Талибаните продължават да са международно изгнание заради отказа си да въведат истинско етнополитическо правителство в съответствие с предишните си обещания, както и заради отношението си към жените.
Въпреки че не беше постигнат осезаем напредък по нито един от тези два много чувствителни въпроса, икономическите интереси и интересите в областта на сигурността принудиха регионалните заинтересовани страни да влязат във фактически отношения с тази група по прагматични причини.
* 16 май 2024 г.: „Афганистанските талибани вече не са враг на Русия – руски дипломат“
* 17 май 2024 г.: „Афганистан ще разшири гамата от стоки, изнасяни за Русия – вицепремиерът Оверчук“
*24 май 2024: „Талибаните могат да стабилизират Афганистан, ако бъдат оставени на собствените си сили – директорът на ФСБ“
* 27 май 2024 г.: „Русия кани талибаните на международния икономически форум в Санкт Петербург — Министерство на външните работи“
* 27 май 2024 г.: „Руските министерства предлагат на Путин да премахне талибаните от списъка на терористите — пратеник“
Както може да се види, предишното възприемане на талибаните като заплаха от страна на Русия е изчезнало и сега тя счита групировката за регионален доставчик на сигурност по отношение на задържането на ИДИЛ-К. Освен това местоположението на Афганистан му позволява да улесни руската търговия с Пакистан, както търговска, така и енергийна. Тези интереси вдъхновяват Русия да приеме по-открито тази групировка в навечерието на Инвестиционния форум през следващия месец и срещата на върха на БРИКС през октомври.
В общи линии Русия вижда Афганистан като незаменима част от по-голямата си геостратегическа преориентация към страните с мюсюлманско мнозинство, докато талибаните вярват, че Русия може да помогне на страната им превантивно да избегне потенциално непропорционална зависимост от Китай и особено от Пакистан.
Те имат и общи икономически интереси по отношение на улесняването на търговията между Русия, Централна Азия и Южна Азия през Афганистан, от която тази транзитна страна може да извлече съответната полза, за да подпомогне възстановяването на икономиката си.
Очевидно се подготвя нещо голямо помежду им, ако се съди по времето, в което Русия обмисля изваждането на талибаните от своя терористичен списък точно преди Mеждународния инвестиционен форум в Санкт Петербург следващата седмица. По всяка вероятност Русия не само очаква да постигне напредък в планирания си афганистански петролен хъб, но дори може да има актуална информация относно предвидената от президента Путин доставка на руски тръбопроводен газ до Пакистан през Афганистан, който той спомена само веднъж през септември 2022 г.
Това не означава, че сделката също ще бъде постигната, тъй като това включва Пакистан най-накрая да се съгласи да приключи дългогодишните си преговори за стратегическа енергетика, което досега не беше склонен да направи под американски натиск след постмодерния преврат през април 2022 г. Независимо от това, дори Меморандум за разбирателство между Русия и ръководения от талибаните, но вероятно вече изключен от списъка на терористите Афганистан, относно тази и/или паралелна железопътна линия би бил важен, тъй като би могъл да спомогне за напредъка на руско-пакистанските преговори.
В това се крие по-голямата цел, която се постига чрез последните развития в руско-афганистанските отношения, а именно цялостното разширяване на руско-пакистанските отношения, което се счита за последния елемент от концепциите на Русия за поврат към Умма (арабските нации) и за по-голямо евразийско партньорство, който трябва да бъде завършен.
Тази южноазиатска държава с население от близо една четвърт милиард души се разглежда като обещаващ пазар за руския търговски и енергиен износ, както и като сухопътна врата към Индия, с която Русия има десетилетни стратегически връзки.
От гледна точка на Кремъл, успешното развитие на руско-пакистанските отношения може да позволи на Москва да упражни положително влияние върху Исламабад за политическо разрешаване на кашмирския конфликт, най-вероятно просто чрез официализиране на Линията на съприкосновение като международна граница. Това би могло да отключи максимално геоикономическия потенциал на Евразия чрез създаване на междуконтинентален коридор, но всичко това е само в най-добрия сценарий, който далеч не е сигурен.
Например, Пакистан все още може да откаже да отстъпи по отношение на постигането на стратегическа енергийна сделка с Русия поради споменатия по-рано американски натиск или може да се съгласи с това, но все още да остане в сериозни противоречия с Индия. Друг фактор е реакцията на Индия на всеобхватното разширяване на руско-пакистанските отношения, особено ако това доведе до покана от страна на Русия към Пакистан да участва в срещата на върха „Outreach“/„ БРИКС-Плюс“ през октомври, чиито потенциални политически рискове бяха подробно описани тук.
Във всеки случай е ясно, че движещата сила за премахването на обявяването на талибаните за терористи и поканата им за участие в Инвестиционния форум следващия месец е желанието да се постигне осезаем напредък в постигането на стратегическа енергийна сделка с Пакистан, която би завършила нейния завой към Умма и Голямото евразийско партньорство.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски