Изкуственият интелект вече не е просто инструмент за писане, програмиране и обработка на данни. Най-новият голям риск е далеч по-мрачен: публично достъпни AI модели започват да прескачат прага към експертно знание в област, която досега беше ограничена до малък кръг висококвалифицирани специалисти — практическата вирусология.
В коментар в Armageddon Prose Бенджамин Барти тръгва именно от това предупреждение. Той цитира AI Frontiers, според които няколко напреднали големи езикови модела вече превъзхождат повечето човешки експерти по вирусология при решаване на практически проблеми в лабораторна среда.
Това не е дребна подробност. Става дума за знание с двойна употреба — същите умения, които могат да помогнат за лечение, диагностика и превенция, могат да бъдат използвани и в обратната посока. При биологията границата между спасителна наука и катастрофална злоупотреба понякога минава не през самото знание, а през намерението на този, който го използва.
Когато експертното знание вече не е заключено
Барти припомня ключовия аргумент на AI Frontiers: досега вирусологичното знание е било ограничено до малък кръг специалисти. За да работи човек с опасни патогени, не е достатъчно да прочете няколко научни статии. Трябват години обучение, специализирана лаборатория, разрешителни, сертифицирани помещения, биосигурност, медицинско наблюдение и практически умения, които не се усвояват от учебник.
Именно тези високи бариери са държали риска от злоупотреба относително нисък. Малко хора са имали достъп до знанията, материалите и средата, нужни за подобна работа. Но ако AI системите започнат да дават експертно ниво на ориентация на много по-широк кръг хора, самата структура на риска се променя.
Това е сърцевината на предупреждението: не че всеки човек с лаптоп автоматично може да направи биологично оръжие. Това би било карикатура на проблема. Реалната лабораторна работа изисква инфраструктура, материали, умения и контрол. Но AI може да свали част от най-важната бариера — бариерата на знанието.
Тук вече има и конкретни данни. Virology Capabilities Test, разработен от SecureBio и Center for AI Safety, е бенчмарк за оценка на способността на AI модели да решават сложни практически проблеми във вирусологична лаборатория. Тестът включва 322 мултимодални въпроса, създадени с участието на PhD вирусолози. Според публикуваното описание експертите вирусолози с достъп до интернет постигат средно 22.1% точност в своите подполета, докато най-силният модел достига 43.8% и изпреварва 94% от експертите при сравнение в техните области на специализация.
Това не означава, че AI е станал самостоятелен биолог. Но означава нещо достатъчно тревожно: част от експертната интуиция, която досега се е натрупвала бавно, скъпо и в ограничени институционални среди, започва да се моделира и предоставя от системи, достъпни за милиони.
Рискът не е само в чатбота
Има и важен контрапункт. RAND Corporation проведе червен екипен експеримент за използване на големи езикови модели при хипотетично планиране на биологична атака. Заключението на RAND беше по-предпазливо: в този конкретен тест LLM не са довели до статистически значимо по-жизнеспособни планове в сравнение с използването само на интернет.
Това обаче не отменя тревогата на Барти. Напротив, прави я по-точна. Рискът не е, че днешният чатбот магически заменя лаборатория, апаратура и опит. Рискът е, че посоката на развитие е видима: моделите стават все по-добри в междинните задачи — синтез на информация, ориентиране, отстраняване на грешки, планиране, превод на сложен научен език в разбираеми действия. А именно тези междинни задачи досега отделяха любопитния аматьор от човека, който може реално да се ориентира в опасна лабораторна работа.
Следващият етап е още по-проблемен. Дебатът вече не е само за чатбот, който отговаря на въпроси. Появяват се AI агенти, които могат да комбинират биологични знания, код, софтуер, автоматизирани процеси и лабораторни работни потоци. ABC-Bench, публикуван през юни 2026 г., оценява именно такива агентни биоспособности, свързани с биосигурността. Авторите му твърдят, че тестваните LLM агенти са надминали медианния човешки експертен резултат във всички разглеждани категории.
Тук трябва да се говори внимателно и без излишни практически подробности. Но тенденцията е ясна: когато AI вече не само обяснява, а започва да изпълнява стъпки в цифрова среда, проблемът става качествено различен.
Синтетичната ДНК като следващото тясно място
Ако AI сваля знаниевите бариери, следващият въпрос е: къде остава физическият контрол?
Все по-често отговорът е синтетичната ДНК и РНК. В модерната биология дигиталната информация може да се превърне във физически биологичен материал чрез поръчка към компании за генен синтез. Това е напълно легитимна и важна част от съвременната медицина, ваксинология, диагностика и биотехнологии. Но в същото време е и потенциална точка на злоупотреба.
Именно затова през юни 2026 г. ръководители и експерти от OpenAI, Anthropic, Google DeepMind, Microsoft AI и други подписаха писмо до американските законодатели с призив за задължителна проверка на поръчките за синтетична ДНК и РНК. Проблемът, който те посочват, е прост: ако AI може да улесни проектирането на опасни биологични последователности, тогава контролът не може да остава само доброволен и неравномерен.
В САЩ вече има и законодателна реакция. Сенаторите Том Котън и Ейми Клобучар внесоха Biosecurity Modernization and Innovation Act, който цели да създаде задължителни стандарти за проверка на доставчици, клиенти и поръчки за синтетични нуклеинови киселини. Иначе казано: държавата започва да признава, че въпросът вече не е академичен.
Истинският контролен пункт може да се окаже не само в самия AI модел, а във веригата между модела, биологичния дизайн, поръчката на синтетичен материал и лабораторната инфраструктура. Ако тази верига остане разкъсана, всяка отделна защита ще изглежда добре на хартия, но ще бъде заобикаляема на практика.
Смразяващият тест на Дейвид Релман
Барти цитира и публикация на The New York Times за тестове на AI чатботове от експерти по биосигурност. Един от тях е д-р Дейвид Релман, микробиолог от Станфорд и специалист по биологични заплахи. Според публикацията той е бил нает да тества AI продукт преди публичното му пускане. При тестовете чатботът дал опасни насоки, свързани с модифициране на патоген и хипотетично разпространение в обществена среда.
Конкретните детайли са били спестени — и правилно. Тук не става дума да се преповтарят инструкции, а да се разбере мащабът на проблема. По думите на Релман системата не просто отговаряла на въпроси, а добавяла елементи, за които самият експерт не се бил сетил. Именно това го е стреснало: машината не проявява морална интуиция, но може да прояви инструментална ефективност.
Това е новият кошмар на биосигурността. Не просто опасна информация в интернет, а система, която може да подрежда информацията, да я оптимизира, да търси слабости и да я превърне в последователен сценарий.
В тази точка Барти е най-силен: той не разглежда AI само като библиотека. Разглежда го като катализатор. А катализаторът не създава сам реакцията, но може да я направи много по-бърза, по-лесна и по-трудна за спиране.
Големият въпрос: кой ще е виновен
Оттук Барти преминава към най-интересната част от текста си — проблема с приписването на отговорност.
В международните отношения това е стар проблем. Когато има атака, първият въпрос е кой я е извършил. Вторият е още по-труден: от чие име е действал извършителят? При ракетен удар отговорът понякога е сравнително ясен. При кибератака вече е много по-мътен. При биологичен инцидент може да бъде почти непоносимо сложен.
Барти прави аналогия именно с кибероперациите. Недържавни участници, прокси структури, неформални мрежи, прикриване, фалшиви следи, държави, които отричат връзка с действия, извършени от тяхна територия — всичко това е познато. Но при биологията залогът е по-голям, защото патогенът може да изглежда като естествено огнище, да пресича граници, да мутира, да се разпространява без видим автор и да оставя следи, които различни експерти тълкуват различно.
Барти се позовава на European Journal of International Law, където се разглежда именно празнината в международното право около употребата на сила от недържавни участници и отговорността на държавите, които ги улесняват. Държавите имат задължения да предотвратяват действия на недържавни участници от своя територия, когато те нарушават правата на други държави. Но между принципа и доказването има пропаст.
При AI-подпомогнати биологични заплахи тази пропаст може да стане още по-голяма. Ако опасни способности вече не са концентрирани само в няколко институции и лаборатории, списъкът на потенциалните извършители се разширява. Точно това е стратегическият проблем: когато всички имат достъп до част от инструментите, доказването кой ги е използвал става по-трудно.
Биологичната конвенция и слабият контрол
Тук има още един важен пласт, който подсилва тезата на Барти. Конвенцията за биологичните оръжия забранява разработването, производството, придобиването, прехвърлянето, складирането и употребата на биологични и токсични оръжия. Но за разлика от режима при химическите оръжия, тя няма силен верификационен механизъм.
Това е стар дефект в международната архитектура. Биологичните оръжия са забранени, но проверката кой какво прави е много по-слаба от самата забрана. В епоха на синтетична биология, евтини биотехнологични инструменти и AI това вече не е просто юридическа слабост. Това е системен риск.
Забраната казва какво не трябва да се прави. Но ако технологията прави все по-лесно да се прави тайно, през посредници или през мрежи от недържавни участници, тогава въпросът за проверката става въпрос за оцеляване на целия режим.
Това е и причината темата за AI и биологията да не може да бъде оставена само на технологичните компании. Ако един бъдещ биологичен инцидент убие хиляди или милиони, обществата няма да питат единствено кой модел е отговорил грешно. Ще питат кой е позволил такава верига от достъп, дизайн, поръчка, изпълнение и прикриване.
COVID като пример за битката за произхода
Най-острата част от текста на Барти е паралелът с COVID-19. Той твърди, че спорът около произхода на SARS-CoV-2 показва колко важен е въпросът за приписването на отговорност. Световната здравна организация и нейната научна група SAGO заявиха през 2025 г., че всички хипотези за произхода на SARS-CoV-2 трябва да останат на масата, включително зоонозен произход и лабораторен инцидент. CIA също промени оценката си и заяви, че лабораторният произход е по-вероятен от естествения, но с ниска увереност.
Именно това прави темата толкова взривоопасна. Лабораторната хипотеза, която в началото беше агресивно заклеймявана като конспирация, вече е част от официалния спектър на допустимите обяснения. Това не означава, че е окончателно доказана. Но означава, че общественият дебат по нея беше преждевременно затворен.
Тук Барти стъпва върху реален проблем: неяснотата, институционалната защита, конфликтите на интереси и липсата на прозрачност около рискови изследвания. През 2025 г. HHS формално изключи EcoHealth Alliance и Питър Дасзак от федерално финансиране за пет години. През 2026 г. Дейвид Морънс, бивш старши служител в NIAID и съветник на Антъни Фаучи, беше обвинен от Министерството на правосъдието на САЩ във връзка с предполагаемо укриване, унищожаване или фалшифициране на федерални записи, свързани с пандемични комуникации и FOIA.
Припомняме – Скритите имейли за COVID: бивш съветник на Фаучи е обвинен заради Ухан
Това не доказва автоматично произхода на вируса. Но доказва нещо друго: че институциите, които претендираха за окончателност и морално превъзходство в дебата, не са били достатъчно прозрачни. А когато институциите крият, трият, заобикалят и отказват достъп, недоверието вече не е конспиративен дефект на публиката. То е рационална реакция.
От конспирация до допустим въпрос
Точно тук текстът на Барти получава по-широк смисъл. Много от темите, които през 2020 и 2021 г. бяха изтласквани извън допустимия разговор, днес вече се обсъждат от разузнавателни агенции, международни организации, законодатели и научни групи.
Лабораторният произход вече не е табу. Рисковите биологични изследвания вече не са периферна тема. Финансирането през посредници вече не е дребен административен въпрос. FOIA скандалите вече не са техническа подробност. А AI вече не е просто чатбот, а потенциален ускорител на способности, които могат да променят баланса между държави, недържавни участници и отделни злонамерени лица.
Затова най-сериозният прочит на Барти не е, че всяко подозрение автоматично е вярно. Най-сериозният прочит е, че обществата нямат право да заклеймяват неудобните въпроси като конспирации, когато самите институции произвеждат непрозрачност.
Това важи с двойна сила за биосигурността. При ядрено оръжие материалите, инфраструктурата и сигналите са по-трудни за скриване. При биологията всичко е по-малко, по-двусмислено и по-лесно за оправдаване като гражданско изследване. А когато AI добави слой от масова експертна помощ, приписването на отговорност може да стане още по-мътно.
Следващата пандемия като правна криза
Барти завършва с мрачно предположение: държавните структури и учените, които досега са имали почти монопол върху най-опасните биологични способности, може да не са доволни, че AI разширява достъпа до тези умения. Но според него те вероятно ще приемат другата страна на сделката — много по-голямата неяснота около произхода на следващия инцидент.
Това е силен и неприятен аргумент. Ако опасен патоген се появи в свят, в който само няколко лаборатории имат капацитет да го създадат, списъкът на заподозрените е кратък. Ако същото се случи в свят, в който AI, синтетична биология, автоматизация и глобални доставчици са разширили кръга на възможните участници, доказването става много по-трудно.
Следващата пандемия, ако бъде свързана с лабораторен инцидент или злонамерено действие, може да бъде не само медицинска криза. Тя може да бъде правна, разузнавателна, дипломатическа и военна криза. Защото лечението на болестта е само първият въпрос. Вторият е кой я причини. Третият е кой е отговорен. Четвъртият е кой ще плати цената.
Именно тук AI променя играта. Той може да направи опасното знание по-достъпно. Но още по-опасно — може да направи вината по-трудна за доказване.
А в свят, в който един биологичен инцидент може да убие масово, да блокира икономики, да затваря общества и да пренарежда политически режими, въпросът за произхода не е академична подробност. Той е въпрос на власт, война и оцеляване.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
