Паркинсон – заболяване, създадено от човека
През лятото на 1982 г. седем души, употребяващи хероин, бяха приети в болница в Калифорния – парализирани и онемели, пише в своя статия за Politico Bartosz Brzeziński. Те бяха в 20-те си години, иначе здрави – докато синтетичен наркотик, който сами бяха произвели в импровизирани лаборатории, не ги остави в капан в собствените им тела. Лекарите бързо откриха причината: MPTP – невротоксичен замърсител, който бе унищожил малка, но жизненоважна част от мозъка – substantia nigra – която контролира движението.
Пациентите развиха симптоми на късен стадий на Паркинсон почти за една нощ
Случаите шокираха невролозите. Дотогава се смяташе, че Паркинсон е болест на стареенето, с бавен и неясен произход. Но тук имаше доказателство, че само едно химическо вещество може да възпроизведе същия опустошителен ефект. И още по-тревожно – MPTP се оказа химически подобен на паракват – широко използван хербицид, който в продължение на десетилетия се пръскаше по ниви в САЩ и Европа.
Макар лекарствата да помогнаха на някои от пациентите частично да си възвърнат подвижността, увреждането бе трайно – нито един от тях не се възстанови напълно.
За един млад холандски лекар на име Бас Блум тази история щеше да се окаже съдбоносна. През 1989 г., малко след като завършва медицинското си образование, Блум заминава за САЩ, за да работи с Уилям Лангстън – неврологът, открил връзката между MPTP и Паркинсон. Това, което вижда там, преобръща представите му за болестта – и за нейните причини.
„Беше като светкавица,“ разказва ми Блум. „Един-единствен химикал бе възпроизвел цялата болест. Паркинсон не беше просто лош късмет. Можеше да бъде причинен.“
Паркинсон или как се създава изкуствена болест
Днес, на 58 години, Блум ръководи световно призната клиника и изследователски екип в Медицинския център на университета „Радбауд“ в Неймеген – средновековен холандски град близо до германската граница. Клиниката лекува стотици пациенти годишно, а екипът му провежда пионерски изследвания за ранна диагностика и превенция.
Коридорът пред офиса на Блум не беше оживен по време на последното ми посещение, но не беше и празен – пациенти се движеха бавно, предпазливо, някои с проходилки, други придружавани от близък. Един се беше приведен напред, придвижваше се сковано и с усилие; друг стоеше неподвижно до стълбите, лицето му безизразно, сякаш всяко движение бе станало прекалено тежко.
В най-натоварените си дни клиниката приема над 60 пациенти. „И идват още,“ казва Блум.
Присъствието му е харизматично и енергично: висок – над 2 метра, както с усмивка отбелязва – с навик да ходи, докато говори, и бяла престилка, пълна с цветно кодирани химикалки. Дългата му сиво-сребриста коса е сресана назад, но няколко кичура се измъкват, докато крачи. Пациенти рисуват портрети на него, пишат му стихове. Екипът му го нарича „лекарят, който никога не спира да се движи.“
За разлика от много учени на неговото ниво, Блум не стои зад кулисите. Изнася лекции на международни конференции, консултира политици и защитава каузата си не само пред научната общност, но и пред обществото.
Работата му обхваща както грижата за болните, така и търсенето на причините – от насърчаването на движение и индивидуализирано лечение до алармирането за фактори, които може би предизвикват болестта. Наред с усилията за превенция чрез упражнения, той се утвърди като един от най-откровените гласове относно влиянието на околната среда върху болестта на Паркинсон – и за провала на обществото да се справи с дългосрочния ефект от това влияние върху човешкия мозък.
„Паркинсон е болест, създадена от човека,“ казва той. „И трагедията е, че дори не се опитваме да я предотвратим.“
Когато през 1817 г. английският хирург Джеймс Паркинсън описва за пръв път „треперещата парализа“, тя е възприемана като медицинско любопитство – рядко състояние при възрастни мъже. Двеста години по-късно болестта на Паркинсон се е удвоила глобално само за последните 20 години и се очаква да се удвои отново през следващите 20. Днес това е едно от най-бързо растящите неврологични разстройства в света – изпреварва инсулта и множествената склероза. Болестта води до прогресивна смърт на произвеждащите допамин неврони и постепенно отнема на хората движението, речта, а накрая и когнитивните способности. Лек няма.
Възрастта и генетичната предразположеност играят роля. Но според Блум и много невролози само тези два фактора не могат да обяснят рязкото увеличение на случаите. В научна публикация от 2024 г., съавторствана с американския невролог Рей Дорси, Блум пише, че Паркинсон е „предимно болест на околната среда“ – състояние, формирано повече от продължително излагане на токсични вещества като замърсен въздух, индустриални разтворители и най-вече – пестициди.
Днес излагането на пестициди се свързва с 1 от всеки 3 случая на болестта на Паркинсон. Хората, живеещи в райони с интензивно използване на пестициди, са с до 80% по-висок риск. През последните години съдебни дела в САЩ хвърлиха допълнителна светлина върху някои от най-силно заподозрените вещества. През 2020 г. „Шеврон“ беше осъдена да плати милиони щатски долари на мъж, развил Паркинсон след продължително излагане на трихлоретилен – забранен в ЕС, но все още използван в САЩ. А паракват – един от най-широко използваните хербициди в света, пръскан в над 100 държави – е свързан с Паркинсон в десетки научни изследвания, включително и такива, финансирани от правителството на САЩ.
Въпреки това, в повечето страни, включително САЩ, Индия, Австралия и Бразилия, паракват остава разрешен за използване – дори въпреки опитите на ЕС да наложи по-строги ограничения. В САЩ се използват над 8 милиона килограма паракват годишно – в близост до домове, училища и болници, като често замърсяват водата и въздуха. През 2023 г. над 150 учени и лекари подписаха писмо с призив за пълна забрана на веществото.
Блум е категоричен: нито паракват, нито други доказани невротоксини трябва да се използват по този начин. В Холандия, например, използването на паракват беше напълно забранено още през 2007 г., но други опасни пестициди все още се допускат. За него – и за нарастващ брой учени – истинският проблем е не само един конкретен химикал, а системата, която допуска хронично излагане на вещества, за които знаем, че вредят на мозъка, пише още Politico.
Болестта на Паркинсон
Тя засяга около 10 милиона души по света и представлява сериозно предизвикателство за съвременната медицина. Въпреки че традиционните терапии облекчават симптомите, те не спират прогресията на заболяването. През последните години обаче се наблюдава значителен напредък в разработването на нови методи за лечение, които предлагат по-ефективни и персонализирани подходи.
Биологични терапии: насочване към причините на Паркинсон
Една от най-обещаващите терапии е използването на моноклоналното антитяло прасинезумаб, което цели да забави прогресията на болестта. Клинични изпитвания показват значително подобрение на двигателните функции при пациенти с бързо прогресираща форма на заболяването.
В областта на регенеративната медицина се изследва използването на стволови клетки, диференцирани в допаминергични неврони, които да заменят увредените мозъчни клетки. Първоначални резултати показват подобрение на симптомите при пациенти, подложени на такава терапия.
Технологични иновации: ултразвук и дълбока мозъчна стимулация
Нови технологии също намират приложение в лечението на Паркинсон. Методът HIFU (ултразвук с висок интензитет), използван в Испания, позволява неинвазивно таргетиране на засегнатите мозъчни области, като намалява симптомите без необходимост от хирургична намеса.
Може да подкрепите КритичноБГ тук:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
