Начало Свят 7 пролива контролират енергийните доставки: започва борба за влияние

7 пролива контролират енергийните доставки: започва борба за влияние

от kritichno.e
AI генерирано изображение: стилизирана карта на света с подчертани ключови морски маршрути и стратегически проливи за енергийни доставки

Над 60% от световните доставки на нефт, горива и втечнен природен газ преминават през едва няколко стратегически морски артерии – проливи и канали, чието значение за глобалната търговия става все по-решаващо. Това пише Сергей Тихонов в анализ за Российская газета, според който контролът върху тези маршрути постепенно се превръща в основен инструмент за влияние върху световния енергиен пазар.

По думите му към момента две от най-важните артерии – Ормузкия проток и Панамския канал – вече се намират под частичен контрол на САЩ, като има предпоставки Вашингтон да се стреми към разширяване на влиянието си и върху други ключови маршрути.

Вижте още – Енергийната криза в ЕС: Брюксел готви ограничения за пътуванията и ежедневието

Свободата на корабоплаване под натиск

Според експерти, цитирани от Российская газета, нарастващото геополитическо напрежение постепенно ерозира установените норми на международното морско право. Доцентът от Финансовия университет към руското правителство Валерий Андрианов посочва, че статутът на неутралните води става „условен и крехък“, въпреки съществуващите регулации като Конвенцията на ООН по морско право и Конвенцията от Монтрьо.

Сходна позиция изразява и анализаторът Олег Абелев, според когото случващото се около Ормузкия проток създава опасен прецедент. „Поставя се под въпрос самото понятие за свобода на корабоплаването“, подчертава той пред изданието.

Ормуз и Панама: ключови точки на геополитическо напрежение

AI генерирано изображение: петролен танкер преминава през Ормузкия проток, ключов морски маршрут за транспорта на нефт, газ и торове между Персийския залив и световните пазари.Ормузкия проток остава най-критичната точка за глобалните енергийни доставки – през него преминават над 20% от световния петрол. Според анализа на Сергей Тихонов, проливът е бил блокиран от двете страни – от Иран и от САЩ, което е довело до скок на цените на петрола с около 50% и до сериозни опасения за недостиг на горива в Европа и Азия.

Паралелно с това Панамския канал, макар и с по-малък дял в енергийния трафик (около 2–3%), се превръща в арена на геополитическо противопоставяне между САЩ и Китай. Според Российская газета, след решения на панамския съд, договори на хонконгската компания CK Hutchison са били анулирани, а на тяхно място са влезли европейски оператори, като в същото време тарифите за американски кораби са били значително намалени.

В отговор Китай предприема серия от мерки – от съдебни действия до ограничаване на инвестиции и натиск върху компании, което според автора представлява „локална търговска война“.

Вижте и това – ЕС пред избор: отлагане на забраната за руския газ или нова енергийна криза

Датските и Черноморските проливи и значението им за енергийния износ

Особено важни за износа на руски енергийни ресурси са датските проливи и Босфора и Дарданелите. През тях преминават милиони барели нефт дневно, като само през датските проливи потокът достига до 4,9 млн. барела дневно през 2025 г.

Въпреки че по силата на международни договори те са отворени за свободно преминаване, според Андрианов, цитиран от Российская газета, в ЕС се засилват призивите за ограничаване на транспорта на руски петрол – нещо, което може да доведе до нови конфликти.

Що се отнася до Черноморските проливи, те са под контрола на Турция, но преминаването през тях се регулира от Конвенцията от Монтрьо, гарантираща свободно търговско корабоплаване. Въпреки това, според анализа, Анкара може да се опита да въведе допълнителни такси за преминаване.

Суец и Баб ел-Мандеб: стратегически коридор в криза

Коридорът между Суецкия канал и Баб ел-Мандебския проток

скрийншот: Google Earth

Коридорът между Суецкия канал и Баб ел-Мандебския проток също е сред най-важните за глобалната търговия. До 2023 г. през него са преминавали около 9 млн. барела нефт дневно и значителни количества втечнен газ.

След ескалацията на конфликти в Близкия изток и атаките на йеменските хуси, трафикът рязко спада – до около 4,2 млн. барела дневно, а превозите на втечнен газ почти изчезват. Много кораби предпочитат да заобикалят Африка, вместо да поемат риска.

Според Андрианов, цитиран от Российская газета, районът вече трудно може да бъде определен като зона със свободно корабоплаване.

Малакският пролив и рискът от бъдещи конфликти

Малакския пролив е друга критична артерия, през която преминават до 70% от доставките на втечнен природен газ за Азия и десетки милиони барели нефт дневно. Значението му за Китай е особено голямо, което го превръща в потенциална точка на сблъсък.

Според Андрианов, при евентуална ескалация около Тайван, САЩ могат да се опитат да блокират този маршрут. От своя страна Китай вероятно ще се стреми да гарантира контрол над него, за да осигури енергийната си сигурност.

В заключение, според анализа на Сергей Тихонов за Российская газета, действията около Ормузкия проток вече създават прецедент. По думите на експерта Олег Абелев, САЩ „са отворили кутията на Пандора“, показвайки, че стратегически морски пътища могат да бъдат блокирани по политическа воля.

Това, според него, може да доведе до нов етап в международните отношения – с по-твърди преговори и дори силови действия за контрол върху ключовите енергийни маршрути.

Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!

Дарения Revolut: @mariyatkwa

Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
nice fresh

Други новини