„Как иначе да стане?“, каза пред POLITICO един служител на ЕС чрез WhatsApp, разбира се. „Секретарки ли да използваме? Боже, не.“
Общият съд на ЕС постанови, че Европейската комисия е постъпила неправилно, като е отказала достъп на журналисти до съобщенията между председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен и главния изпълнителен директор на Pfizer Алберт Бурла в разгара на пандемията от COVID-19. Съобщенията са били разменени малко преди двамата да сключат договор за ваксини на стойност няколко милиарда евро – най-големият в историята на ЕС.
Вижте още: „Пфайзергейт“ се разгаря: Европейският съд разобличи мълчанието на Комисията
Адвокатите на Комисията твърдяха, че съобщенията не са достатъчно значими, за да бъдат предоставени на обществеността – защото били прекалено скучни, за да се считат за документи, тъй като основно съдържали уговорки за място и време на срещи. Обществото обаче не знае дали това е вярно.
Докато решението на съда намеква, че текстовите съобщения трябва да се третират като всяка друга писмена комуникация, старите навици трудно умират.
„Решението не може да промени факта, че приложенията за съобщения са най-бързият и лесен начин за контакт“, написа в WhatsApp втори служител на ЕС.
Остава възможността дори най-дребните съобщения, разменени между служители на ЕС и представители на индустрията, НПО или други институции, да бъдат поискани чрез процедури за достъп до документи.
Политиката на изчезващите съобщения
Решението на съда е знаково, но на практика едва ли ще промени нещо. Много от служителите на европейските институции използват функцията за автоматично изтриване в приложения като Signal и WhatsApp, дори по време на чувствителни процеси като договаряне на ваксини или законодателни текстове. По време на „Pfizergate“ делото в Люксембург бе намекнато, че това вече е де факто стандартна практика в Брюксел.
САЩ: Signal, военни тайни и медиен шум
През 2022 г. журналистът Стив Бейкър беше идентифициран като участник в криптиран чат в Signal, където група крайнодесни активисти обсъждали насилствено завземане на правителствена сграда в Тенеси. Сред участниците имало бивши военни, политически радикали и поне един журналист. Всички съобщения били настроени да се изтриват автоматично, което затрудни разследването.
През тази година Пийт Хегсет – бивш водещ и настоящ министър на отбраната в администрацията на Доналд Тръмп – се оказа в центъра на нов скандал, след като стана ясно, че е използвал криптираното приложение Signal за споделяне на чувствителна информация относно военни операции с ограничен кръг лица, включително членове на собственото си семейство. Това предизвика остри критики и обвинения в нарушаване на протоколите за сигурност, включително от страна на представители на Пентагона и Конгреса.
Българският паралел: SMS-и, скрийншоти и Пеевски
В България съобщенията като политическо оръжие също не са новост. Делян Пеевски, депутат от ДПС, нееднократно е разпространявал съобщения, извадени от контекста, под формата на скрийншоти от лична кореспонденция с министри и представители на други партии.
Прецедент или илюзия?
Решението на съда по казуса с фон дер Лайен и Pfizer създава важен правен прецедент – текстовите съобщения, когато съдържат съществена информация, са официални документи. Но то не задължава институциите да ги съхраняват, нито гарантира, че ще бъдат доброволно декларирани от служителите.
Ако каналите на комуникация продължават да бъдат съзнателно неформални, а съдържанието – автоматично заличавано, правото на достъп до информация остава теория. И както заключава Politico, тогава просто ще се върнем към разговорите на живо – с риск да бъдем подслушвани от някой от стотиците шпиони в Брюксел.
