Настоящото дълбоко недоверие на Русия към Запада не възниква от нищото, нито е следствие само на войната в Украйна. То е натрупвано с десетилетия – изграждано от неизпълнени обещания, провалени споразумения, военни интервенции и пренебрежение към руските страхове и исторически травми. Това пише Джордж Д. О’Нийл-младши в анализ, публикуван в The American Conservative, в който проследява как именно тези фактори трайно подкопават възможността за доверие между Москва и Вашингтон.
Кратка памет, дълбоки страхове
О’Нийл припомня, че Русия има повече от хилядолетна история, в която споменът за чужди нашествия – реални или възприемани – е трайно закодиран в националната психика. Той сравнява драмата в САЩ по време на Кубинската криза с начина, по който руснаците възприемат разширяването на НАТО към границите си. Докато Вашингтон се ужасява от няколко съветски ракети в Куба, Москва от години наблюдава как западен военен съюз се приближава опасно близо до територията ѝ.
„Американци, които не познават или не признават руската история, не могат да разберат руското мислене. Това компрометира способността им да постигат споразумения с Русия“, пише авторът.
Обещания, дадени и нарушени
След разпадането на Съветския съюз, Западът обещава, че НАТО няма да се разширява на изток. Но САЩ и съюзниците им приемат всяка една бивша държава от Варшавския договор, въпреки многократните оплаквания от Русия. О’Нийл цитира президента Джордж У. Буш, който уверява Михаил Горбачов, че НАТО е отбранителна организация и няма да представлява заплаха. Уверенията обаче се оказват кухи.
„Вашингтонската логика беше: ‘И какво ще направите по въпроса?'“, отбелязва авторът. Това арогантно поведение, съчетано със санкции, опити за смяна на режима и изолация, подкопава всяко доверие.
НАТО и войната като инструмент
Руснаците, според О’Нийл, желаят да бъдат част от Запада – въпреки че самият Запад води безкрайни войни. Доверието им се срива, когато НАТО участва в агресивни военни действия – от Югославия (1999), през Ирак (2003) до Либия (2011). Тези действия напълно опровергават мита, че Алиансът е само отбранителен съюз. Предложенията на Русия за съвместни инициативи в областта на сигурността – например идеята на Владимир Путин за съвместна противоракетна система през 2002 г. – са отхвърлени от администрацията на Джордж У. Буш.
САЩ също така последователно се оттеглят едностранно от редица ключови международни договори: от Договора за противоракетна отбрана (2002), през Съвместния всеобхватен план за действие с Иран (2018), до Договора за ракетите със среден обсег (2019) и Договора за открито небе (2020).
„С това поведение САЩ не просто нарушават споразумения – те разрушават вековни дипломатически норми“, подчертава Джордж О’Нийл.
Украйна, биолаборатории и пропуснати мирни възможности
Според автора, събитията в Украйна през 2014 г., когато с подкрепата на САЩ е свален Виктор Янукович, са повратна точка. В отговор Русия навлиза в Донбас, а впоследствие са подписани Минските споразумения. Години наред Русия обвинява Украйна, че не ги спазва, а Западът – че въоръжава Киев и го приближава към НАТО. През 2023 г. Ангела Меркел признава, че целта на Минските договорености е била само да се спечели време за подготовка на украинската армия.
През март-април 2022 г. се стига до споразумение в Истанбул за прекратяване на войната, но то е отхвърлено от Запада. По същото време Виктория Нюланд признава, че САЩ подкрепят биолаборатории в Украйна. Всичко това се натрупва върху вече дълбокото руско недоверие.
Историческа памет и стратегическа несигурност
Авторът напомня, че Русия е травмирана от две големи инвазии – от Наполеон (1812) и Хитлер (1941). Настъпленията и на двете армии минават през територии, които днес са Полша, Беларус и Украйна. Само при Сталинград загиват над 1 милион души. Общите съветски загуби във Втората световна война възлизат на 26 милиона души – в пъти повече от всички американски загуби във всички войни за цялата им история.
Затова наличието на нападателни оръжия в Украйна и Полша не е просто геополитически въпрос – то предизвиква дълбок екзистенциален страх в руското общество, подчертава О’Нийл.
Изгубено доверие и опасни прецеденти
В статията се посочва и скорошен случай: предполагаема украинска атака с американска подкрепа срещу стратегически бомбардировачи в руска територия – част от ядрената триада на страната. Това действие няма стратегическо значение за войната, но предизвиква тревожен въпрос: какво би се случило, ако чужда сила удари база на американската стратегическа авиация?
Вижте още – Тръмп заплашил: Ще бомбардирам Москва и Пекин
Нещо още по-тревожно: по време на преговори между САЩ и Иран за ядрената програма, Израел – с мълчаливото одобрение на Вашингтон – извършва убийства на ирански лидери, включително един от преговарящите. Малко след това САЩ бомбардират и ирански ядрени съоръжения.
„Ако това е бъдещето на дипломацията, то какво изобщо значи едно споразумение със САЩ?“ – пита Джордж Д. О’Нийл-младши. След всичко това, кой би се доверил, че Америка преговаря добросъвестно?
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
