„Ще се превърнат ли ледовете на Арктика в повод за нов световен спор?“
Залежи на нефт, газ и редкоземни елементи. Нови търговски маршрути и военни позиции – това са предпоставките за задаващата се нова Студена война между САЩ от една страна, и Русия и Китай от друга, за стратегическо предимство в тази част на света, информира БНР.
Арктика ще бъде една от основните морски шахматни дъски в новото противоборство както през 2025 г., така и в следващите години, смята Велина Чакърова, геополитически анализатор, бивш директор на Австрийския институт за външна политика и създател на агенцията за геополитически анализи „Face“ във Виена. Тезата си тя изложи в предаването „Събота 150“ на „Хоризонт“.
САЩ се чувстват силно застрашени от военното присъствие на Русия и икономическото навлизане на Китай в арктическия басейн чрез Русия, изтъкна тя. Според нея, САЩ са изправени пред двама ключови играчи“. Северният морски път се превръща в алтернатива на пътя през Суецкия канал, защото скъсява времето за транспорт от Китай до Западна Европа. Китай планира строителни и инфраструктурни проекти по този нов полярен път, обясни Чакърова. По думите ѝ, Русия е възстановила значителна част от бившите си съветски бази, а Китай развива този морски коридор. Русия пък е ключова страна в производството на ледоразбивачи.
На Арктика трябва да се гледа не само като на географска територия, която променя стратегическото си значение заради топенето на ледовете, коментира Велина Чакърова в предаването „Събота 150“.
Гренландия и Арктика са важни, защото това е и най-скъсеното разстояние до ключови сателити, подпомагащи военни технологии и връзката между всички системи, които в момента се развиват, посочи тя. Според анализатора въпросът е кой ще спечели стратегическо предимство в новата Студена война.
Русия има най-големия арктически флот в света с повече от 50 ледоразбивача, включително шест с ядрено задвижване, докато САЩ разполагат само с два, като само един е в експлоатация, посочва в своя обширна статия Тhe Аrctic Institute.
Освен това Русия има три арктически бригади, 14 летища и 16 дълбоководни пристанища, както и интегрирана система за противовъздушна отбрана. КНР не е арктическа държава, но се обяви за „почти арктическа държава“ през 2018 г. и включи Полярния път на коприната в своята инициатива „Един пояс, един път“. Китайският научноизследователски кораб „Снежен дракон“ вече е прекосил Арктика многократно. Освен това КНР се стреми да развие пристанищна инфраструктура, изкуствени сателити и системи за комуникация в региона. САЩ и НАТО разглеждат тези дейности като опити за геополитическо влияние и шпионаж.
След началото на военните действия в Украйна през 2022 г. сътрудничеството в Арктика претърпя сериозен срив. Повечето арктически страни — сред които са Канада, Дания, Финландия, Исландия, Норвегия, Швеция и САЩ — прекратиха активната си работа в рамките на регионалната платформа за диалог, като спряха взаимодействието си с Москва. Това доведе до значителна ерозия на сигурността в региона и увеличи риска от напрежение.
Вашингтон следва да се стреми към възобновяване на диалога между арктическите държави, дори при ограничени възможности за пряк контакт с Русия.
Анализатори смятат, че се работи в посока разширяване военното присъствие на САЩ в Арктика чрез модернизация и изграждане на подходяща инфраструктура.
Подкрепата за научни проекти, инфраструктура и местни общности в Арктика е критично важна.
Може да подкрепите КритичноБГ тук:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
