI-управлявани финансови системи и програмируеми дигитални валути.
„Това не са теории – това са документални политики“, отбелязва авторът, подчертавайки, че новата граница на управлението преминава от външните рамки към вътрешния свят на мислене и преценка.
Вижте и това – Как изкуственият интелект манипулира онлайн купувачите
Човешката преценка като последна граница на свободата
В заключението си Марк Кийнън изтъква, че AI може да обработва данни, да открива модели и да прогнозира поведение, но не може да съди, да носи отговорност, да изпитва морал или да разбира смисъл. Той пише: „AI може да измери залез, но не може да изпита красотата му.“
Още по темата – Ще ни отнемат свободата: Западът се превръща в дигитален затвор
Опасността според него не е в доминацията на машините, а в това хората да предадат собствената си способност за осмисляне, заменяйки свободата с удобство. Ако гражданите престанат да бъдат автори на собствените си мисли, политическата свобода няма да бъде отнета насила – тя ще бъде довършена чрез автоматизация.
Затова, пише Кийнън, свободата изисква повече от политики; тя изисква характер, способност за внимание, рефлекс да се задават въпроси и защита от „генерирани илюзии“. „Републиката може да не бъде отнета – но може да бъде автоматизирана“, предупреждава той.
И завършва с изречение, което обобщава тезата му:
„Машината може да обработва данни — но само душата може да защитава свободата.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
