Когато Джей Ди Ванс застана пред европейски лидери в Мюнхен през февруари тази година и предупреди, че свободата на словото е „в отстъпление“ в целия Запад, думите му предизвикаха открито напрежение в залата. Най-голямата заплаха за демокрацията в Европа, заяви той, не идва отвън – тя е вътрешна: ерозията на либерални принципи като свободата на изразяване, пише в своя статия Newsweek.
„Ако бягате от собствените си избиратели, Америка не може да направи нищо за вас“, заяви вицепрезидентът на САЩ пред видимо смаяна аудитория от дипломати.
Тогава думите му бяха широко отхвърлени както в американските, така и в европейските политически среди – наречени или популистка демагогия, или излишно провокативни. Германският министър на отбраната Борис Писториус ги определи като „неприемливи“. Ванс даде за примери арести във Великобритания и ограничения, наложени от Закона за цифровите услуги на ЕС.
Няколко месеца по-късно обаче, предупрежденията му вече не изглеждат толкова абстрактни.
Когато религията срещне правото на протест
Хамид Чошкун
Тази седмица в Англия Хамит Чошкун беше осъден и глобен с 240 паунда за това, че е изгорил публично екземпляр от Корана – случай, който предизвика обществен дебат не само за самото действие, но и за неговите последици. Бившият министър по имиграцията Робърт Дженрик обвини Великобритания, че прилага „двустепенна правосъдна система“, като намекна, че ако ставаше дума за Библия, вероятно изобщо нямаше да има присъда.
„Щяха ли да ме съдят, ако бях запалил Библия пред Уестминстърското абатство? Съмнявам се“, заяви Дженрик. Националното секуларно общество, което подкрепи Чошкун, също осъди решението на съда, определяйки го като „значим удар срещу свободата на изразяване“ и „тревожно подчинение на ислямски закони за богохулство“.
Случаят напомни за примери, които Ванс вече беше изтъкнал в Мюнхен – като случая със швед, съден за изгаряне на Коран по време на протест. Пет дни след като друг обвиняем по същия случай беше застрелян, съдия Горан Лундаал постанови, че „свободата на изразяване не е свободен билет за всичко“ – формулировка, която Ванс определи като символ на отстъпление от ценностите на Просвещението.
Завръщане на закона за богохулство?
В Обединеното кралство дебатите около религиозната реч отново разпалиха спорове „за“ и „против“ законова защита срещу богохулство. Робърт Дженрик написа в X, че съдебното решение „възкресява закон за богохулството“, който парламентът официално е отменил през 2008 г. след кампания на секуларисти. Консервативният коментатор Дъглас Мъри предупреди в „The Spectator“, че лейбъристкото правителство обмисля възможността за въвеждане на нов закон за богохулство – идея, която предишната консервативна власт беше категорично отхвърлила.
Мъри аргументира, че опитите за дефиниране и санкциониране на „ислямофобията“ все повече се превръщат в инструмент за криминализиране на неудобната реч.
„Може да марширувате из Лондон или Стокхолм седмици наред в подкрепа на групи, които искат да унищожат еврейската раса – но не си позволявайте да обидите мюсюлмани. Такива са правилата, и всички ги знаят“, написа Мъри.
На фона на нарастващия натиск, говорителят на премиера Киър Стармър, Дейв Парес, заяви във вторник:
„В Англия няма закони за богохулство и не се планира да бъдат въвеждани.“
Противоположни философии
Речта на Ванс в Мюнхен открои ясно разликата между американския и европейския подход към свободата на словото. В САЩ Първата поправка на Конституцията забранява на правителството да ограничава речта, дори когато тя е обидна, омразна или провокативна. Основният принцип е: говорът е защитен, освен ако не води пряко до вреда или насилие – правило, което се защитава и от леви, и от десни политици от десетилетия.
В Европа, напротив, много държави инкриминират така наречената „реч на омразата“, дефинирана широко като изрази, които обиждат или подбуждат омраза към защитени групи. Поддръжниците на тези закони твърдят, че така се поддържа социален мир и се предотвратява насилие. Но както предупреди Ванс, такава защита често води до потискане на инакомислие, сатира, религиозна или политическа критика.
Карол Навроцки
Нарастващата съпротива срещу европейските закони за речта вече се усеща и на изборите. Популистки и националистически партии, често критични към миграцията и политическата коректност, печелят подкрепа – тенденция, наблюдавана и в САЩ. В Полша, подкрепеният от Тръмп консерватор Карол Навроцки спечели президентските избори миналия уикенд с малка преднина. В Германия крайнодясната „Алтернатива за Германия“ бележи рекордни резултати в проучванията.
Посланието на Ванс не беше просто защита на американската правна традиция – това беше директно предизвикателство към западния консенсус, който все по-често третира „речта на омразата“ като престъпление, дори когато не води до насилие.
Идеология и влияние
През февруари много от присъстващите в Мюнхен омаловажиха речта на Ванс като алармистка или крайна. Но последвалите скандали около богохулство, протести и политическа реч изостриха точно онези разделения, за които той говореше. За критиците, Ванс не разбира европейския акцент върху социалната кохезия. За поддръжниците му – той изрича онова, което другите премълчават: че демокрацията, която се страхува от свободното слово, е демокрация в отстъпление.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
