Африка спира евтиния износ на минерали за зелени технологии
След векове на ограбване на природните ресурси от външни сили, Африка предприема стъпки да спре този модел чрез създаване на коалиция от държави, богати на стратегически минерали, жизненоважни за глобалния преход към зелена енергия. Това пише Кирил Зенда в анализ за AlMayadeen, където проследява както икономическите, така и геополитическите измерения на промяната.
Когато Зимбабве забрани износа на необработени минерални руди през 2022 г., основно китайските миньори, работещи в страната, преминаха към износ на литий и хром в полуобработена форма. По думите на Зенда, цитирани от AlMayadeen, правителството осъзнава, че суровият износ означава износ и на работни места, приходи и индустриален капацитет.
През юни тази година страната обявява нова стъпка – в рамките на две години ще забрани и износа на литиеви концентрати, когато местните преработвателни заводи започнат да работят. Както отбелязва AlMayadeen, реакцията на китайските компании е да ускорят износа си и да се опитат да реализират поне 60 000 тона концентрат преди забраната.
Коалиция за стратегически минерали срещу външната експлоатация
Според анализа на Кирил Зенда за AlMayadeen, тази реакция подчертава колко дълбоко чуждите компании се възползват от модела „евтини суровини от Африка – огромни печалби другаде“. Той припомня, че това е практика, просъществувала от колониалната епоха до наши дни.
На среща на Африканския съюз в Адис Абеба през септември лидерите решават да създадат коалиция от държави производителки на стратегически минерали. Както обобщава AlMayadeen, тази инициатива цели да прекрати ресурсното източване, подхранвано от глобалната надпревара за зелена енергия, и да изгради нещо като „минерално ОПЕК“.
Зелените минерали – литий, кобалт, мед, манган, графит, ванадий – са ключови за батерии, електромобили, соларни панели, смартфони, компютри и дигитална инфраструктура. Според Зенда, те са в центъра на нови геополитически напрежения именно заради зелената трансформация.
В анализа си за AlMayadeen, той посочва и African Green Minerals Strategy (AGMS), приета от Африканския съюз през февруари. Тя цели континентът да премине от износ на суровини към изграждане на собствени индустрии и интегрирани вериги на стойността.
Международната енергийна агенция прогнозира, че търсенето на литий може да нарасне до 40 пъти в следващите две десетилетия, а това на кобалт, никел и графит – до 20–25 пъти. По думите на Зенда, това превръща Африка в епицентър на глобалната конкуренция.
Глобална битка за минералите на Африка: Китай, ЕС и САЩ
В статията си за AlMayadeen, Кирил Зенда подчертава, че европейските и американските политики вече целят да контрират китайското доминиране в зеления сектор. ЕС подписва спорна сделка с Руанда, а САЩ – споразумение „минерали срещу сигурност“ с ДР Конго.
На този фон Африка засилва ресурсния национализъм. Както пише Зенда, Зимбабве, Гвинея, Уганда, Намибия, Замбия, Габон и Малави вече забраняват износа на сурови минерали, а Ботсвана, Танзания и Гана настояват за задължително участие в минните проекти.
В анализа за AlMayadeen е цитирана и Аудри Гофранс от организацията SOMO, която обяснява, че африканските държави могат да прекратят цикъла на експлоатация единствено ако действат заедно. Тя посочва, че мултинационалните компании традиционно извличат стойност извън континента, докато на местно ниво остават щети.
В текста Зенда привежда и мнението на д-р Карол Нахле, според която качеството на управлението в държавите производителки ще бъде решаващо за успеха на коалицията. Миналото показва, че много подобни инициативи са саботирани от корупция, липса на капацитет или външен натиск.
Гофранс подчертава допълнителни препятствия: китайското доминиране в преработката, недостигът на инфраструктура и възможността силните икономики да използват африканския дълг като инструмент за натиск.
Според Зенда, в момента Китай контролира 60% от рафинирането на кобалт и над 80% от преработката на редкоземни елементи, докато САЩ, ЕС, Япония и Саудитска Арабия се опитват да наваксат.
В статията за AlMayadeen е цитирана и африканският бизнес анализатор Синтия Ебот Таканг, която предупреждава, че ако до 2026 г. не бъде изградена обвързваща рамка, глобалните купувачи ще продължат да диктуват условията.
Гофранс препоръчва африканските държави да обмислят прекратяване на двустранни инвестиционни договори, които подкопават суверенитета им — позиция, която AlMayadeen също изтъква като ключова в дебата за реформа на ресурсната политика.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
