Сблъсъкът за парите в НАТО е факт. На срещата на върха в Хага (24–25 юни 2025 г.) Алиансът прие историческо решение – увеличение на военните разходи до 5% от БВП до 2035 г. Но две страни се изправиха срещу общото решение – Испания и Словакия.
Вижте още – Най-скъпата среща на НАТО: 183 млн. евро за 2.5 часа
Новата цел: 5% от БВП за отбрана
След десетилетия с праг от 2% от БВП, НАТО реши да увеличи изискването до 5%. От тях 3,5% са за чисто военни разходи, а 1,5% за свързани с отбраната дейности – киберсигурност, инфраструктура и стратегически резерви.
Мотивът? Заплахата от Русия и нейния съюз с Китай, Северна Корея и Иран. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди:
„Русия върна войната в Европа и заедно с партньорите си се опитва да прекрои световния ред.“
Испания: „Или танкове, или пенсии“
Испания е страната с най-нисък военен бюджет в НАТО – едва 1,28% от БВП през 2024 г. Правителството на Педро Санчес обяви, че може да го увеличи до 2,1%, но отказва да приеме целта от 5%.
На специално изявление Санчес заяви:
„Преминаване от 2% на 5% до 2035 г. означава допълнителни 350 милиарда евро. Това би изисквало да се вдигнат данъците с по 3000 евро на човек годишно, да се премахнат обезщетенията за безработица, майчинство и болест, да се орежат с 40% пенсиите или да се намалят наполовина разходите за образование.“
Испания обаче потвърждава, че ще изпълни военните цели по брой войски, техника и инфраструктура. „Ще дадем войници, техника и всичко необходимо. Но 2,1% – нито повече, нито по-малко“, категоричен е Санчес.
Още по темата – НАТО и ЕС харчат милиарди за оръжие, без реална заплаха от Русия
Според публикуваната кореспонденция между него и генералния секретар на НАТО Марк Рюте, Испания получава „гъвкавост да избере свой суверенен път“, но планът ѝ ще бъде преразгледан през 2029 г.
Словакия: „Не приемаме тази милитаризация“
Словашкият премиер Роберт Фицо също категорично отказва да приеме тавана от 5%. Той заяви:
„Словакия има други приоритети. Да, ще изпълним задълженията си към НАТО, но без това абсурдно увеличение. Интересите на словаците се защитават чрез социална политика, не чрез оръжие.“
Фицо директно атакува Брюксел и НАТО, обвинявайки ги в милитаризъм и в това, че поставят Европа в риск от глобален военен конфликт:
„Днес се говори повече за оръжие, отколкото за мир или за подобряване на живота на хората.“
Той допълни, че „Словакия си запазва суверенното право да решава с какво темпо и как ще увеличава военния си бюджет, за да изпълни плана на НАТО до 2035 г.“
Фицо специално посочи Испания като прецедент:
„След като Испания получава гъвкавост, ние също ще я поискаме.“
НАТО: Изключения няма – само отлагане
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте бе категоричен:
„НАТО няма клауза за изключения. Всеки държавен глава има суверенното право да реши как да постигне целите, но тези цели са еднакви за всички.“
Той потвърди, че Испания ще докладва всяка година как планира да изпълнява целите, а през 2029 г. ще има официален преглед.
Полша, която тази година ще достигне рекордните 4,7% от БВП за отбрана, обвини Испания, че „дава лош пример“ и „подкопава единството на Алианса“.
Белгия пък, окуражена от испанската позиция, също поиска „максимална гъвкавост“. Канада и други традиционни „икономични“ съюзници започнаха да намекват, че ще преговарят за отлагане.
Това е исторически разлом за Алианса – за първи път социалният модел на Европа се сблъсква челно с нарастващия натиск за милитаризация. Испания и Словакия поставят въпроса ясно:
Ще остане ли Европа социална, или ще се превърне във военна крепост?
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
