На 78-ата Световна здравна асамблея в Женева, проведена тази седмица, беше прието Пандемично споразумение на СЗО, целящо подобряване на глобалната готовност за бъдещи здравни кризи. Споразумението бе подкрепено от 124 държави, но 11 страни, сред които и България, се въздържаха, изразявайки сериозни резерви. В същото време Съединените щати обявиха, че официално се оттеглят от СЗО, а новият здравен министър Робърт Ф. Кенеди-младши обвини организацията в корупция, бюрокрация и липса на отчетност.
България: без безусловна подкрепа
България, представлявана от здравния министър доц. Силви Кирилов, участва в заседанията на високо ниво и заяви, че не може да даде безусловна подкрепа за споразумение, чийто преговорен процес не е приключил. Според официалната българска позиция, страната запазва суверенното си право да реши дали ще се присъедини, след като бъде представен целият пакет, включително анексът, в който ще се регламентират ключови механизми като достъп до ваксини, данни за патогени и действия при здравна извънредна ситуация.
Заедно с България, „въздържали се“ гласуваха и четири други държави от ЕС – Италия, Полша, Нидерландия и Словакия.
Какво съдържа споразумението?
Приетият документ е част от по-широка инициатива на СЗО за укрепване на глобалното здравно управление. Основните му цели включват:
- Създаване на механизъм за бърз обмен на информация при откриване на нов патоген;
- Равен достъп до ваксини и терапии при бъдещи пандемии;
- Засилена роля на СЗО като координатор на глобалния отговор.
Проблемът, според критиците, е неясната правна сила на задълженията, дефицитът на демократична отчетност, както и възможността държавите да бъдат принуждавани към конкретни здравни политики, включително локдауни, задължителна ваксинация или граничен контрол, без парламентите да имат последната дума.
Кенеди: СЗО е „в кома“ и не подлежи на доверие
В паралелно видеообръщение, излъчено по време на асамблеята, новият американски министър на здравеопазването Робърт Ф. Кенеди-младши отправи остри критики към СЗО. Той нарече организацията:
„затънала в бюрократично раздуване, закостенели парадигми, конфликти на интереси и международна политическа игра на власт“.
Кенеди настоя за създаване на нови, по-прозрачни и отчетни институции, които да заменят СЗО, и призова други страни да последват САЩ в оттеглянето си.
„Не е нужно да страдаме от ограниченията на една умираща СЗО – нека изградим нова глобална здравна архитектура“, заяви той.
САЩ, най-големият донор на организацията, официално се оттеглиха от СЗО с встъпването на президента Доналд Тръмп, което остави организацията с огромен бюджетен дефицит. Именно заради това много от обсъжданите в Женева реформи целят финансова стабилност и структурно преструктуриране.
Опасения: нова пандемия – нови ограничения?
Макар СЗО да твърди, че новото споразумение няма да наруши суверенитета на държавите, редица експерти, организации и граждански активисти изразиха тревога, че в бъдеще подобни документи могат да се използват за налагане на универсални мерки, без публичен дебат или национална ратификация. Споменава се опитът с COVID-19 – когато масовото прилагане на ограничения доведе до:
- ограничаване на свобода на движение,
- задължителна ваксинация в някои страни,
- цензура върху мнения, различни от официалната линия.
Според Кенеди, новото споразумение „ще бетонира всички дисфункции в реакцията на СЗО по време на COVID“.
Какво следва?
Анексът към споразумението, който ще съдържа най-спорните разпоредби, ще бъде предмет на преговори от юли 2025 до май 2026 г. Едва след това държавите ще решат дали да подпишат и ратифицират окончателния документ.
България, както стана ясно от позицията на министър Кирилов, няма да стартира национална процедура по присъединяване, докато не бъде наличен целият текст. Страната настоява за ясни гаранции, че всяко задължение ще преминава през ратификация от парламента и няма да се нарушава националният суверенитет. Поне засега.
