На 17 юли израелската армия нанесе удар по единствената католическа църква в Ивицата Газа – храм, обслужващ малката и изолирана християнска общност в анклава. Трима души са загинали, поне десет са ранени, сред които и свещеникът Габриеле Романели, известен с близките си контакти с покойния папа Франциск.
От „дълбока тъга“ до политическа сделка
Атаката предизвика международни реакции – италианският премиер Джорджа Мелони я определи като „неприемлива“, а папа Лъв изрази „дълбока тъга“. Израел обяви, че „съжалява“ за удара. Но според Дауд Куттаб, автор на анализ по темата, публикуван в Al Jazeera, тези реакции остават недостатъчни и в голяма степен – лицемерни.
Вижте още – Доклад на ЕС: Израел убива с глад и бомби в Газа
Макар хуманитарната намеса на Латинския патриархат на Йерусалим – с доставки на храна, лекарства и евакуация на ранени – да е посрещната с благодарност, самият факт, че такава помощ трябва да бъде „извоювана“ чрез преговори, е свидетелство за дълбок международен провал. Както подчертава Куттаб, правата на цивилните в окупирани територии не трябва да бъдат обект на пазарлък, а са гарантирани от международното хуманитарно право.
Законни задължения, превърнати в дипломация
Съгласно Женевската конвенция от 1949 г. и Хагските регламенти от 1907 г., окупационните сили имат задължение да осигуряват достъп до храна, вода и медицинска помощ на населението под техен контрол. Израел, според Куттаб, систематично нарушава тези разпоредби – при това безнаказано. Нападения над болници, църкви, училища и фурни, както и използването на глада като оръжие, би трябвало да се разглеждат като военни престъпления, а не като повод за дипломатическа „сделка“ срещу отстъпки.
Още по темата – Израел убива цивилни в Газа с дронове и брои децата за терористи
Показателен е и случаят с Европейския съюз. Според Куттаб, посланикът на ЕС в Йордания Пиер-Кристоф Шатзисавас наскоро е разкрил, че евентуални санкции срещу Израел заради нарушения на Споразумението за асоцииране са били отменени в замяна на „съгласие“ за доставка на хуманитарна помощ. Израел е обещал да увеличи броя на камионите с храна, да допусне гориво, да отвори коридори през Египет и Йордания и да предостави достъп на наблюдатели от ООН. В замяна ЕС е замразил десет планирани санкции. Amnesty International нарече това „жестоко и незаконно предателство“ спрямо принципите на съюза.
Отказ от отговорност и хуманитарен театър
Куттаб подчертава, че на практика тези обещания не се изпълняват – според европейски източници едва 80 камиона на ден влизат в Газа, при нужда от над 500. Освен това липсва яснота дали помощта достига реално до нуждаещите се. Грабежи, въоръжени атаки над конвои и стрелба по хора, опитващи се да опазят хуманитарните доставки, са ежедневие.
Междувременно недохранването достига епидемични нива. Десетки деца умират ежедневно. Според Куттаб, фактът, че ООН все още не е обявила официално глад, се дължи на политически натиск.
изображението е илюстративно
В същото време израелските сили и чуждестранни наемници продължават да убиват хора, събрали се около пунктовете на новосъздадената Gaza Humanitarian Foundation (GHF) – организация, подкрепяна от Израел, която постепенно измества UNRWA, агенцията на ООН за палестинските бежанци. От началото на операциите на GHF в края на май, близо 900 души са убити при раздаване на помощ.
От хуманитарна милост към правова принуда
Ако Европейският съюз не действа като единно тяло, то отделните страни членки носят самостоятелна юридическа отговорност, подчертава Куттаб. Прекратяване на трансфера на оръжия, търговията с незаконните селища и сътрудничеството с институции, замесени в окупацията, не е въпрос на политика – това са задължения по международното право. И това важи не само за Европа.
Вижте още – Израелски войници признават: Наредиха ни да стреляме по невъоръжени в Газа
Апелирането към Израел „да позволи“ достъп до помощи, вместо прилагането на натиск чрез санкции, създава опасен прецедент: безнаказаността се превръща в норма, гладът – в допустимо оръжие, а животите на цивилните – в разменна монета.
Както посочва Дауд Куттаб, международната общност – включително ЕС, религиозните институции и световните лидери – трябва да продължат да оказват помощ, но не и да заместват справедливостта с хуманитарна символика. Състраданието трябва да бъде придружено с решимост. Израел трябва да бъде държан отговорен за своите юридически и морални задължения. А палестинците – християни и мюсюлмани – трябва да бъдат третирани не като пионки, а като човешки същества с право на достойнство, сигурност и мир.
*Дауд Куттаб (Daoud Kuttab) е палестински журналист, носител на множество награди и автор на книгата State of Palestine NOW.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
