Бившата прессекретарка на украинския президент Володимир Зеленски — Юлия Мендел — даде продължително интервю пред американския журналист Тъкър Карлсън, в което отправи тежки обвинения към бившия си началник. Част от твърденията ѝ бяха веднага отхвърлени от Офиса на президента в Киев, а украински журналисти и комуникационни експерти я обвиниха, че обслужва руски пропагандни наративи. На този фон украинската журналистка Диана Панченко припомни своя стара публична конфронтация със Зеленски — още от първата му голяма пресконференция като президент — и заяви, че много от проблемите, за които Мендел говори днес, са били видими отдавна.
Мендел пред Карлсън: свидетелство или политически удар
стоп кадър: YouTube/Tucker Carlson
Интервюто на Юлия Мендел пред The Tucker Carlson Show беше публикувано на 11 май 2026 г. В него тя говори като човек от близкото обкръжение на Зеленски в първите години от управлението му — Мендел е негова прессекретарка от 2019 до 2021 г. В началото на разговора тя подчертава, че не оправдава руската инвазия и че действията на руската армия в Украйна представляват престъпления срещу човечеството, но заявява, че според нея Зеленски днес е „една от най-големите пречки пред мира“. В интервюто Мендел описва Зеленски като човек, различен от образа пред камерите — емоционално нестабилен, манипулативен и склонен да сменя позициите си. Най-скандалната част от интервюто е свързана с обвиненията около корупция, наркотици, диктаторски стил на управление и войната.
Офисът на президента категорично ги отрича, а украински коментатори настояват, че интервюто не е просто критика към Зеленски, а удар върху Украйна в момент на война, пише Pravda.
Реакцията от Киев и обвиненията в пропаганда
Офисът на президента на Украйна категорично отхвърли думите на Мендел. Според публикация на „Украинска правда“, цитираща коментар от президентската администрация, тя не е участвала нито в мирните преговори, нито в процеса на взимане на решения. Оттам определят твърденията ѝ като несериозни и поставят под съмнение нейното състояние. Реакцията в украинската публична среда също беше остра. The New Voice of Ukraine цитира комуникационни експерти и журналисти, според които Мендел е поставила знак за равенство между Зеленски и Путин и е внушила пред американска аудитория, че именно Украйна — а не Русия — е пречка за края на войната. Украинският сайт Mezha описва интервюто като удар не толкова по Зеленски, колкото по Украйна. В коментара се посочва, че Мендел е изградила образ на Зеленски като корумпиран диктатор и наркозависим лидер, но авторът подчертава, че подобен разказ, изнесен пред аудиторията на Карлсън, лесно се вписва в руския информационен интерес.
Диана Панченко: „Това го знаеха всички“
На този фон Диана Панченко реагира в Telegram с остър коментар в защита на Мендел. Тя заявява, че „прислугата на Зеленски“ се е нахвърлила върху бившата прессекретарка и че я наричат „руска пропагандистка“. Според Панченко Мендел е казала неща, които „всеки нормален човек знаеше отдавна“ — за корупция, наркотиците и диктаторския стил на управление.
Панченко стига и по-далеч: тя твърди, че Мендел се е въздържала, защото не желае да носи съдебна отговорност, и че хора от обкръжението на Зеленски са знаели за много повече неща, за които бившата прессекретарка засега не говори. Това са твърдения на Панченко, а не доказани факти, но те показват как интервюто на Мендел беше използвано от критиците на Зеленски като потвърждение на стара теза: че публичният образ на украинския президент е бил съзнателно изграждан и поддържан, докато неудобните детайли са оставали извън официалния разказ.
Именно тук Панченко припомня и собствената си среща със Зеленски — първата му голяма пресконференция, на която тя му задава дълъг и остър въпрос за разминаването между предизборните очаквания и реалността.
В коментара си Панченко казва, че познава Мендел и че двете са се срещали няколко месеца преди войната, за да обсъждат съвместно интервю. По думите ѝ идеята била на Мендел — да се покажат „две различни позиции на една Украйна“. Този детайл е важен, защото разкрива нещо по-широко от личен конфликт със Зеленски. Украинското публично пространство отдавна не е единно. В него съществуваше силен вътрешен конфликт между проевропейския и национално-мобилизационен разказ, от една страна, и критиците на властта, на войната до пълна победа и на западния курс без алтернатива, от друга.
След 2022 г. тази вътрешна граница стана още по-твърда. Много гласове бяха изтласкани, обвинени в проруска позиция или поставени извън легитимния украински дебат. Именно затова интервюто на Мендел пред Карлсън предизвика толкова силна реакция: то не просто критикува Зеленски, а пробива западния разказ за него като почти безалтернативен символ на украинската съпротива.
Старата пресконференция и неудобните въпроси към Зеленски
В предоставената транскрипция от пресконференцията Панченко, тогава представена като журналист от NewsOne, първо пита Зеленски дали е променил обещанието си да бъде президент само един мандат. Зеленски първоначално отговаря, че „ще помисли“, а след това уточнява, че е отишъл за един мандат, но ако има голяма подкрепа от украинския народ, може да мисли за още един.
След това Панченко формулира основния си въпрос чрез контраста между сериала „Слуга на народа“ и реалната първа година на Зеленски. Тя казва, че ако на украинците преди година им беше показан филм с условното заглавие „Година на народа със своя слуга“, в него „мир няма“, тарифите не са намалели, „пролетта минава“, но обещаните осъждания не са започнали, а Зеленски иска от Върховната рада да гласува за пазара на земята с помощта на Порошенко и неговата фракция.
Въпросът ѝ е директен: ако украинците са знаели всичко това, щяха ли 73% от тях да гласуват за Зеленски?
Отговорът на Зеленски се разгръща в дълга защита на рейтинга му, на икономическите резултати и на собствената му разлика с Порошенко. Той твърди, че ако тогава има втори тур, отново би получил около 75%, а ако има първи тур, би взел повече, отколкото на първия тур през 2019 г. После защитава политиката си по тарифите, казва, че общите сметки са намалели, че курсът на долара е стабилен и че цените на горивата са спаднали.
Разговорът обаче бързо се превръща в спор между президента и журналистката. Зеленски напада медийната група около NewsOne, 112 и ZIK, като намеква за финансиране от чужди държави и за това, че собствениците на телевизионни канали харчат огромни средства, за да влияят върху политическата ситуация, вместо да помагат на бедните хора.
От очакванията за мир до реалността на властта
Най-острата част от старата размяна идва, когато Панченко пита Зеленски дали съжалява, че е станал президент, и с какво се различава от Порошенко. Вместо да отговори веднага, Зеленски на свой ред я пита кой е по-добър за нея — втори мандат на Порошенко или Зеленски „такъв, какъвто е“.
Панченко избягва персонален отговор и казва, че народът ще отговори на следващите избори. След това настоява: с какво Зеленски се различава от Порошенко „с едно изречение, просто от сърце“.
Отговорът на Зеленски е показателен за самопредставянето му в онзи период. Той казва, че се различава от Порошенко „по всичко“ — и физиологически, и като президент. Описва себе си като честен и порядъчен човек, който „боледува“ за държавата, признава, че може би не говори украински толкова красиво като Порошенко, но подчертава, че уважава страната, гражданите и украинския език.
Тази стара пресконференция е важна не защото доказва обвиненията на Мендел или Панченко. Тя не ги доказва. Но показва, че още в първата година на Зеленски е имало остри въпроси за разминаването между образа на „слугата на народа“ и реалната политика: земята, тарифите, войната, бедността, съюзите в парламента и отношенията с Порошенко.
Защо западният образ на Зеленски започва да се пропуква
Истинската тежест на случая не е само в думите на Мендел. Тя е в това, че около Зеленски започва да се пропуква един много силен международен образ.
След 2022 г. украинският президент беше представян на Запад като символ на съпротивата, демокрацията и моралната яснота. Това не беше само украински вътрешен образ, а глобална политическа конструкция — удобна за западните правителства, за медиите и за самата украинска власт.
Интервюто на Мендел атакува точно тази конструкция. То казва на западната аудитория: човекът, когото виждате като герой, е друг зад камерата. Панченко добавя своя пласт: това не е ново, много хора са го знаели, но са мълчали, докато образът е работил.
Интервюто на Юлия Мендел пред Тъкър Карлсън не може да бъде четено нито като окончателна истина, нито като обикновена пропаганда за изхвърляне. То е политически взрив, в който лични свидетелства, непроверени обвинения, вътрешноукраински конфликти и международна информационна война се смесват в един разказ.
Диана Панченко използва този взрив, за да напомни старата си теза: че още в началото е имало журналисти, които са виждали разминаването между сериала „Слуга на народа“ и реалното управление. Пресконференцията, на която тя притиска Зеленски за обещанията му, не доказва всичко, което Мендел твърди днес. Но показва, че въпросът за очакванията и реалността не се е появил сега. Той е бил там от самото начало.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
