След посещение в двете най-символични за конфликта в Украйна територии – Донецк и Мариупол – журналистът Любомир Данков споделя пред Критично.бг впечатленията си от ситуацията на място. В своя разказ той проследява както възстановителния процес в двете зони, така и социалната атмосфера, ежедневието и нагласите на хората.
Макар и без официална журналистическа акредитация, Данков успява да се запознае с ключови детайли за текущото състояние на районите, намиращи се под руски контрол.
Възстановени фасади и нови квартали в Мариупол
Любомир Данков посещава Мариупол за първи път и веднага забелязва значителната разлика със снимките от разрушенията след боевете. Централните улици на града вече са с почти напълно възстановени и боядисани сгради, предимно в жълто. Макар и да има все още следи от войната, те са основно в периферията. Един от символите на трагедията – Драматичният театър – вече е почти възстановен.
Любопитна подробност е, че е обсъждано някои от разрушените сгради да останат като свидетелство за войната, но местните хора са се противопоставили. Желанието им е да забравят тежките дни. Единствено индустриалният комплекс „Азовстал“ ще остане полуразрушен – за момента все още се разминират подземните му етажи.
На изхода на града вече е изграден нов жилищен комплекс – с модерни бели блокове, детска градина, училище и спортни съоръжения, което подсказва за целенасочена градоустройствена политика в района.
Донецк – бърза реакция при щети, но без мащабни промени
В сравнение с Мариупол, в Донецк няма толкова осезаема разлика спрямо предишните посещения на Данков. Градът остава ключова административна единица и столицата на самопровъзгласилата се република. Вниманието към инфраструктурата е очевидно – дори при скорошни попадения от обстрел, като този до библиотеката „Надежда Крупская“, възстановяването е толкова бързо, че единствената следа от инцидента е разликата в цвета на плочките.
Градът запазва характерните си широки булеварди и високи сгради, контрастиращи с по-провинциалния облик на Мариупол.
Сигурност: Спокойствие в Мариупол, напрежение в Горловка
Данков описва обстановката в Мариупол като напълно спокойна. В Донецк положението също се е подобрило – фронтовата линия е изтласкана, а украинските сили вече не се намират в непосредствена близост, както беше при Авдеевка и Пески. Нощем все още се чува работа на противовъздушната отбрана, което подсказва за опити за обстрел с дронове и далекобойни оръжия, макар и по-редки.
Най-критична остава ситуацията в Горловка – там атаките с дронове и артилерийски обстрели продължават ежедневно, а цивилните жертви са чести.
Хората: ежедневие, адаптация и подкрепа за руската позиция
Жителите на региона, по наблюдения на Данков, са приели реалността и търсят начин да се справят с ежедневните си трудности. Рецепционистка в хотел в Донецк му е казала още през 2016 г.: „Знаем, че се води война, но трябва да живеем и да оцеляваме.“
Позициите за конфликта варират, но сред хората, с които журналистът е разговарял, няма открито противопоставяне на руската намеса. Особено показателен е разговорът му с двама българи – единият живее в Донецк от над 20 години, другият е наполовина българин, роден в града. И двамата са убедени, че ако остане дори малка част от Украйна извън руски контрол, тя ще бъде използвана от Запада за война срещу тях. Споделят необходимостта от пълна демилитаризация на Украйна.
Икономика и бит: заредени магазини, но воден режим
Във веригите и кварталните магазини няма недостиг на стоки – те са добре заредени и напомнят на търговските обекти в България. Основен проблем в Донецк обаче е достъпът до питейна вода – украинската страна е прекратила захранването от помпена станция, останала под неин контрол.
В резултат, водата достига до жилищата само през ден, за няколко часа. Данков описва как са се справяли – пълнене на бидони и десетки туби, осигуряващи минималните нужди. В по-високите райони на града водата се доставя с водоноски.
Контрол и достъп: по-строг режим, особено за чужденци
Макар че граничните пунктове са запазени, достъпът до територията на Донецката народна република е по-сложен за чужденци. Акредитации за чуждестранни журналисти не се издават, а проверките на блокпостовете са по-стриктни. Самият Данков не е имал проблеми, тъй като е пътувал с местна кола и като „гост“, но признава, че това ограничава възможността за официални интервюта или снимки във военни обекти.
Посещението на Любомир Данков в Донецк и Мариупол предоставя важна и рядко достъпна перспектива за живота в едни от най-противоречивите зони в Европа. Градовете се възстановяват с различен темп, животът продължава, макар и със своите специфики, а жителите се опитват да се адаптират към реалността – с битовизми, надежди и ясно изразени позиции.
