Администрацията на Доналд Тръмп прекрати финансирането на редица изследователски програми, насочени към „борба с дезинформацията“, пише в свой анализ ZeroHedge. Според The New York Times това било „опасен прецедент“, който щял да улесни разпространението на фалшива информация в медиите. Но както се посочва в критичен анализ, публикуван от Института „Мизес“, ако имаше искрено желание да се разобличи най-агресивната пропаганда, американските медии биха започнали именно от себе си.
„Малко организации са били по-съучастни от американските национални медии и външнополитическия елит в разпространяването на най-лошата пропаганда в историята на страната.“
Според автора, именно медии като Times и Washington Post в продължение на десетилетия са били основни канали за прокарване на държавна дезинформация, обслужваща целите на администрациите във Вашингтон – особено когато става въпрос за легитимирането на военни интервенции.
От белгийските „зверства“ до иракските ОМП – фабриката за съгласие
Корените на съвременната пропаганда са поставени от британския режим по време на Първата световна война. Историкът Ралф Райко определя историите за зверства, извършвани от германската армия в Белгия, като „може би първият голям успех на модерната пропаганда“. Става дума за официален британски доклад, пълен с твърдения за разпнати войници, отрязани ръце на деца, изнасилени монахини – сцени, за които по-късно се доказва, че са инсценирани в парижки киносалони и създадени от оперни сценографи.
Основната цел: да се спечели американската общественост за включване във войната. Ключов момент е прекъсването на кабелните връзки между САЩ и Германия от Кралския флот още на 5 август 1914 г. – което принуждава всички новини да минават през Лондон, където те са редактирани и филтрирани в полза на британската кауза.
„В крайна сметка британската пропагандна машина от Първата световна война се превръща в модел, който дори Йозеф Гьобелс по-късно използва“, посочва Райко.
Американският апарат: от война към цензура
След влизането на САЩ в Първата световна, Вашингтон създава Комитета за публична информация – първата официална правителствена агенция за пропаганда. Обществени институции, университети и медии се мобилизират. Вестници, критикуващи политиката на Удроу Уилсън, биват цензурирани. Преподаватели, изразили несъгласие с военната мобилизация, са уволнени. Columbia University дори е похвален от New York Times за това, че се е „разчистил“ от пацифисти.
През Втората световна война сценарият се повтаря. През 1940 г. британският агент Уилям Стивънсън (кодово име: „Интрепид“) пристига в САЩ с мисия да въвлече страната във войната. С пълната подкрепа на президента Рузвелт и съдействието на федералните агенции, Стивънсън и екипът му подслушват, фабрикуват слухове, дори отвличат хора. Холивуд се превръща в инструмент на тази пропаганда: от 1937 г. започва вълна от филми, които възхваляват Британската империя, нейната мисия и „героите“ ѝ.
„Ние не служехме нито на Линкълн, нито на Джеферсън Дейвис – служехме на Короната“, пише иронично писателят Гор Видал.
Студената война и абсолютната власт на президента
След 1945 г. пропагандата не само не отслабва, а се институционализира. Труман, с подкрепата на водещите медии, успява да представи всеки скептик към намесата срещу СССР като „симпатизант на Сталин“. Пресата, с изключение на няколко издания като Chicago Tribune, доброволно се превръща в рупор на интервенционистката външна политика. В същото време в американската образователна система се въвежда идеята, че в международните отношения президентът има неограничена власт – в разрез с конституционния ред.
„Още през 1948 г. историкът Чарлз Бийрд отбелязва ужасяващата неосведоменост на американците относно принципите на републиканската им система. Това е резултат от години правителствена пропаганда.“
От Корея до Багдад: всяка война е „морална мисия“
От 1950-те до днес САЩ поддържат активна пропагандна рамка, която представя всяка нова война – от Корея до Виетнам, Ирак, Либия, Сирия и Украйна – като кръстоносен поход срещу злото.
Ралф Райко пита:
„Не е ли странно как всяка американска война – с възможно изключение на Виетнам – се оказва справедлива, морална и необходима? Какви са шансовете всички врагове на Америка да са били чудовищни злодеи?“
Отговорът е прост: държавна пропаганда, превърната в ежедневна културна норма. Тя формира съзнанието на поколения американци, които виждат във външната политика не прагматични интереси, а морална епопея.
