Зорница Илиева: Това е светът на Путин

Зорница Илиева за КритичноБГ

„Това е светът на Путин и ние просто живеем в него”
Това е неотдавнашно изказване на Роналд Маркс, бивш агент на ЦРУ, казано във връзка с проведения в Санкт Петербург ежегоден международен икономически форум. Без значение, че на форума е имало изява за първи път и на дъщерите на Путин. Същността е, че Путин е изпратил послания за жизненост и динамика, съобщил е за разработването на нови стратегии във вътрешната и външна политика и за това как ще се оформя Русия в бъдеще. Това наистина е светът на Путин.

В този свят събитията препускат по начин, който създава впечатлението, че великите сили вече не успяват да овладеят и контролират хаоса. Дори и да е съзнателно предизвикван. Външният министър на Турция, Хакан Фидан, бе в Москва и се срещна с Путин, където по време на приемането му в дневния ред бе членството на Турция в БРИКС. Идея, която той лансира при посещението си в Пекин на срещата със Си Дзинпин.

Информации в турските медии твърдят, че Путин е „подкрепил интереса на Турция към членство в БРИКС”, но акцент на срещата са били регионалните въпроси от Украйна до Сирия, взаимната търговия и въведените от Анкара рестриктивни мерки /под американски натиск срещу отпускане на заем в размер на 13 млрд долара/ срещу руски банки, системата на разплащане МИР, финансови операции на руските туристи и износа на турски фирми за Русия.

Руският президент е съобщил, че ще се срещне с Ердоган на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество, ШОС, която ще се проведе в Астана на 3-4 юли.

Ердоган от години заявява, че проявява интерес към членство в ШОС и БРИКС, но конкретни стъпки не са правени. Счита се, че тези стъпки са в стил „вдигане на ръката му в пазарлъка със Запада” т.е. заплахи за обръщане на Изток, ако има прекомерен западен натиск. Още повече, че провежданата след изборите от миналата година политика на „хармонизиране със САЩ” не донесе никакви дивиденти за Анкара.

Стратегическите позиции на Вашингтон по отношение на Газа, Сирия, Ирак, Егейско море, Кипър определено не съвпадат с интересите и позициите на Турция. Даже има становища в Анкара, че по всички тези ключови за външната политика на Турция въпроси САЩ действат не в полза на страната на Ердоган.

Затова и се предполага, че Турция преминава през „повратна точка по отношение на стратегическата си ориентация спрямо заплахите, пред които е изправена”.

Случвало се е и друг път, но Анкара не се е отказвала от погледа си на Запад. Което не пречи на този етап Фидан да участва на срещата на външните министри на страните от БРИКС в Нижни Новгород, където се е срещнал и с Лавров. Фидан е направил обръщение към участниците в сесията БРИКС + и е подчертал, че „геоикономическите перспективи все още са слаби, все още сме изправени пред висока инфлация, продължава да има нестабилност и геополитическото напрежение ескалира”.

Според него „международната система, основана на правила е недостатъчна, за да осигури балансирани и бързи решения в тази епоха”. Но нито дума за създаване на нов световен ред и многополюсен свят. Но не се пропуска, че „светът е по-голям от пет”, за да не се забравя за амбициите на Ердоган да се реформира СС на ООН и Турция да заеме свое място там.

Всъщност за Турция и съответно Фидан случващото се в Газа през последните 8 месеца е не само ерозия на нормите и ценностите на международния ред, но е и от „жизнено важно значение за турците”. Това е и основната тема на изказването му в Нижни Новгород. Набляга се на „в международните отношения трябва да се подкрепят повече сътрудничеството и дипломацията, за да не се разрастват конфликтите”. Особено, ако международният ред се управлява от двойни стандарти. Слова, които няма как да не се споделят и от другите участници на срещата на БРИКС в Русия.

Това е първата среща, откакто БРИКС се разшири от 5 на 10 члена през януари с присъединяването на Египет, Етиопия, Иран и ОАЕ като официални членове. Саудитска Арабия не е участвала поради нерешени на този етап някои подробности. В разширения формат на срещата, БРИКС +, са участвали 15 държави, сред които и Турция. Бъдещето ще покаже тенденцията в действията на Турция дали е трайна или пореден ход в т.н. политика на баланс между Изтока и Запада.

В случая прави впечатление, че Фидан напоследък се изявява като многоръкия Шива. След срещите в Москва с Путин и Шойгу, секретар на Съвета за сигурност на Русия, и участие като външен министър на форума на БРИКС в Нижни Новгород, той е представлявал Ердоган на срещата на върха на държавните и правителствени ръководители на страните от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа /ПСЮИЕ/ в Скопие, РСМ в четвъртък.

Тази инициатива е лансирана от България /1996г/ във времената, когато гласът на София се чуваше отчетливо на Балканите.

На председателствената от проф. Силяновска, президент на РСМ, тазгодишна среща, Фидан отново е подчертал, че Балканите са приоритет на Турция в географско, политическо и икономическо отношение, както и по отношение на историческите, културните и междуличностните отношения. За Анкара Турция е неразделна част от Балканите т.е. от Югоизточна Европа. Приоритет на Анкара във външната политика е „поддържането на мира и стабилността на Балканите” и тя ще положи усилия за „предотвратяване на напрежението, което може да застраши регионалната сигурност”. Разбира се, че Фидан е подчертал приноса на Турция към международните военни присъствия в региона като силите на НАТО /KFOR/ в Косово и силите на ЕС /EUFOR/ в Босна и Херцеговина, БиХ. О

т миналата година Турция поддържа командването на KFOR в Косово. Но и инициира тристранни механизми за консултации между Турция, Б и Х и Хърватия и между Турция, Б и Х и Сърбия, което определя като примери за принос към добросъседски отношения и регионално сътрудничество. Сега отново демонстрира чрез ПСЮИЕ, където са 13 държави, че активно насърчава регионалното сътрудничество. А всъщност това е роля на влияние и защита на стратегически интереси в нашия регион.

Нашата страна на срещата в Скопие на ПСЮИЕ е била представена от зам.-министър на външните работи Кондов, но президентите на Черна гора, Косово и Албания са там, както и външните министри на Гърция и Сърбия. Само Словения и Хърватия са били представени от посланиците си.

Каквото и да се говори, това е единствен форум за регионално сътрудничество, който включва 13 балкански държави с равни права. Косово се присъедини към ПСЮИЕ през 2014г. Целта за ПСЮИЕ е била създаване на гъвкав механизъм за консултации, който да осигурява стабилност в региона и сътрудничество за решаване на проблемите. А те са не само много, но напоследък и ескалират. Главно заради външни играчи, които мерят сили за влияние на Балканите и използването им в стратегическата цел за противопоставяне на Русия. За изтласкването й от региона. Информация за споразумения или решения от срещата в Скопие все още няма, а в София даже не се коментира. Тези механизми за диалог и омиротворяване на обстановката вече не са на мода у нас. Дори и ние да сме ги инициирали преди години.

А дали Русия наистина ще бъде изтласкана от Балканите е въпрос с повишена трудност. Защото при срещата на Путин в Санкт Петербург с Додик, лидер на Р Сръбска в БиХ, той е заявил, че „не трябва да се съмнява, че Москва ще положи необходимите усилия да не се допусне ескалация на конфликти на Балканите, включително и в БиХ”. Как и кога, Додик не споделя. Важното е, че е получил уверение за опора от страна на Москва. Както вече се казах, това е светът на Путин. И все повече става ясно, че светът не е само Украйна.

Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски

Други новини

© 2024 Критично.бг – Всички права запазени!. Уеб дизайн и разработка: Nigma Ltd.

error: Съдържанието е защитено!