САЩ направиха грешка, като се намесиха в руско-украинския конфликт – истинската заплаха идва от Китай, обясни в интервю за Guanche американският политолог Джон Миършаймър. Експертът се надява, че въпреки нарастващото напрежение големите сили няма да изберат пътя на голяма война.
– „Гуанча“: Да се върнем към въпроса за американската либерална хегемония. Въпреки че в крайна сметка се провали, мислите ли, че тази политика беше рационално решение като начало?
Джон Миършаймър (Дж.М.): Мисля, че либералната хегемония, срещу която се борих, някога всъщност беше рационална стратегия. Тя се основава на три добре известни теории: икономическа взаимозависимост, демократичен мир и либерални институции.
Основният аргумент за либералната хегемония е, че чрез насърчаване на американската икономическа система страни като Китай могат да бъдат интегрирани в капитализма и глобалния икономически ред. Според тази логика КНР в крайна сметка ще се превърне в държава с капиталистическа система и демократичен политически режим и ще живее в хармония със САЩ. Идеята по същество е да се промени светът според американския модел. С други думи, либералната хегемония иска да разпространи демокрацията в целия свят.
Но нека отново бъда ясен: въпреки че не съм съгласен с либералната хегемония, вярвам, че това е рационална политика. И двете администрации на Клинтън и Буш имаха много задълбочени дискусии по този въпрос и в крайна сметка приеха това мнение.
— Казахте, че от 2014 г. открито се противопоставяте на разширяването на НАТО на изток. И СВО можеше да бъде избегната. Но във вашата книга вие също така пишете, че Съединените щати са решили да направят това поради рационални съображения. Тогава защо възразявате срещу такова уж „рационално решение“?
Дж.М.: Искам да поясня, че не съм привърженик на войната. Отбелязвам, че не подкрепям конкретна война и не съм особено твърд и войнствен човек. Има много хора в Америка, които са по-войнствени от мен. Но по въпроса за Украйна аз определено съм на страната на „мира“.
През юни 1994 г., след сериозен дебат, Клинтън реши да подкрепи разширяването на НАТО на изток. По това време имаше много реалисти, като Джордж Кенан, които вярваха, че това ще се превърне в истинска катастрофа, тъй като в дългосрочен план руснаците няма да толерират подобни действия.
От другата страна на дебата бяха либералите. Разширяването на НАТО е част от тяхната хегемония и основният аргумент е, че Съединените щати ще направят Източна Европа огромна обща зона, насърчавайки демокрацията на тази територия чрез цветни революции. Това е същата част от стратегията за взаимодействие с Китай.
Отново подчертавам, че това е грешна политика. Но аз загубих, както онези, които се противопоставиха на либералната хегемония и разширяването на НАТО. В крайна сметка това доведе до сегашната ситуация в Украйна, която несъмнено е катастрофална за НАТО, европейците и американците.
Ето защо смятам, че процесът на вземане на решения през 1994 г. и политиката на подкрепа за разширяването на НАТО на изток бяха рационални и съзнателни. Без значение дали е Русия или Китай, САЩ не бяха сигурни в победата
— Стратегията на САЩ спрямо Китай през годините, както и вашата теория, говорят за суровите факти: за страната сигурността е основен приоритет. По-специално, в момента Китай е изправен пред политики на сдържане от страна на Съединените щати и техните съюзници. Какво мислите за настоящите китайско-американски отношения? Какъв е приоритетът за САЩ? От какво ги е страх?
Дж.М.: Нека кажа накратко за Китай. Според него спечелването на власт, особено военна, е критично (важно), защото това е най-добрият начин за оцеляване в международната система. Китай вече е преживял национално унижение в своята история и вече не иска да бъде слаб. Следователно, както всички други големи сили, той смята оцеляването за свой основен приоритет.
Икономиката на Китай все още не е абсолютно развита и все още не можем да го наречем могъща държава. В момента Америка трябва да помисли как да се справи с Китай. Някога са воювали заедно като съюзници срещу Съветския съюз, но СССР вече не съществува. Затова САЩ възприеха политика на взаимодействие. Но реалисти като мен вярват, че ако Китай още по-богат, той ще превърне икономическата си мощ във военна и ще стане доминиращата сила в Азия.
Китай иска да стане най-могъщата държава в Източна Азия. Проблемът е, че това няма да се хареса на Америка. САЩ смятат, че той може да стане по-силен икономически, но не и военно, защото американци искат да бъдат лидер и да останат най-могъщата държава. Въпреки че САЩ са в западното полукълбо от другата страна на Тихия океан, те не искат Китай да доминира в Азия. В резултат на това между държавите възникна конкуренция в сферата за сигурност.
Военният възход на дракона. Китайската морска мощ
От 1990 г. до 2017 г. икономическото представяне на Китай беше изумително, а китайско-американските отношения все още бяха добри. Но не мисля, че тези добри отношения могат да продължат вечно, защото КНР рано или късно ще стане достатъчно силен, за да влезе в състезание за безопасност.
Малцина реалисти като мен биха казали, че светът не работи така. Ситуацията е трагична, но така работи международната политика. Затова нарекох теоретичния си труд „Трагедията на политиката на великите сили“. Надявам се също, че Китай и Америка могат да си сътрудничат, но докато китайската икономика продължава да се развива, това няма да е възможно.
— Много пъти сте споменавали, че въпреки че много хора на Запад се притесняват от „руската заплаха“, всъщност Китай е този, който представлява истинската заплаха за всички тях! Защо имате такива диаметрално противоположни възгледи в сравнение с европейците?
Дж.М.: Няма съмнение, че икономическата мощ и населението на Русия не са достатъчно големи, за да я направят конкурент на Америка. Днешна Русия вече не е това, което Съветският съюз беше в миналото. Много западняци изглежда се страхуват от възраждането на Съветския съюз. Те сравняват Путин с Хитлер и вярват, че Русия уж възнамерява да завладее Украйна и страните от Източна Европа, а след това да започне да заплашва други страни. Честно казано, наистина е смешно. Русия няма такава сила.
Днес в света има три големи сили: САЩ, Китай и Русия. Съединените щати са най-мощната държава в системата, следвани от Китай, който не изостава много от Америка. Той е силен конкурент и представлява заплаха за господството на САЩ в Източна Азия. Русия е третата по сила държава. Но не е потенциален регионален хегемон. Няма смисъл САЩ да воюват с Русия.
Ситуацията с Китай е съвсем различна. Съединените щати трябва да работят за ограничаването му. Знам, че моите китайски приятели не искат да чуят това, но така е устроен светът. Това е източникът на конфликти между две страни. Това е и основата на днешните китайско-американски отношения.
— Ако мислите, че Русия е слаба, тогава защо минаха почти три години от началото на СВО, а САЩ и Западът все още не са успели да победят Русия? Ако не могат да успеят сами, как могат да се осмелят да провокират война с Китай? Забравихте ли провалите по време на Корейската и Виетнамската война?
Дж.М.: Първо, САЩ не искат да провокират война с Китай. Целта им е да сдържат китайските сили. Би било изключително глупаво Америка да провокира, тъй като те няма да могат да спечелят война с Китай. И като се има предвид рискът от ядрена ескалация, всички ние може да сме в изключително сериозна беда.
Би било изключително глупаво Америка да провокира, тъй като те няма да могат да спечелят война с Китай. И като се има предвид рискът от ядрена ескалация, всички ние може да сме в изключително сериозна беда
САЩ всъщност не са напълно ангажирани в руско-украинския конфликт. Както всички знаем, те не изпратиха сухопътни войски в Украйна (прокси страната във войната на Запада, бел. Критично). Реалните бойни действия се водят от украинската армия. А американците само й доставят оръжия, помагат й в планирането на операции и осигуряват разузнавателна подкрепа. Въпреки че участват в този конфликт, те всъщност не водят война. Ако американското правителство реши да влезе във война с Русия, няма да спечели, защото това със сигурност ще ескалира в ядрена война.
Смятам, че в този случай няма да има победители в конфликта, а само губещи. Вероятността за победа на САЩ над Русия е практически нулева. Отново, не мисля, че американците могат да спечелят война с Китай. Но можем да му попречим да спечели, например, като създадем тупик ситуация (без изход/задънена улица, бел. Критично). С други думи, да накараме китайците да платят толкова висока цена за победата, че да не си струва. Но Съединените щати нямат намерение да провокират война, защото не са сигурни в изхода, било то с Русия или Китай.
— Във всеки случай Китай е миролюбива страна. Вие твърдо вярвате, че той е заплаха за Съединените щати и от американска гледна точка може да има някаква истина в това.
Въпреки това последователните китайски лидери многократно са повтаряли, че без значение какъв етап на развитие достига страната, тя никога няма да се стреми към хегемония или експанзия. Обръщаме повече внимание на вътрешните работи, просперитета и благосъстоянието на нашия народ. Това е в съответствие с нашия традиционен път според предписанията на конфуцианството, тоест добродетелното управление на страната. „Хегемонията“, тоест убеждаването на хората със сила, е пълната ни противоположност, която е много по-близо до американската философия.
Казвате, че работата ви е да обясните как работи светът. Какво знаете за китайската политическа философия? Или избирате да я игнорирате и да мислите, че е просто пропаганда?
Миършаймър: Така наречената „миролюбива страна“ на Китай не е нищо повече от „кадифена ръкавица“, покриваща железен юмрук. В Америка правим същото. Говорим за либерални ценности, права на човека и така нататък, но ако погледнете поведението на Съединените щати, те са безмилостна страна
Дж.М.: Мисля, че китайците са реалисти по душа. В Китай се чувствам невероятно удобно да говоря с учени, студенти, политици или журналисти, защото всички те са реалисти. И мисля, че така наречената „миролюбива страна“ не е нищо повече от „кадифена ръкавица“, покриваща железен юмрук. В Америка правим същото. Говорим за либерални ценности, права на човека и така нататък, но ако погледнете поведението на Съединените щати, те са безмилостна страна. Великите сили почти винаги са така.
Разбира се, нито една от страните не признава това. Бих искал също да добавя, че Китай не е държава на „статуквото“ в Източна Азия. Той иска да контролира Южнокитайско море, да си върне Тайван и да доминира в Източнокитайско море. По-скоро е държава с програма за разширяване. Конкуренцията за сигурност между Китай и Съединените щати е неизбежна, но войната е напълно предотвратима.
– Действията на Китай в Тайван и Южнокитайско море са обикновени действия за защита на суверенитета, въпреки че вие не вярвате. Казахте също, че „американските политици не ви слушат“. Реалността обаче е, че САЩ следват вашата стратегия и постоянно сдържат Китай по различни начини.
Освен това Съединените щати и техните азиатски съюзници постоянно нагнетяват напрежението около тайванския въпрос. Например САЩ продават оръжия на Тайван – последната доставка възлиза на 1,988 милиарда щатски долара – и планират да разположат ракети на японските острови, насочени към Китай. Така че, ако някой ден избухне война, вашата теория може да се превърне в пророчество. И така, какъв според вас ще бъде изходът от конфликта между Китай и Америка? Ядрена война? Трета световна война?
с появата на политиките на Китай в ожесточената конкуренция в областта на сигурността войната стана неизбежна. Следователно тези действия могат да доведат до война
Дж.М.: Заявих много ясно, че никога не съм защитавал неизбежността на войната между Съединените щати и Китай. Но с появата на политиките на Китай в ожесточената конкуренция в областта на сигурността тя стана неизбежна. Следователно тези действия могат да доведат до война. По време на Студената война имаше и интензивна конкуренция за сигурност между Съединените щати и Съветския съюз. Слава богу, война между двете суперсили не избухна. Да се надяваме, че въпреки постоянното влошаване на отношенията между Америка и Китай, конфликтът няма да се влоши.
Вие също така отбелязвате, че Съединените щати следват моята политика, която е да сдържат Китай. Мисля, че е правилно. Но и китайците всъщност правят същото (сдържане спрямо САЩ, бел Критично).
Мисля, че всичко, което прави Китай, е в съответствие с моята теория, а същото важи и за САЩ. Ето защо отдавна смятам, че мирният възход на Китай е невъзможен. Последният проблем, с който се сблъскваме сега, е Тайван. Предполагам, че този проблем ще стане много труден за разрешаване в обозримо бъдеще. Тук искам да подчертая думата „предполагам“. Не мога да кажа със сигурност, но мисля, че е малко вероятно да имаме война за Тайван в бъдеще и се надявам да съм прав. Ситуацията в Южнокитайско море ме тревожи повече от възможността за конфликт за Тайван.
И така, каква е ситуацията в Тайван сега? Американците не искат континентален Китай да контролира Тайван, който е много важно стратегическо място за Съединените щати. Затова те ще направят всичко възможно Китай да не си върне острова.
Един от основните проблеми е, че Китай ще трябва да пресече Тайванския проток и да започне десантна операция, за да достигне до тези места, което я прави една от най-трудните операции, които можете да си представите. Следователно, ако Китай започне атака и САЩ помогнат на Тайван, операцията едва ли ще завърши успешно и ще бъде още по-трудно да се постигне военна победа.
Предвид трудностите, пред които е изправен, Китай ще заключи, че сега не е моментът да си го върне (Тайван). Би било по-добре да се изчака, докато стане по-силен и по-жизнеспособен във военно отношение държава, преди да действа.
Но ако си представим сценарий, при който една от страните прибягва до ядрено оръжие, тогава Китай ще нанесе съкрушителен удар на Съединените щати във войната в Тайван. Не казвам, че е вероятно, но всичко е възможно.
Причината, поради която е разумно да се предположи, че и двете страни могат да използват ядрено оръжие, е, че конфликтът ще се води предимно по вода, а не по суша. По-лесно е да си го представим конкретно в Тайван, отколкото в Украйна или Западна Европа. По-трудно е да си представим използването му, когато войната се води в гъсто населен район.
Затова трябва да се направи всичко възможно, за да не се стигне до война. И двете страни трябва да запазят спокойствие и да се справят със ситуацията, точно както направиха Хрушчов и Кенеди по време на кубинската криза. Всичко, за да се избегне термоядрена война
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски