Докато в Словения се обсъжда идеята за референдум за членството на страната в НАТО, темата за възможността за напускане на Алианса отново излиза на преден план в европейския и световен дебат. С нарастващите военни бюджети, напрежението в Украйна и натискът за увеличаване на разходите до 5% от БВП, все повече държави поставят под въпрос докъде стига солидарността в рамките на Пакта и какви са реалните юридически и политически възможности за оттегляне.
Словения: Референдум за НАТО?
На 4 юли словенският парламент одобри предложението за провеждане на референдум относно увеличаване на военните разходи до 3% от БВП. В отговор на този ход премиерът Роберт Голоб обяви, че ще внесе инициатива за провеждане на консултативен референдум за членството на страната в НАТО. Макар и неангажиращ, такъв вот би имал символично значение и би показал нивата на обществена подкрепа за Алианса.
Подобен референдум вече е провеждан в Словения през 2003 г., когато 66% от гласувалите се обявиха „за“ членство в НАТО. Днес обаче обществената подкрепа за пакта е паднала до около 50%.
Къде другаде е имало референдуми за НАТО?
Исторически погледнато, редица държави са провеждали референдуми за присъединяване към НАТО или за запазване на членството си:
- Испания (1986) – 56.9% гласуват „за“ оставане в НАТО при специални условия (без ядрени оръжия и с намалено американско присъствие).
- Унгария (1997) – 85% подкрепа за присъединяване.
- Словения (2003) – 66% „за“ членство.
- Северна Македония (2018) – референдум за членство в ЕС и НАТО, но с недостатъчна избирателна активност (37%) за валиден резултат.
- Словакия (1997) – провален референдум поради ниска активност.
Повечето от тези допитвания са дали положителен резултат, макар и не винаги със задължителна юридическа стойност.
Напуснал ли е някой НАТО?
Правният и политическият отговор е кратък: не. От създаването на Алианса през 1949 г. досега няма нито една държава, която да е напуснала НАТО.
Най-близкият прецедент е Франция, която през 1966 г. излиза от обединеното военновременно командване, но запазва членството си. През 2009 г. се връща напълно в структурата.
Съгласно член 13 от Вашингтонския договор, всяка държава може да напусне НАТО след като изтекат 20 години от влизането ѝ в сила (срок, който вече е минал за всички членове). Процедурата е следната:
- Формално уведомление до правителството на САЩ (депозитар на договора);
- Изчакване на едногодишен срок;
- Автоматично прекратяване на членството.
Тази възможност никога не е била активирана от нито една страна.
Допълнително, някои национални парламенти са ограничили възможността за еднолично решение. Например, в САЩ президентът не може да изведе страната от НАТО без одобрение от Конгреса (по закон от 2023 г.).
Страни, които намаляват ангажимента си
Докато формално напускане не се е случвало, няколко държави демонстрират по-нисък ангажимент към НАТО:
Словакия – премиерът Роберт Фицо заяви, че страната няма да следва целта от 5% за отбрана и може да пренасочи военни разходи към инфраструктура. Макар риториката да засяга неутралитет, няма конкретни стъпки за напускане.
Италия – военният бюджет намалява под 1.5% от БВП, под целта от 2%, а правителството предлага включване на цивилни проекти в „отбранителни“ разходи.
Испания – открито отказва да приеме новата цел от 5%, като посочва социалните приоритети на страната.
Вижте още по темата – Испания и Словакия се бунтуват: няма да даваме 5% за оръжие
Франция – поддържа автономна ядрена политика, макар да е напълно включена във военната структура от 2009 г.
Напускането на НАТО е предвидено в международното право, но е изключително рядка и чувствителна стъпка. Същевременно нарастващите разходи за отбрана, социалното напрежение и геополитическото преосмисляне на част от страните – особено в Централна и Южна Европа – може да върнат темата за НАТО под фокус. Словения може да е само първият симптом на по-широк дебат, който тепърва предстои.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
