Чарлз Хю Смит: И трите стълба, на които се крепи икономиката, се сриват: И Карл Маркс, и Хенри Форд разбират ключов компонент на индустриалната икономика: работната сила трябва да печели достатъчно, за да купува продуктите, произведени в икономиката. Ако работната сила не печели достатъчно, за да има излишък, който да изразходва за огромното производство на една индустриална икономика, тогава производителите няма да могат да продават своите стоки/услуги с печалба, освен на малцината богати като луксозни стоки, а това е не индустриална икономика и феодална икономика с много ограничен обхват. (Авторът говори за САЩ, но ситуацията може да се съотнесе към целия Запад, бел. Критично)
Маркс признава, че капитализмът е самоунищожаваща се система, защото капиталът е в състояние да намали заплатите, дори когато продукцията в една индустриална икономика се увеличава стабилно поради автоматизация, технологии и т.н.
Хенри Форд разбира, че ако собствената му работна сила не може да си позволи да купува колите, излизащи от поточната линия, тогава желанието му да продаде кола на всяко семейство ще се превърне в непостижима химера. (Имаше и други фактори, разбира се – работата беше толкова брутална и умопомрачителна, че Форд трябваше да плаща повече, само за да попречи на работниците да напуснат.)
Ако говорим за трите стълба, които поддържат икономиката , тогава общоприетият списък е:
1) Потребителски разходи (т.е. съвкупно търсене );
2) Производителност;
3) Корпоративни печалби.
Всъщност това не са стълбове, а компоненти на основния стълб – работници, които печелят достатъчно, за да купят продукцията на икономиката.
покупателната способност на заплатите намалява вече почти 50 години, от средата на 70-те години на миналия век. Това означава, че допълнителният доход на работниците може да купува все по-малко продукция от икономиката
Както показва често цитираната тук статистика, покупателната способност на заплатите намалява вече почти 50 години, от средата на 70-те години на миналия век. Това означава, че допълнителният доход на работниците може да купува все по-малко продукция от икономиката. Има три начина да се запълни нарастващата празнина между това, което работниците могат да изразходват от своите доходи, и огромната продукция на икономиката:
1. Правителството разпределя пари. Правителството разпределя „безплатни пари“ на работниците под формата на субсидии, данъчни облекчения и заеми или директни плащания в брой.
2. Евтин и достъпен кредит. Цената на кредита е намалена почти до нула и кредитът става достъпен за почти всички работници, така че те да могат да заемат пари за закупуване на стоки и услуги, които не могат да си позволят да купят с допълнителен доход. Ако лихвеният процент по заем за кола е 1,9%, тогава лихвата е малка сума на година.
3. Балони на пазара на активи. Увеличаване на стойността на активите с помощта на парична политика за създаване на неспечелено „богатство“, което може да бъде изразходвано (или чрез вземане на заеми срещу новооткрито богатство, или чрез продажба на активи). Това увеличение на „свободните пари“ също създава „ефекта на богатството“, чувство на радост от това, че сте по-богати, което повишава самочувствието и желанието да харчите повече пари.
За всяко от тези решения има вътрешни, непреодолими ограничения.
Лихвите по държавните заеми изяждат приходите на държавата и тя има все по-малко за да си покрива разходите
1. Правителството или „печата“, или заема пари, които раздава на работниците. Ниските лихвени проценти са неустойчиви, въпреки твърденията за противното, а лихвите, плащани върху масивни държавни заеми, изяждат толкова много от държавните приходи, че започват да ограничават държавните разходи. След като държавните разходи стагнират или намалеят, този стълб се срива и икономиката се потапя в рецесия/депресия.
С други думи, зависимостта от правителството да запълни празнината между заплатите и икономическата продукция е самоликвидираща се система .
2. Разрастването на кредитирането води до неплатежоспособност и фалити. Като разчитаме на непрекъснатото разширяване на кредитирането въз основа на спада в покупателната способност на заплатите, ние също така създаваме самоликвидираща се система, тъй като броят на маржин кредитополучателите (маржин – съотношение на собствените средства и сумата, която трябва да върне кредитополучателя. Например 1:5, бел. на Критично) расте стабилно, както и обемът на маржин кредитите, издадени от кредиторите.
Във време на криза, все повече кредитополучатели не могат да върнат кредитите си
Кредитополучателите на маржин неизпълнение, т.е. тези, които не могат да върнат взетите кредини, нараства, което води до загуби, които тласкат кредиторите към фалит. Това е самоподдържащ се цикъл, докато икономиката изпада в рецесия, а пък кредитирането се затяга. Все повече и повече работници губят работата си и изпадат в неизпълнение, все повече заеми изпадат в просрочие и т.н.
3. Балоните на активите концентрират новопридобитото богатство в ръцете на най-богатите 10% от хората, като задълбочават неравенството в доходите и принуждават останалите да залагат в един все по-спекулативен финансов сектор като единствен възможен начин за постигане на напредък. Спекулациите са също така самоликвидираща се система, тъй като рисковите залози в крайна сметка се превръщат в загуби, които предизвикват самоподдържаща се обратна връзка: продажба на активи с цел генериране на парични средства, което води до понижаване на цените, което от своя страна води до още повече продажби на активи и т.н.
И трите стълба, които поддържат икономиката (в САЩ), се явяват самоликвидиращи се системи и всички се сриват. Всички заеми подлежат на ограничения, наложени от лихвените плащания по нарастващия дълг. Цената на кредитите расте и не може да се върне почти до нулеви нива поради инфлационните процеси. Всички пазарни балони в крайна сметка се спукат и колкото повече се надуват, толкова по-опустошителен ще бъде сривът.
Делът на заплатите в икономиката структурно намалява от 1975 г. насам (т.е. независимо от увеличението на заплатите, с парите от тях, работниците могат да купят все по-малко стоки):
Сривът на заплатите
Федерален дълг: и не, не можем да се „отървем от дълга“, като надуваме балони с активи и субсидираме потребителските разходи с федерален дълг. На следващата графика е нарастването на дълга в САЩ:
Нарастване на Федералния дълг на САЩ
На следващата графика е общия дълг, публичен и частен: върхът на една самоликвидираща се система :
Публичен и частен дълг
И трите стълба, поддържащи разходите за труд, се разпадат. Планирайте бъдещето си!
Чарлз Хю Смит е автор на блога oftwominds.com, № 7 в класацията на CNBC за най-добрите алтернативни финансови сайтове, и на 18 книги за икономика.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски