Въздушната война между Израел и Иран през последните две седмици отвлече вниманието на света от конфликта в Украйна, отбелязва анализаторът Иън Прауд в публикация в ИноСМИ. Според него, проведената в Хага среща на върха на НАТО ясно е показала, че президентът Доналд Тръмп гледа на войната в Украйна като на европейски проблем, за който трябва да плаща Европа.
„Далеч не е очевидно, че Тръмп ще прояви търпение да настоява за мир още дълго“, коментира Прауд. От дипломатическа гледна точка най-големият губещ от войната между Израел и Иран се оказва именно вниманието на САЩ към Украйна и начинът, по който медийната картина изтласква този конфликт на заден план.
Въпреки че продължава размяната на тела на загинали и военнопленници, реален напредък в мирните преговори между Киев и Москва, започнали в Истанбул в началото на юни, няма, посочва Иън Прауд. Макар да се говори за трети кръг преговори още следващата седмица, срещата на върха в Хага показа съвсем различни приоритети.
Европа ще плаща 5% за отбрана
„Ако тази среща на върха изобщо постигна нещо реално, то е легитимирането на задължението европейските съюзници да харчат по 5% от БВП за отбрана — приоритет за Тръмп още от встъпването му в длъжност“, пише авторът. По думите му мисията е изпълнена — всички съюзници, с изключение на Испания, са се подписали под това.
Вижте още – Испания и Словакия се бунтуват: няма да даваме 5% за оръжие
Иън Прауд коментира и впечатляващата демонстрация на раболепие от страна на новия генерален секретар на НАТО Марк Рюте към президента Тръмп. Цитирайки думите му от форума, Прауд пише:
„Господин президент, скъпи Доналд, вие ни доведохте до един наистина много важен момент за Америка, Европа и света. Вие ще постигнете това, което НИТО ЕДИН американски президент не е успял да направи десетилетия наред.“
Това изказване предизвика критики, след като Рюте нарече Тръмп и „татко“ по време на самата среща.
Украйна – по-нисък приоритет от парите
Според Иън Прауд усещането е категорично — Украйна е паднала с няколко степени надолу в списъка с приоритетите на Тръмп, а заедно с нея и самото НАТО.
„Сравнението между декларациите от Вашингтон през 2024 г. и от Хага през 2025 г. е показателно — докато Вашингтонската беше от 5300 думи, пълна с декларации за подкрепа за Украйна, Хагската съдържа едва 425 думи, посветени почти изцяло на военните разходи на НАТО“, пише авторът.
Прауд отбелязва, че ако преди се говореше за „необратимия път на Украйна към пълна евроатлантическа интеграция, включително членство в НАТО“, то сега тази формулировка е напълно изчезнала — сигнал, който повечето анализатори приемат като очевидно смекчаване на позицията.
Допълнителен студен душ идва и от изказване на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, който заявява, че Америка в момента не подкрепя нови санкции срещу Русия.
Европа финансира войната — по желание
Вместо ясни ангажименти, декларацията гласи единствено, че:
„Съюзниците потвърждават своите неизменни суверенни ангажименти да оказват подкрепа на Украйна, чиято сигурност допринася за нашата собствена, и за тази цел ще включват преки вноски в отбраната на Украйна и нейния военно-промишлен комплекс при изчисляването на собствените си разходи за отбрана.“
„Преведено от дипломатически език — думата „суверенни“ означава, че всеки сам решава дали да финансира Украйна. Някои ще го направят, други — не“, анализира Иън Прауд. И добавя: „Това потвърждава нещо, което наблюдаваме отдавна — за Тръмп разходите за войната в Украйна са проблем на Европа, не на Америка.“
Второто важно послание в текста според него е, че военната помощ за Украйна ще помогне на европейците да достигнат целта от 5% от БВП за отбрана — и поне Великобритания вече се е възползвала от тази възможност.
Зеленски пита, Тръмп не обещава
По информация на Прауд, президентът Зеленски е повдигнал въпроса за закупуването на допълнителни ракетни комплекси Patriot по време на личната си среща с Тръмп. Той обаче не е получил никакви обещания. „Очевидно е, че ако Киев все пак закупи американско оръжие, то това ще стане с европейски пари“, пише авторът.
В същото време, отбелязва Прауд, „единственият, който реално бута този влак с европейски гратисчии, изглежда е Марк Рюте“. Преди срещата той намекна за допълнителна помощ за Украйна в размер на 35 милиарда долара за тази година, но отказа да навлезе в подробности.
На практика повече от половината от пакета за 24 милиарда долара, договорен през април, идват от Германия — и то разпределени за изплащане в рамките на четири години. „Реално за 2025 година НАТО е осигурило максимум 22 милиарда долара, което само задълбочава огромната нужда на Украйна от финансиране“, подчертава Иън Прауд.
Без никакъв импулс за мир
„Това, което решително не видяхме в Хага, е какъвто и да било импулс за прекратяване на войната“, пише авторът. Въпреки че британският премиер Киър Стармър продължава да повтаря, че съюзниците са „решени да принудят Путин към безусловно прекратяване на огъня“, в декларацията от срещата на върха в Хага няма нито дума за осъждане на Русия.
„САЩ не дават нови пари. Украйна губи позиции на бойното поле. Европа отчаяно се опитва да запушва дупки, а Лондон, като развалена плоча, настоява за безусловни отстъпки от Москва, въпреки че тя е в силна позиция“, обобщава Прауд.
Същевременно президентът Зеленски не се е отказал от стремежа си към членство в НАТО, което според анализа на автора категорично зачерква не само перспективата за мирно споразумение, но и за стабилно прекратяване на огъня с Русия.
Америка печели от европейските страхове
„Ако срещата на върха в Хага доказа нещо, то е, че за Тръмп принуждаването на Европа да харчи за отбрана е далеч по-важно от установяването на мир в Украйна“, подчертава Иън Прауд.
Фокусирайки се върху конфликта в Близкия изток, самият Тръмп отново призна колко трудно е уреждането на украинския въпрос:
„Това е по-сложно, отколкото хората си мислят — каза той. — С Путин се оказа трудно, и, честно казано, имах известни проблеми и със Зеленски — вероятно сте чели за тях. Това е по-сложно от други конфликти.“
Прауд е категоричен, че най-големите печеливши от Хага са американските оръжейни корпорации. За да постигне целта от 5% от БВП, Великобритания ще трябва да увеличи военните си разходи с около 114 милиарда долара годишно до 2035 година, а Германия — със 128 милиарда долара годишно до 2029 година.
Първият символичен жест вече е направен — Великобритания се съгласи да закупи 12 изтребителя F-35A на цена 700 милиона долара за брой. Тези самолети могат да носят предоставените от САЩ ядрени бомби B61 — въоръжение, разработено още през 1963 година.
„Нашата сигурност вече зависи от това дали тези самолети ще успеят да пробият руската противовъздушна отбрана, за да доставят ядрена гравитационна бомба до целта“, пише с ирония Прауд.
Той допълва, че последната модернизация на B61 датира от времето на администрацията на Обама, когато бомбите получиха опашно управление за по-голям обсег. „Днес всяка бомба от 60-те години струва повече, отколкото ако беше изработена от чисто злато. Това е перфектното олицетворение на западните военни разходи“, завършва Иън Прауд.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
