Дейвид Стокман за назряващата криза в САЩ: Перспективите и неизбежният финансов колапс. Започва дербито за оцеляване: Дейвид Стокман, бивш републикански конгресмен и бюджетен директор в кабинета на президента Роналд Рейгън, изразява сериозна загриженост за финансовото бъдеще на САЩ. В свой анализ той поставя акцент върху нарастващия държавен дълг, неустойчивата икономическа политика и неизбежността на икономическата криза, която, според него, е почти невъзвратима. Стокман не само изразява опасения за текущото състояние на икономиката, но и предвижда, че на хоризонта се задава период на сериозни финансови проблеми, които ще имат дългосрочни последици за страната и нейното бъдеще.
Преходът от златния век към финансовото блато
Стокман започва своя анализ с контекст на последните политически събития и възможностите, които те предоставят. „Поддръжниците на MAGA ги очаква жестоко събуждане“, предупреждава той, казвайки, че обещанията на Доналд Тръмп за „нов златен век на процъфтание“ на Америка са почти противоположни на реалността, която предстои да се разкрие.
„Всъщност отмъщението на „Единната партия“ (под единната партия се разбира сборът от Демократическата и Републиканската партии) се очертава на хоризонта – финансова и икономическа буря, която вероятно ще задмине всичко, което е било преди. Няма съмнение защо. Факт е, че в дълговите ями се разгаря „дерби за оцеляване“, което заплашва да унищожи и най-слабата надежда, че финансовата машина на Вашингтон може да бъде спряна.“
Според Стокман, дългогодишният проблем с дълга на САЩ ще изправи страната пред немислими последици. Той обяснява, че текущият модел на управление е почти неспособен да предложи решения, които биха могли да предотвратят катастрофата. „Републиканците и демократите обединяват усилия за намаляване на данъците, увеличаване на военните разходи и демагогия по отношение на социалните програми, но финансовата дисциплина е почти напълно изчезнала.“
Периодът на „безплатни обяди“ и нарастващият държавен дълг
Една от централните теми в анализа на Стокман е неспособността на американската политическа система да се справи с нарастващите финансови задължения на страната. Той прави паралел между съвременния период и предходните години, когато икономическата ситуация е била съвсем различна. „До края на 1970-та година в Америка имаше много повече единомишленици в Конгреса, които бяха твърди решени да се борят с нарастващия дълг и неразумните разходи“, казва той. Според него обаче днешната ситуация е съвсем различна.
Стокман посочва, че през 1980 година, когато Джими Картър беше президент, дефицитът по време на рецесия е бил „само“ 240 милиарда долара (съизмерен в днешни стойности около 367 милиарда долара през 2024 година), но днешният реален дефицит многократно надминава тези стойности. „САМО ПРЕЗ НОЕМВРИ 2024 година натрупаният федералният дефицит Е В РАЗМЕР НА 367 милиарда долара, което означава, че Вашингтон натрупва повече дългове само за 20 дни, отколкото през цялата най-лоша година на Джими Картър.“
Също така, Стокман подчертава, че последствията от този нарастващ дълг ще са много по-осезаеми за обикновените хора. „Излишно е да казвам, че много от нашите поддръжници в Мичиган бяха най-засегнати от тези нарастващи разходи — купилите си коли трябваше да плащат по-високи лихви за автомобилите си, фермери, чийто разходи за торове и гориво нарастваха, и малки предприемачи, които се бореха с нарастващите разходи за оборудване и запаси.“
Отпадането на финансовите ограничения и катастрофалните последици
Ключовото събитие, което Стокман подчертава, е премахването на ограничителите, които традиционно сдържаха нарастването на дълга. „През 1987 година, когато Пол Волкър беше заменен от Алан Грийнспан на поста председател на ФЕД, системата с политическите сдържания и ограничения започна да се разпада“, казва той. Стокман обяснява, че с пристъпването на ФЕД към монетизация на дълга, нарастващият държавен дълг вече не среща реални бариери. (монетизация на дълг означава конвертиране на държавния дълг в нова валута, обикновено издавана от централната банка. Тоест, печатане на пари, за да покриеш дълг, което в крайна сметка го увеличава, бел. КритичноБГ)
Той добавя, че преминаването към монетизация е повредило естествения процес на сдържане, който е в основата на финансовата дисциплина. „Както вече се е случвало, ФЕД започна да издава нови дългови облигации, а това не доведе до сериозни последствия на първо време, но в дългосрочен план започна да води към икономическа нестабилност.“
Неизбежната криза с тавана на дълга
По отношение на актуалната ситуация, Стокман е категоричен, че САЩ са на прага на най-голямата политическа криза за последните десетилетия. „По-конкретно, настоящият мораториум върху повишаването на тавана на дълга приключи на 1 януари и няма надежда той да бъде удължен или отменен в Камарата на представителите на САЩ, където само един глас разделя републиканците от демократите. По право останалите 30 до 40 ястреба на републиканците нямат намерение да подпишат безсрочно удължаване на мораториума или директно увеличаване на тавана на дълга от 36,3 трилиона долара. Това несъмнено ще провокира най-голямата политическа „игра на раздаване“.
С други думи, хазната на САЩ разполага с куп пари в брой на стойност 800 милиарда долара плюс още няколкостотин милиарда еднократни заеми и кредити между правителството. Въпреки това и двата източника на пари и заеми за плащане на сметките на чичо Сам бързо ще намалеят през първата половина на 2024 г., когато политиците от Единната партия се наредят на брега на река Потомак, и ще започнат да се целят един в друг, но най-вече в обитателя на Белия дом (Тръмп).
И това, което имаме предвид, е, че се задава опасна политическа игра на котка и мишка на фона на бързо намаляващите парични резерви. Така само през първите два месеца на фискалната 2025 г. до ноември общите разходи възлизат на 1,253 трилиона долара, докато приходите възлизат на едва 629 милиарда долара. Полученият дефицит от 624 милиарда долара възлиза на 10 милиарда долара нови заеми ВСЕКИ ДЕН, включително почивни дни, празници и лошо време.“
Стокман предвижда, че ако САЩ не успеят да се справят с този проблем, държавата ще изпадне в финансова криза, която ще бъде още по-сериозна от тези, през които страната е преминала изобщо в миналото. „Няма да има никакво значение каква политика ще бъде предприета от второто правителство на Тръмп, след като таванът на дълга достигне критичните нива“, предупреждава той.
Той добавя, че в този контекст, дори без да се включи ФЕД, „лихвените проценти започват да нарастват, и това ще предизвика сериозни икономически последици, дори преди кризата с тавана на дълга да стане очевидна.“
„И ако Републиканската партия се опита да прокара законопроекта на Тръмп за намаляване на данъците за 5 трилиона долара на Капитолийския хълм, отмъщението от притежателите на облигации ще бъде изключително брутално“, заключва Стокман.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски