Управлението на изкуствения интелект (ИИ) и инициативите за насърчаване на развитието и намаляване на неравенствата чрез технологични иновации са сред основните приоритети на Бразилия като ротационен председател на БРИКС през 2025 г.
Според данни от доклада Stanford AI Index Report 2024, над 77% от компаниите вече използват някаква форма на ИИ, като неговото влияние в ежедневието се разширява – от виртуални асистенти и алгоритми за медицинска диагностика до автоматизация в селското стопанство. Това пише в статия за InfoBricks Атауалпа Бланше.
В рамките на БРИКС – обединение на над 40% от световното население – технологичното сътрудничество може да стимулира създаването на иновативни решения за подобряване на условията на живот. Чрез стратегически инвестиции в научни изследвания и цифрова инфраструктура, страните членки имат потенциал да демократизират достъпа до ИИ и да насърчават приложения, които намаляват неравенствата – от персонализирани образователни платформи до системи за мониторинг на околната среда.
Като отправна точка, текущият обмен на опит в прилагането на ИИ за икономическо развитие и социално включване може да предложи конкретни решения за страните от БРИКС в контекст, белязан от технологични, енергийни и демографски трансформации.
Изкуствен интелект и здравеопазване
В сферата на здравеопазването ИИ показва голям потенциал за разширяване на достъпа до ранна диагностика и персонализирано лечение. Китай прилага програмата „Здрав Китай 2030“, която включва дигиталната платформа Tencent Miying, способна да анализира медицински изследвания и да разпознава болестни модели като рак и диабетна ретинопатия.
В Индия инициативата Ayushman Bharat Digital Mission, стартирана през 2021 г., използва ИИ в телемедицината и инструменти като Practo – цифрова платформа, свързваща пациенти със здравни специалисти в отдалечени райони. В Русия системата Третье мнение подпомага рентгенолози в откриването на заболявания, като така се намаляват опашките от пациенти и се оптимизира управлението на болниците.
Образование и труд в дигиталната ера
В образованието използването на ИИ повдига етични въпроси, свързани с преподаването и научната дейност. Определянето на етични принципи, укрепването на изследователски мрежи и инвестициите в приобщаващи иновации са ключови, за да допринесе ИИ за развитие на уменията в цифровата епоха, особено в дисциплините STEM (наука, технологии, инженерство и математика).
Южна Африка развива инициативата FutureProofSA, която използва ИИ за персонализиране на учебни програми, базирани на концепцията за адаптивност към бъдещето. В Индия платформата Diksha препоръчва образователно съдържание на множество регионални езици, адаптирано към реалността и нуждите на учениците, с участие на учители.
По отношение на политиките за преквалификация на работната сила в цифровата ера, Китай прилага програмата AI Vocational Training за подпомагане на младежи в навлизането на пазара на труда, докато Южна Африка инвестира в Digital Skills Development Program чрез взаимодействие между хора и алгоритми. Програмата Responsible AI for Youth в Индия обучава младежи в етично и отговорно използване на ИИ.
Въпреки че ИИ създава нови възможности и стимулира производствени екосистеми, той също така ускорява автоматизацията и дигитализацията, поставяйки сериозни предизвикателства пред заетостта.
Работата, медиирана от цифрови платформи, например, се разширява в международен план, което подчертава необходимостта от засилване на механизмите за социален диалог и установяване на регулации за защита на трудовите права. Тема като платформената заетост и трансформацията на трудовите отношения ще бъде във фокуса на предстоящата Международна конференция на Международната организация на труда (МОТ) през юни 2025 г., изискваща позиция от страна на правителства, работници и работодатели.
Хранителна сигурност, декарбонизация и умни градове
Хранителната сигурност е една от най-многообещаващите сфери за ИИ в страните от БРИКС. Системи, управлявани от изкуствен интелект, могат да повишат производителността, да намалят загубите и да оптимизират съхранението и разпределението на храни.
Русия, например, реализира програмата Цифрово земеделие за автоматизация на селското стопанство, гарантирайки проследимост и контрол на качеството. В Китай планът Smart Agriculture Action Plan използва платформата Pinduoduo за свързване на дребни фермери с пазара и оптимизиране на веригата на доставки. В Индия чатботът Kisan e-Mitra, задвижван от ИИ, предоставя прогнози за времето и аграрни препоръки на фермерите.
Екологичното въздействие и енергийното потребление на центровете за данни са предизвикателства пред развитието на инфраструктура за данни и свързаност. В същото време прилагането на ИИ може да подпомогне декарбонизацията на енергийните и производствени системи в страните от БРИКС.
Бразилия, например, използва Система за прогнозиране на вятърна и слънчева енергия за оптимизиране на производството на чиста енергия. Друг ключов инструмент е MapBiomas, който използва невронни мрежи за мониторинг на биоми и борба с обезлесяването. Китай прилага Схемата за търговия с въглеродни емисии за намаляване на въглеродния отпечатък във веригите на доставки.
ИИ намира приложение и в концепцията за умни градове. В Москва системата за управление на трафика с ИИ оптимизира потока на движение чрез алгоритми в реално време. В Южна Африка Integrated Resource Plan използва алгоритми за интегриране на възобновяема енергия в електрическата мрежа.
Оперативният център в Рио де Жанейро, който ще бъде домакин на Срещата на върха на БРИКС през юли 2025 г., е водещ пример за интеграция на данни чрез усъвършенствани алгоритми за издаване на сигнали за състоянието на града и за предотвратяване на инциденти и бедствия.
БРИКС и управлението на изкуствения интелект
Чрез инвестиции в свързаност, инфраструктура за данни и споделяне на успешен опит, страните от БРИКС могат да гарантират, че ИИ служи като инструмент за намаляване на неравенствата и напредък в стратегически области. Новата банка за развитие (New Development Bank – NDB) играе ключова роля във финансирането на проекти, които насърчават устойчивото развитие и социалното включване чрез ИИ.
Обсъжда се създаването на обсерватория на БРИКС за мониторинг и споделяне на добри практики в областта на ИИ като начин за засилване на сътрудничеството между страните членки. Освен това, обменът на публични политики и използването на ИИ с отворен код биха могли да насърчат съвместни инициативи с участието на множество заинтересовани страни.
Прилагането на принципите на отговорния ИИ – основани на правата на човека, защита на данните и информационна цялост – е водеща тема в техническите срещи в рамките на БРИКС. В този контекст Препоръката на ЮНЕСКО относно етиката на ИИ остава ключов ориентир.
Също така ще бъде от съществено значение да се разгледа влиянието на така наречения агентен ИИ – напреднали системи с висока степен на автономност и способност за изпълнение на сложни функции. Агентният ИИ има потенциал да преобрази сектори като здравеопазване, образование, труд, индустрия, търговия и земеделие, но повдига и въпроси, свързани с неговото програмиране и етично използване.
Сътрудничеството между страните от БРИКС предлага значителни възможности за постигане на баланс между иновации и социална справедливост чрез укрепване на цифровия суверенитет на държавите от Глобалния юг в рамките на приобщаващо международно управление на ИИ.
*Атауалпа Бланше е изследовател в Института за висши изследвания на Университета в Сао Пауло (IEA-USP) и в Изследователската група по социална трансформация и общество към Папския католически университет в Сао Пауло (PUC-SP).
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
