Повече от половин век след последното стъпване на човек на Луната, човечеството се готви за нов етап от лунните изследвания — този път с амбиции за постоянно присъствие. Китай обяви официално, че планира да изгради ядрен реактор на повърхността на Луната до 2035 г., като част от съвместен проект с Русия за създаване на Международна лунна изследователска станция (ILRS).
Идеята за базиране на ядрена енергия извън Земята не е нова, но планът на Пекин и Москва е първият с конкретна времева рамка и технически етапи. Съоръжението ще захранва бъдеща база в района на южния полюс на Луната – регион с потенциален достъп до воден лед и ценни ресурси, смятан за ключов в битката за дългосрочно лунно присъствие.
Технологичен пробив: какво представлява ILRS?
Станцията ILRS (International Lunar Research Station) ще бъде напълно автоматизирана, изградена основно с помощта на роботи и 3D принтиране, и ще включва:
- Команден и комуникационен център
- Научни лаборатории
- Летателни апарати за доставка и транспорт
- Ядрена електроцентрала за автономно захранване
Според Уу Вейжън, главен конструктор на китайската програма за лунни изследвания:
„Най-важният въпрос за ILRS е енергийната осигуреност. Русия има естествено предимство, когато става дума за ядрени технологии и изпращането им в космоса – тя изпреварва дори САЩ.“
Хронология на проекта
2028 г. – Мисия Chang’e-8
Китай ще изпрати апарат, който ще тества технологии за използване на местни ресурси (например извличане на кислород от лунен реголит) и ще подготви локацията за ILRS.
2030 г. – Първи китайски астронавти на Луната
Това ще бъде първото пилотирано кацане на Китай. Мисията има за цел да валидира капацитета на страната за работа в екстремни условия.
2035 г. – Въвеждане в експлоатация на ILRS
Целта е станцията да бъде напълно функционираща до 2035 г., с пълна автономия и възможност за дългосрочно обитаване.
Ядрена енергия на Луната: защо?
Използването на ядрена енергия е практически единственият възможен устойчив вариант за захранване на бази на Луната, където слънчевата светлина е ограничена, а температурите са екстремни. Реакторът ще осигурява постоянна мощност независимо от условията.
Проектът е и геополитическо послание. Москва и Пекин търсят независимост от западните инициативи и позиционират ILRS като алтернатива на американската програма Artemis, водена от НАСА.
Вече 13 държави официално са обявили участие или интерес към ILRS, включително:
- Русия (технически и ядрен партньор)
- Пакистан
- Южна Африка
- Египет
- Венецуела
- Азербайджан
- и други страни от Азия, Африка и Латинска Америка
Целта е създаване на „многостранна коалиция за сътрудничество в дълбокия космос“, извън влиянието на САЩ и ЕС.
Конкуренцията: как отговаря Западът?
САЩ планират да изпратят следващите си астронавти на Луната през 2027 г. – първо кацане от 1972 г. насам. След това ще бъде изградена американска база в сътрудничество с Япония, Канада и европейски държави. Програмата Artemis е с отворен характер, но Русия и Китай не са поканени.
Защо южният полюс?
Този регион е приоритетен заради няколко причини:
- Потенциален воден лед – ключов за бъдещо производство на кислород и гориво
- Ценни минерали – като хелий-3, силиций, титан и редкоземни метали
- Дълги периоди на слънчева светлина – удобни за допълнително енергозахранване
Руската роля: ядрен „буксир“ в космоса
Бившият ръководител на „Роскосмос“ Юрий Борисов също разкри, че Русия работи по ядрен космически „буксир“, наречен „Зевс“, който ще транспортира товари между орбити, ще събира космически отпадъци и ще обслужва бъдещи лунни мисии.
„Тази циклопична конструкция ще използва ядрен реактор и мощни турбини, за да премества големи товари в космоса“, обясни Борисов през 2023 г.
Проектът за ядрена електроцентрала на Луната, ръководен от Китай и Русия, не е просто технически експеримент. Това е стратегически ход за установяване на геополитическо и технологично присъствие извън Земята. При успех, ILRS може да се превърне в първата постоянно обитаема база на Луната, задвижвана от собствена ядрена енергия и оперираща независимо от западни инфраструктури.
И докато Западът подготвя следващото кацане, Изтокът изгражда собствен лунен ред.
