Мъск: Мога да построя тунел под Атлантическия океан, който да свърже Ню Йорк и Лондон за 20 милиарда долара
Предложенията за тунел който да свързва Обединеното кралство със САЩ под Атлантическия океан се завръщат отново, но с цена от почти 20 трилиона долара и то във време на потенциална глобална рецесия. Проектът за подобно начинание предизвиква сериозни противоречия. На този фон мултимилиардерът Илон Мъск, коментирайки новините по темата, заяви, че неговата собствена компания може да направи същия проект на цена от „само“ 20 милиарда долара, т.е. 1000 пъти по-евтин от очакваните разходи за съоръжението.
The @boringcompany could do it for 1000X less money https://t.co/IXJY63xUCo
— Elon Musk (@elonmusk) December 10, 2024
Идеята за „трансатлантически тунел“ съществува от известно време, въпреки че проблемите с мащаба, цената и целесъобразността на съоръжението отдавна са възпрепятствали всякакво реалистично развитие. Докато полетът със самолет между Лондон и Ню Йорк отнема около осем часа, досега не беше ясно дали влаковете, движещи се под океана, ще направят пътуването достатъчно бързо, за да оправдаят разходите за строителство.
Тъй като двата световни мегаполиса са отдалечени на около 6 700 км., строителството би отнело много години. За сравнение, изграждането само на 50-километровия тунел под Ламанша, свързващ Англия и Франция, отне шест години – и изиска значителни инвестиции. Ако съотнесем темповете на изграждане на тунела между Англия и Франция с този между Лондон и Ню Йорк, то времето за строителство би отнело векове. Оценките за изграждането на трансатлантическото съоръжение показват, че то ще коства разходи от порядъка на 15,5 трилиона лири, което се равнява на 19,8 трилиона долара.
Развитието на технологията на вакуумните тръби обаче направи концепцията по-реалистична. Чрез създаване на вакуум в тунела и използване на превозни средства под налягане в него, влаковете, пътуващи в структурата, теоретично биха могли да достигнат скорост от над 3 000 мили в час (т.е. 4800 км. в час), което би направило пътуването между Лондон и Ню Йорк около час и половина.
Това се дължи на факта, че влаковете няма да изпитват никакво въздушно съпротивление в тунела, което им позволява да достигнат по-високи скорости от обикновените влакове.
Съкращаването на междуконтиненталното пътуване до това време означава, че за пръв път трансатлантическият тунел би оправдал високата цена, с която е обвързано с подводното строителство, тъй като ще стане значително по-ефективен и екологичен от летенето, твърдят западни издания. Те обаче не взимат под внимание сериозната опасност от задаваща се рецесия в глобален мащаб.
Въпреки това все още няма готов проект за тунела. В различни варианти се предлага тунелът да е под океанското дъно, а в други – изграждането му на колони върху дъното. В един от проектите дори се предлага тунелът да плава, като се държи на условно фиксирана позиция с помощта на кабели, прикрепени към океанското дъно.
Влаковете, пътуващи във вакуум, бяха популяризирани от Илон Мъск, още през 2013 г., когато написа статия, в която предложи да се движат капсули с пътници през вакуумна среда, за да се намали съпротивлението на въздуха. Изпитания на технологията се провеждат в Индия и Китай, като се планира тя да бъде интегрирана в техните високоскоростни железопътни системи в цялата страна.
През август 2013 г. Мъск публикува изследване от 57 страници, в който подробно описва как би могла да работи системата, като я нарече „Hyperloop“:
„Тръба във вакуум, в който се намират капсули под налягане, задвижвани в тръбата от няколко линейни електродвигателя. Тези капсули под налягане ще се движат в тръба с ниско налягане, (т.е. вакуум), като ще превозват пътници на дълги разстояния с много висока скорост, дори до 800 км/ч. Капсулите ще се движат над земята на издигнати пилони, като въздушните двигатели ще задвижват капсулата, използвайки „същия основен принцип като терен за въздушен хокей“, писа тогава Мъск. Той дори заяви, че ако се използват слънчеви панели, тя би могла да се захранва сама.
Предприемачът и изобретател е натрупал голяма част от състоянието си от системата за онлайн разплащания PayPal, на която е съосновател през 1998 г. Мъск е известен със своите изобретателни и предприемчиви идеи, сред които са пионерството в производството на първия електрически спортен автомобил и основаването на SpaceX – компания за космически транспорт, чиято крайна цел е да помогне за колонизирането на Марс. Hyperloop бе едно от визионерските му начинания, което така и не се реализира.
Първоначално Мъск възнамеряваше трасето Hyperloop да минава между Лос Анджелис и Сан Франциско, конкурирайки се с държавната високоскоростна железница в Калифорния, която той определи като „едновременно една от най-скъпите на километър и една от най-бавните в света“. Hyperloop, от друга страна, има за цел да изминава 400-те мили за „около 30 минути“.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски