Климатичната политика по света от години се ръководи от прогнози за нарастващи бедствия, задаващи се катастрофи и необратими промени, свързани с човешките емисии на въглероден диоксид. Но официален доклад, публикуван през юли 2025 г. от Министерството на енергетиката на САЩ, предлага трезва и нетипична за институция от подобен ранг преценка.
В документа със заглавие „Критичен преглед на въздействието на емисиите на парникови газове върху климата на САЩ“ (A Critical Review of Impacts of Greenhouse Gas Emissions on the U.S. Climate), изготвен от Работната група по климата (Climate Working Group), се поставят под съмнение както крайно негативните сценарии, така и широко тиражираните твърдения за зачестяване на екстремни метеорологични явления. Прегледът е аналитичен, основан на наблюдателни данни и подчертава разминаванията между реалността и най-популярните климатични модели, използвани в международната политика.
CO₂ – „газът на живота“, а не замърсител
Още в началото докладът обръща внимание на основната теза, че въглеродният диоксид не е токсичен замърсител, както често се представя в политическия и медиен дискурс, а жизненоважен елемент за биосферата. Повишените му концентрации през последните десетилетия са довели до подобряване на растителния растеж в глобален мащаб, като най-осезаемите ефекти се наблюдават в тропическите райони, Индия, Китай и Арктика. Според авторите това „озеленяване на планетата“ се дължи до голяма степен именно на CO₂, който подобрява водната ефективност на растенията, прави ги по-устойчиви на суша и стимулира фотосинтезата. Исторически, нивата на CO₂ са били значително по-високи от днешните, без това да е довело до екологичен колапс — още едно напомняне, че терминът „климатичен замърсител“ има по-скоро политическа, отколкото научна стойност.
Проблемни модели: прогнозите се разминават с реалността
По-нататък в анализа се разглежда ролята на климатичните модели, които служат като основа за почти всички съвременни политики за декарбонизация. Работната група отбелязва, че повечето от тези модели систематично надценяват затоплянето и допускат високи нива на климатична чувствителност — т.е. реакцията на глобалната температура спрямо удвояване на CO₂ в атмосферата. Най-често използваният модел, известен като RCP8.5 (Представен път на концентрации 8.5 – Representative Concentration Pathway 8.5), според самите му създатели е малко вероятен, но въпреки това често се използва като „реалистичен сценарий“ в политически документи. В действителност, измервания от сателити и радиозондове показват, че реалното затопляне е значително по-ниско от това, което предвиждат моделите, а очакваното „усилване“ на затоплянето в тропосферата над тропиците на практика не се наблюдава.
Градската топлина и изкривяването на статистиката
Особено внимание се обръща и на ролята на градската урбанизация, която води до ефекта на „градския топлинен остров“ (Urban Heat Island Effect). В много от случаите, измерванията от климатични станции отчитат затопляне, което се дължи не на глобални фактори, а на локални процеси като застрояване, трафик и намалено озеленяване. Анализът сочи, че немалка част от т.нар. „селски станции“ в САЩ всъщност се намират в райони с население над 50 хиляди души — достатъчно урбанизирани, за да повлияят значително върху температурата. Така се създава впечатление за по-бързо затопляне, което не отразява глобални тенденции, а локални промени в земеползването, твърдят авторите.
Вижте още – Градският топлинен остров вече гори и в България
Екстремно време: без устойчиво нарастване
Една от най-дискутираните теми — екстремното време — също намира своето място в доклада. Въпреки широкоразпространеното мнение, че ураганите, горещините, наводненията и пожарите зачестяват, анализът на емпирични данни не подкрепя такава теза. Напротив — броят и интензитетът на ураганите в САЩ не показват нарастваща тенденция от 1851 г. досега; дните с екстремни горещини са били най-много през 30-те години на XX век; мащабни засушавания като „прашните бури“ в същото десетилетие остават без аналог в по-новата история. По отношение на горските пожари, докладът подчертава, че засегнатите площи не са се увеличили в сравнение със средата на миналия век, а основните причини за по-голямата интензивност в някои райони на Западните щати са свързани с лошо управление на горите и натрупване на биомаса.
Време за научна скромност
В заключение, Работната група по климата към Министерството на енергетиката на САЩ отправя сериозен апел към научната и политическата общност — за повече реализъм, по-малко идеология и фокус върху наблюдаваните данни, а не върху модели с хипотетични допускания. Документът, макар и технически, има потенциала да предизвика съществени дебати в контекста на нарастващите глобални разходи за климатични политики.
„Не отричаме, че климатът се променя. Но вярваме, че за основа на политиките трябва да служи емпиричната наука, а не най-лошите хипотези.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
