Дълго време торият беше ядреното гориво на бъдещето, което така и не успя да се наложи. Днес обаче, насред пустинята Гоби, Китай демонстрира, че тази идея може да се превърне в реалност. В експерименталния реактор TMSR-LF1, разработен от Шанхайския институт по приложна физика, бе осъществено нещо, което светът досега не беше виждал: самоподдържащ се ядрен цикъл с торий, реализиран в напълно функционираща система.
Технология, различна от всичко познато
За разлика от конвенционалните ядрени реактори, които използват твърди уранови горивни пръти, китайският реактор разтваря горивото – смес от торий и обогатен уран – в разтопена флуоридна сол. Така се избягват много от рисковете, свързани с ядрените инциденти, включително т.нар. „топене на ядрото“. Още по-важно – системата притежава естествени механизми за саморегулиране. При повишаване на температурата, разтворът се разширява, което автоматично забавя ядрената реакция – като вграден предпазен клапан.
Вижте още – Турция пази земята си, България я покрива с панели
Превръщането на торий-232 в делящия се уран-233 е наблюдавано в реално време, а учените са потвърдили, че полученият изотоп е способен да поддържа стабилна верижна реакция. Част от използваното гориво е било извлечено чрез методи за разделяне в течно състояние, което отваря възможност за рециклиране директно в системата – без нужда от външна преработка. Това представлява първата успешна демонстрация на подобен цикъл в реални условия.
Защо торият е толкова важен?
Освен че е около три пъти по-разпространен от урана, торият има още едно ключово предимство – отпадъците, които се генерират при използването му, остават опасни не за хилядолетия, а само за няколко века. Технологията също така не води до образуване на плутоний – страничен продукт, който при традиционните реактори създава рискове от ядрено разпространение.
Вижте още – Руски токамак поставя рекорд в гонитбата за вечна енергия
С работна температура около 700°C, реакторът може да захранва по-ефективни турбини от типа Brayton, без нужда от класическите парни цикли. И тъй като инсталацията работи при атмосферно налягане, тя не изисква тежки защитни обвивки и сложни охладителни кули. Всичко това прави технологията изключително подходяща за модулно приложение – в отдалечени, пустинни или слабо населени региони.
От експеримент към индустрия
Реакторът TMSR-LF1 има термична мощност от едва 2 мегавата, но вече се работи по следващата стъпка – демонстрационен реактор с 60 мегавата мощност, чийто строеж трябва да започне в рамките на следващите няколко години. Паралелно с това се разработват и модулни реактори до 100 мегавата, които могат да бъдат транспортирани в стандартни контейнери и бързо внедрявани на място.
Историята на ядрената енергия досега е белязана от редица обещания, които не са се сбъднали – включително и идеята за торий. Но този път Китай показва, че преходът от теория към практика е възможен. Ако технологията бъде успешно комерсиализирана, тя има потенциала да осигури по-безопасна, по-чиста и по-достъпна форма на ядрена енергия, подходяща за мащабно прилагане в епоха на глобална декарбонизация.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
