Две десетилетия след премиерата на филма „Неудобната истина“ на Ал Гор, дебатът за климатичните промени остава в центъра на глобалната политика. В анализ, публикуван в National Review, Бьорн Ломборг прави равносметка на изминалите 20 години – и поставя под съмнение както точността на прогнозите, така и ефективността на предприетите политики.
Климатичните бедствия: по-малко жертви въпреки затоплянето
Както отбелязва National Review, филмът от 2006 г. превръща климатичните промени от сравнително нишова тема в глобална криза с „екзистенциален“ характер. Посланието му резонира силно сред политически елити и активисти и води до масивни политики за ограничаване на емисиите.
Според Бьорн Ломборг обаче, днес – 20 години по-късно – има основание да се направи критична оценка: „Неудобната истина“ се оказва силна на емоции и разходи, но слаба на доказателства и реални ползи. Един от основните аргументи на филма е, че климатичните промени ще доведат до все по-тежки природни бедствия. Данните, цитирани от National Review, сочат различна тенденция.
През 20-те години на XX век около 500 000 души годишно са загивали от климатични бедствия. Днес тази цифра е под 10 000 – спад от над 97%. Причината не е липсата на бедствия, а повишената устойчивост: по-добра инфраструктура, ранни предупреждения и управление на риска.
Изводът на Бьорн Ломборг е ясен – адаптацията и икономическото развитие правят обществата значително по-защитени.
Още по темата – Несбъднатите климатични апокалипсиси на елитите
Полярни мечки, урагани и пожари: какво показват реалните данни
Филмът на Ал Гор използва образа на полярните мечки като символ на климатичната криза. Но според данни, цитирани от National Review и International Union for Conservation of Nature (Международен съюз за защита на природата), популацията им се е увеличила – от около 12 000 през 60-те години до над 26 000 днес. Историческият проблем е бил свръхловът, а не климатът, подчертава Бьорн Ломборг.
Филмът предупреждава за по-чести и по-силни урагани. Реалните сателитни данни обаче показват лек спад в честотата им от 1980 г. насам. Дългосрочните данни за САЩ също не показват увеличение на силните урагани.
Подобна е и картината при горските пожари. Данни на NASA показват, че изгорелите площи глобално са намалели с около 25% от 2001 г. насам. Само през 2025 г. емисиите от пожари достигат най-ниските нива в сателитната ера.
Според анализа в National Review, голяма част от проблемите в Северна Америка се дължат не на климатични фактори, а на управленски решения – като липсата на контролирани пожари.
Може да ви е интересно – Климатът срещу пържолата: Франция призова за по-малко месо
Трилиони за климатични политики – и продължаващ ръст на емисиите
Един от най-сериозните аргументи на Бьорн Ломборг е свързан с икономическата ефективност на климатичните политики.
От 2006 г. насам светът е изразходвал над 16 трилиона долара за ограничаване на емисиите. Въпреки това, глобалните емисии на изкопаеми горива продължават да нарастват и достигат нов рекорд през 2025 г. Данни на International Energy Agency показват, че делът на изкопаемите горива остава доминиращ – над 80% от глобалната енергия.
Филмът представя слънчевата и вятърната енергия като лесно приложимо решение. Но според анализа в National Review, реалността е по-сложна. Основният проблем е тяхната непостоянност – те не осигуряват енергия 24/7. Това изисква допълнителна инфраструктура – най-често базирана на изкопаеми горива – което значително увеличава реалната цена. Изследвания в държави като Германия, Китай и САЩ показват, че крайната цена на тези технологии може да бъде значително по-висока от очакваното. В същото време страни с висок дял на ВЕИ, като Дания и Германия, имат значително по-високи цени на електроенергията.
Вижте още – Търговията с емисии разпалва спор в ЕС: растящи цени и натиск върху домакинствата
Иновации, адаптация и развитие: алтернативата на скъпите зелени политики
Ключов проблем, подчертан от Бьорн Ломборг, е, че климатичните политики се фокусират върху развитите държави, които ще генерират едва около 13% от бъдещите емисии. Дори ако всички богати страни достигнат „нетни нулеви емисии“ до средата на века, ефектът върху глобалното затопляне до 2100 г. би бил минимален – под 0,2°F (около около 0,1°C).
В заключение, анализът в National Review предлага различен подход:
- Иновации – инвестиции в нови технологии като напреднала ядрена енергия, батерии и улавяне на въглерод
- Адаптация – инфраструктура, ранни предупреждения, устойчиво земеделие
- Развитие – изваждане на милиарди хора от бедност, което увеличава устойчивостта към климатични рискове
Пример за ефективна адаптация е Бангладеш, където смъртността от циклони е спаднала от над 300 000 души през 1970 г. до под 200 годишно след 2008 г.
Две десетилетия след „Неудобната истина“, според Бьорн Ломборг, климатичните промени остават реално предизвикателство, но не и катастрофата, често представяна в публичното пространство. Основният извод на анализа в National Review е, че алармизмът е довел до огромни разходи с ограничени резултати. По-ефективният път напред минава през прагматични решения, основани на данни – а не на страх.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
