Рано сутринта в петък Израел нанесе безпрецедентни удари по Иран, при които загинаха цивилни, високопоставени военни и учени, пише в своя статия за Al Jazeera Белен Фернандес. Това постави иранското правителство в ситуация, в която е почти принудено да отвърне на удара – на фона на вече кипящ конфликт в Близкия изток, включително продължаващата офанзива на Израел в ивицата Газа, която мнозина определят като геноцид.
Вижте още – Сянката на Мосад: Как започна най-тайната операция срещу Иран
Авторката Белен Фернандес подчертава, че Израел традиционно действа в постоянен режим на ескалация, докато се представя за жертва на онези, които напада и избива. Този път, след обявената „Операция Надигащият се лъв“, Иран е представен като агресор, макар да няма ядрено оръжие. Израел обаче притежава ядрени бойни глави – което прави ситуацията още по-опасна.
Нетаняху и политиката на оцеляване чрез война
За премиера Бенямин Нетаняху продължаването на регионалната нестабилност изглежда има политическа стойност. Вътрешната му легитимност е застрашена от масови протести и обвинения в корупция. Съответно, отвличането на вниманието чрез конфликти изглежда удобна стратегия за политическо оцеляване.
Американската позиция – формално дистанцирана, реално ангажирана
САЩ формално отрекоха участие в атаката. Доналд Тръмп обаче ден по-рано каза, че „израелски удар по Иран е напълно възможен“. Същият Тръмп наскоро се похвали, че е „дал на Израел всичко, от което се нуждае, за да довърши работата в Газа“.
Американските приоритети – „Америка на първо място“ или „Израел на първо място“?
Макар официалната доктрина на Тръмп да е „Америка на първо място“, действията поставят под съмнение този приоритет, посочва Фернандес. Стотици милиарди долари военна помощ към Израел не носят ползи за средностатистическия американец – който би имал нужда от здравеопазване, инфраструктура или жилища.
Фернандес отбелязва, че части от американското общество започват да подозират, че реално Израел диктува политиката на Вашингтон. Дори либерални медии в САЩ понякога прегръщат откровено сервилни позиции спрямо Тел Авив – както показва коментар в New York Times след убийството на иранския генерал Сюлеймани, в който се твърди, че „в Техеран може някой ден да кръстят улица на името на Тръмп“.
Отговорът на Иран и двойният аршин
Говорител на иранските въоръжени сили заяви, че Израел и „главният му съюзник“ – САЩ – ще платят „висока цена“ за удара, обвинявайки Вашингтон в съучастие. В тази реторика ясно личи натрупващото се напрежение.
Фернандес напомня и за други примери на американски двойни стандарти – като убийството на Сюлеймани през 2020 г., което бе в разрез с международното право, но беше възхвалено от част от медиите.
Кой печели от войната?
Докато средностатистическият американец не получава нищо от конфликта, американският военнопромишлен комплекс безспорно печели. „Ключови сектори на американския капитализъм се обогатяват от бруталността на Израел в региона“, отбелязва авторката. Това обяснява защо няма особени възражения от страна на Вашингтон.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
