Жътварски машини с изкуствен интелект, дронове и системи за прецизно земеделие навлизат стремително в американските ферми, показва анализ на The Epoch Times. Технологията обещава ефективност, устойчивост и решение на проблем, който преследва сектора от десетилетия – хроничната липса на работна ръка.
Роботи вместо полски труд
Развитието на роботиката позволява задачи, които доскоро изискваха човешки труд, да се поемат от машини. „Създадохме модел, който позволява на автономна машина за плевели да различава в реално време разсада на спанак от плевели. Една машина сега почиства 50 акра за осем часа – работа, която преди изискваше 10 души за два дни,“ разказва Роман Рилко, технически директор на фирмата Pynest, цитиран от изданието.
Според него роботите няма да елиминират изцяло работниците, а ще променят функциите им: „От тежък полски труд до поддръжка на сензори и управление на техника.“ Въпреки че фермерите са намалили ръчното плевене със 70 процента, те вече наемат техници за почистване на камери, обучение на моделите с нови сортове и смяна на батерии.
Вижте още – Китай създаде първия в света робот за селекция с AI
Последните тестове на компанията показват, че машините с AI могат да изкореняват до 1,6 милиона плевели на ден – еквивалент на 12 работници – при 32% по-ниска цена на акър. „Най-голямата изненада не беше скоростта, а постоянството. Роботите не отсъстват по време на пиковите периоди,“ добавя Рилко.
Ягодите – тест за новата технология
Един от пионерите в роботизацията е компанията Wish Farms от Флорида, производител на ягоди – култура, изискваща особено много труд. В партньорство с Harvest CROO Robotics тя тества AI-берач, способен да извършва целия процес от събиране до пакетиране.
„Ягодите трябва да се берат на всеки три дни. Това е една от най-трудоемките култури,“ казва Джо МакГий, директор на Harvest CROO Robotics. Машината, приблизително с размерите на контейнер, се движи между редовете и с роботизирани ръце събира плодовете. Според МакГий тя върши работата на 25 души за около 16 часа.
AI-берачът върши и допълнителни задачи – сортира, измива и охлажда продукцията преди пакетиране. Това е критично, защото според USDA до 21% от плодовете се губят между процеса на пакетиране и дистрибуция.
МакГий подчертава, че човешките работници често се стремят да съберат възможно най-голямо количество, без да обръщат внимание на качеството. „Грешките при човешките берачи са около 10%, но с AI можем да ги свалим до нула,“ казва той.
Национален недостиг на работници
Американското земеделие от десетилетия разчита на мигранти. През 2024 г. 17% от всички работници са били по програмата за временни визи H-2A. USDA изчислява, че в периода 2020–2022 г. 42% от работната сила са били нелегални имигранти.
„Фермерите харчат хиляди долари за привличане, транспорт и настаняване на сезонни работници, а много от тях напускат преди края на договора,“ обяснява МакГий. Това прави дори легалната работна сила скъпа и ненадеждна.
По данни на Kaiser Family Foundation близо 47% от селскостопанските работници в САЩ са без документи, а около 400 000 годишно идват легално по H-2A. Според проучване на AI & Society от 2023 г. изкуственият интелект може да облекчи този недостиг. Миналата година в страната е имало 2,4 милиона свободни места в сектора, а 56% от фермерите са съобщили за недостиг на работна ръка.
Вижте още – Дронове и AI в китайското земеделие
Технологията е скъпа, но търсенето расте
Не всички фермери обаче могат да си позволят новите машини. Базовата цена на автономен трактор е около 500 000 долара, без да се включват поддръжка и електроенергия. „В момента имаме една машина, а търсенето е за 1500. Само един производител във Флорида е поръчал 165 машини,“ посочва МакГий.
Според данни на Grand View Research, инвестициите в пазара на AI за земеделие са достигнали близо 2 милиарда долара през 2023 г. и се очаква да нарастват с над 25% годишно до 2030 г.
Университети в Северна Каролина, Джорджия и Айова вече провеждат експерименти с AI за мониторинг на добивите, плевене, борба с вредители и бране. „Живеем във вълнуващи времена за AI и земеделието. В следващото десетилетие ще видим значителен напредък,“ заяви Баскар Ганапатисубраманиан, директор на Института за устойчиво земеделие с AI към Университета на Айова, цитиран от The Epoch Times.
Дори гигантът John Deere се включи в надпреварата с напълно автономни трактори, способни да орат и сеят без оператор.
Както подчертава The Epoch Times, изкуственият интелект вече не е футуристична идея, а реалност в американското земеделие. От плевене и бране на ягоди до мониторинг и борба с вредители – роботите навлизат във фермерските полета. Но въпросите за цената, достъпа и бъдещето на милиони сезонни работници остават открити.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
