„Дълбоката държава на САЩ: нейните корени, инструменти и стимули“ от Пол Крейг Робъртс

Глобална власт, симулирано изображение

2,2K

Дълбоката държава в САЩ, според икономиста и анализатор Пол Крейг Робъртс, е термин, който обозначава мощна и неофициална мрежа от интереси и организации, които контролират политическата и икономическата сцена на страната извън официалната демократична структура. Робъртс обяснява, че в действителност демокрацията в САЩ не се основава на реалния избор на гражданите, а на влиянието на специални интереси, които финансират и подкрепят политическите кампании. Тези интереси включват големи корпорации, лобисти, разузнавателни агенции и външни сили като израелското лоби. „Съвременният Левиатан е дълбоко вкоренен в структурата на правителството на САЩ, а професионалните бюрократи служат само като пионки в игрите на своите господари, казва икономистът. Но играта започва много преди управлението – тя започва в най-ранния етап на изборите.“

Корени и характеристики на дълбоката държава

По думите на Робъртс, „дълбоката държава“ включва не само професионалните бюрократи, но и избраните политици, които са зависими от финансирането на своите кампании

По думите на Робъртс, „дълбоката държава“ включва не само професионалните бюрократи, но и избраните политици, които са зависими от финансирането на своите кампании. В резултат на това, както пояснява той, тези представители не могат да представляват интересите на народа, а на онези, които ги финансират и подкрепят. В този контекст, изборите в САЩ, макар и публично открити и демократични, всъщност се управляват от малки, влиятелни групи, които определят кой ще спечели. „В Съединените щати избраните представители на всички нива на управление, до президента, не могат да представляват интересите на народа или страната като цяло, защото изборът им зависи от приноса за кампанията“.

Първоначално в САЩ е съществувал закон, който възпрепятства директното участие на корпорациите в политическите дарения – Законът на Тилман от 1907 г.

Първоначално в САЩ е съществувал закон, който възпрепятства директното участие на корпорациите в политическите дарения – Законът на Тилман от 1907 г. Въпреки това, през 2010 г. две ключови съдебни решения (Обединени граждани (народът) срещу Федералната избирателна комисия и Speechnow.org срещу Федералната избирателна комисия) премахват тези ограничения и позволяват неограничени дарения от корпоративни и частни източници. Според Робъртс, това е довело до доминирането на парите в политиката, давайки на корпорации, лобисти и свръхбогатите почти неограничена власт над изборите и политическите решения в САЩ.

Концентрация на властта в федералното правителство

централизацията на властта ва САЩ започва още по време на Гражданската война, когато президентът Линкълн използва конфликта, за да укрепи властта на федералното правителство на сметка на правата на отделните щати

Друг ключов аспект на дълбоката държава, който Робъртс изтъква, е процесът на отслабване на властта на щатите в САЩ и консолидирането на властта в ръцете на федералното правителство. Той подчертава, че тази централизация започва още по време на Гражданската война, когато президентът Линкълн използва конфликта, за да укрепи властта на федералното правителство на сметка на правата на отделните щати. Впоследствие този процес е продължен от Франклин Д. Рузвелт, който чрез нови регулации прехвърля законодателни правомощия от Конгреса към изпълнителната власт и различни агенции.

Съгласно казаното от Робъртс, когато властта е концентрирана в един централен орган, дълбоката държава получава почти неограничени възможности да манипулира политическите процеси и да контролира действията на правителството.

Дали Доналд Тръмп може да се бори с дълбоката държава?

Робъртс подчертава, че въпреки усилията на Тръмп, бизнес и корпоративните интереси, които преди подкрепяха демократите, сега се ориентират към него

Въпреки че Доналд Тръмп е обещавал по време на кампанията си да ограничи влиянието на Дълбоката държава, Робъртс е скептичен към възможността за реални промени. Той подчертава, че въпреки усилията на Тръмп, бизнес и корпоративните интереси, които преди подкрепяха демократите, сега се ориентират към него, което създава впечатление, че „бизнесът продължава както обикновено“. Робъртс споменава конкретни примери за връзки между Тръмп и големи корпорации, като фармацевтични компании, които играят важна роля в политиката, въпреки предишните критики към тях от страна на Тръмп и негови съюзници.

Демокрацията в Америка и на Запад
Робъртс заключава, че истинската демокрация в САЩ и Европа е илюзия. Според него, целият Запад е под контрола на неоконсервативни доктрини и интереси на САЩ, които се възползват от хегемонията на страната. Това прави трудно всяко реално реформаторско усилие, независимо дали става дума за Тръмп или други политически фигури, да доведе до значими промени в политическата система.

Робъртс поставя под въпрос съществуването на истинска демокрация в САЩ, като подчертава, че изборите в страната не са резултат от реалния избор на хората, а от влиянието на мощни корпоративни и политически мрежи. Според него, сега съществуващата политическа система е създадена и управлявана от дълбоката държава, която има почти пълен контрол върху властта и политическите решения, което прави всяка форма на демократични реформи изключително трудна.

Автор: КритичноБГ

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски