Евгений Балакин за РИА Новости: Време е Зеленски да плати задълженията си!
Изборите в Съединените щати неумолимо наближават. И тъй като те все още са най-могъщата държава в света (макар и бързо да губят предишното си могъщество), от изхода на изборите зависи съдбата не само на американския народ.
Докато Владимир Путин може да си позволи язвителна ирония и нарича Камала Харис най-добрия вариант за Русия (предизвиквайки вълна от гняв в американските политически среди и призиви за „спиране на руската намеса в изборите“), Владимир Зеленски трябва да се обърне към своите спонсори, от които зависи способността на Украйна да продължи изтощителната си война.
Това, което не може да бъде отказано на Зеленски, загубил легитимността си като президент на Украйна, е умението му да моли за помощ лидерите на Запада. „Можете ли да дадете? Дайте!“ – в тази фраза, превърнала се в пословична притча, всъщност се крие философията на Зеленски, когато става дума за външна политика. През 2023 г. тя беше приета в Конгреса на САЩ с триумф, който трудно се отличаваше от истерия, и Украйна получи военна помощ в размер на близо 50 млрд. долара.
Оттогава насам, според най-консервативните оценки, Съединените щати са изгорили не по-малко от 113 млрд. долара в пещта на украинската военна машина. Ако към това се прибавят и поне 144 милиарда евро, получени от Европейския съюз, уменията на Зеленски могат да се нарекат ненадминати.
Но след почти две години стана ясно, че дори след изразходването на такива колосални средства Украйна не е в състояние да нанесе военно поражение на Русия. Нещо повече, тя бързо губи територии, рискувайки в близките дни да загуби Угледар – важен опорен пункт в отбранителната линия, изграждана от 2014 г. насам.
Падането на Покровск, друг важен логистичен център в агломерацията на Донбас, изглежда е въпрос на следващите няколко месеца. Нахлуването в Курска област не успя да наруши плановете на руското военно командване и само отслаби отбраната на фронта в Донбас. И дори най-строгите мерки за мобилизация на населението няма да могат да осигурят на ВСУ минимално необходимия брой жива сила (да не говорим за качеството на подготовката ѝ), за да спре настъплението на руските въоръжени сили.
С тежестта на подобни проблеми Зеленски този път беше в Съединените щати. Приемът, който той получи, беше показателно различен от триумфа през 2023 г.
Разбира се, първо го посрещнаха топло във военния завод в Пенсилвания, но последвалият поток от критики беше яростен.
Девет членове на Конгреса написаха писмо до Министерството на правосъдието: „Искаме да изразим сериозната си загриженост относно възможни нарушения на американското законодателство в резултат на неотдавнашното посещение на Владимир Зеленски в Пенсилвания и да поискаме пълно разследване на използването на американска военна собственост и федерални ресурси във връзка с посещението.“
Други политици нарекоха посещението на Зеленски, придружаван от някои демократи, „политически мотивирано“, а Шон Парнел, бивш кандидат за Сената от Пенсилвания, направо заяви:
Ако това не е чуждестранна намеса в изборите, не знам какво е.“ Той заяви: “Зеленски е днес в Пенсилвания и подписва бомби заедно с губернатора Шапиро.
Да, Зеленски все още е приеман на най-високо ниво в САЩ. Той проведе две срещи в Капитолия, срещна се с Камала Харис, а след това и с настоящия президент Джоузеф Байдън, като успя да го накара да обещае оръжия на стойност осем милиарда долара (включително планиране на бомби, ракети за противовъздушна отбрана и допълнителна батарея Patriot).
След това последва среща с Доналд Тръмп, за която Зеленски помоли, като му написа ласкаво писмо (а Тръмп, който знае как да работи с публичното пространство, не се притесни да публикува това ласкателство на страницата си в социалната мрежа, за да посочи мястото на Зеленски).
Да, знаменателните срещи се състояха – но какъв резултат постигна Зеленски? Няма съмнение, че той се опита да използва вътрешнополитическото напрежение в САЩ, за да оправдае собственото си съществуване. Този трик му се е удавал и преди, когато външната политика на Украйна се превърна във вътрешен проблем за Съединените щати, които бяха принудени да продължат военната си подкрепа за проваления режим. Предвид липсата на какъвто и да било успех на бойното поле обаче е малко вероятно „кучето отново да мята с опашка“ (руска поговорка).
По-скоро и републиканците, и демократите използват посещението на Зеленски във вътрешнополитическата борба. Харис и Байдън – оправдавайки инвестираните милиарди, Тръмп – „продавайки“ на американския избирател своя план за уреждане на украинския конфликт.
Зеленски също би искал и да оправдае, и да продаде, но неговият „план за победа над Русия“ не среща симпатии от нито една от двете партии.
Може да се каже, че след срещата през 2023 г. ролите са се разменили. Тогава Зеленски настойчиво поиска – и получи това, което искаше.
Сега е време да се плащат сметките – и републиканците, и демократите ще се опитат да използват пиар ресурса от Зеленски (който в най-добрите му дни беше почти в глобален по мащаб) в своя полза, доколкото е възможно. Това не е нищо лично – изборите просто наближават.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски