Начало Анализи Защо санкциите налагани от САЩ на Русия ускоряват края на западната икономическа хегемония?

Защо санкциите налагани от САЩ на Русия ускоряват края на западната икономическа хегемония?

Доминик Сансоне, The American Conservative

от kritichno.a
русия сащ

Докато руските и украинските войници се сражават в калта на Донбас и околностите му, променящият се терен на геополитическия пейзаж продължава да предвещава падането на неолибералния политико-икономически ред.

 

Опитът на Запада да вербува големи части от световната общност да се включат във войната за санкции определено се провали. Освен САЩ, ЕС и няколко близки съюзници (т.е. икономически зависими и военни протекторати) като Канада и Япония, практически нито една друга държава не се присъедини към тях, което изпреварва всякакви икономически усилия на самопровъзгласилите се защитници на демокрацията. Все повече изглежда, че трансатлантическата политика има точно обратния ефект.

От 9 юни Пакистан е последната страна, която започна да приема големи доставки на суров петрол с отстъпка от Русия, достигащи 100 000 барела дневно. „Това е първият в историята руски петролен товар за Пакистан и началото на нови отношения между Пакистан и Руската федерация [sic]“, обяви министър-председателят Шехбаз Шариф.

Първоначално Шариф дойде на власт миналата година с надеждата да подобри отношенията със САЩ и да си осигури благоприятно споразумение за помощ с МВФ предвид икономическите проблеми на страната. Свалянето на предишния министър-председател Имран Хан през април 2022 г. се дължеше отчасти на влошаването на отношенията между Пакистан и САЩ и на възприеманото от Хан уюта към Русия. Макар че Шариф започна мандата си с намерението да промени курса, строгите условия на МВФ и отслабващата подкрепа от Вашингтон очевидно са допринесли за преоценката на международните обстоятелства от страна на Исламабад.

В настоящия геополитически пейзаж подобен ход се възприема като пряко противопоставяне на усилията на Запада да възпрепятства приходите на Москва. Не е трудно да се разшифроват мотивите, които стоят зад променените политически и икономически изчисления на Исламабад. Той не е и изключителен. Международната агенция по енергетика (МАЕ) съобщи, че в момента Москва изпраща 8,1 млн. барела петрол дневно, което е най-високият брой от април 2020 г. насам. През януари 2023 г. почти половината от тези доставки са били предназначени за Китай и Индия, които от януари 2022 г. насам са увеличили дела си в руския износ на петрол съответно от 21% на 29% и от 1% на 20%.

Само китайският внос на петрол скочи през май до третото най-високо ниво, регистрирано някога. Наскоро Пекин издаде и квота за внос на суров петрол в размер на огромните 62,28 млн. тона разпределени количества. По този начин общият размер на квотите за внос, издадени от китайското ръководство, е с 20 % по-висок от този по същото време на миналата година. В същото време покупките на природен газ от Пекин продължават да се движат нагоре, като през първото тримесечие са се увеличили с 3,3% на годишна база, а през април са се увеличили с 10,3% на годишна база покупките на втечнен природен газ (LNG).

Търсенето в Китай е единственият фактор, който влияе най-силно върху международните цени на енергията. Въпреки че съществуват известни опасения за потенциално по-ниско търсене, ако износът на суровини от Пекин бъде намален през следващите месеци в условията на пазарна несигурност, руският нефт и газ, постъпващи в Китай, със сигурност ще продължат възходящата си тенденция като цяло.

На неотдавнашния Международен икономически форум в Санкт Петербург се срещнаха представители на различни икономически групировки и организации за сътрудничество извън атлантическата орбита, за да обсъдят по-голяма взаимосвързаност, сътрудничество в областта на развитието, транспортни коридори, както и инвестиционни възможности за финансиране на различни трансгранични инициативи. Една от тези групи е Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), която продължава да се фокусира върху по-голямо сътрудничество и интеграция с държавите от АСЕАН. На тазгодишната среща беше представена забележителна презентация за създаването на инвестиционна банка на ШОС, която да осигури необходимия капитал за улесняване на такива съвместни проекти.

На форума в Санкт Петербург беше отделено голямо внимание и на организацията БРИКС. Тя включва и важна инвестиционна банка – Новата банка за развитие, която осигурява лесен достъп до ликвидност на своите членове, финансира инфраструктурни проекти и улеснява увеличаването на промишленото производство. БРИКС продължава да увеличава влиянието и размера си. Миналата година за членство кандидатстваха редица нови държави, включително Иран и Аржентина. През 2023 г. заявки за членство подадоха още деветнадесет държави преди предстоящата среща на върха в Йоханесбург през август тази година. Една от последните молби беше подадена от Египет на 14 юни. Обсъждат се и потенциални кандидатури от важни играчи на енергийния пазар като Венецуела (с пряката подкрепа на президента на Бразилия Лула) и Обединените арабски емирства. Президентът на ОАЕ шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахаян пътува директно до форума в Санкт Петербург, за да се срещне с Путин на 16 юни, където двамата обсъдиха желанието си да изградят по-близки отношения между страните.

Съседът от Персийския залив – и традиционен съюзник на САЩ – Саудитска Арабия също до известна степен хеджира геополитическите си залози. След като отказа телефонните разговори на Байдън през март 2022 г. и отхвърли искането му да увеличи производството на петрол, за да помогне за намаляване на международните цени, приятелството на Рияд с Вашингтон донякъде се развали в последно време. (Саудитска Арабия също така се присъедини към ШОС през март 2023 г. и е потенциален кандидат за членство в БРИКС). В друг ход, който вероятно ще срещне недоволството на западните ѝ съюзници, Саудитска Арабия допълнително реши да продължи с по-нататъшно намаляване на производството с 1 млн. барела на ден от юли.

Независимо дали това ще окаже голямо влияние върху повишаването на цените на международния пазар (да припомним, че китайското търсене остава основният фактор, влияещ върху международните цени), западните ценови ограничения и различните регулаторни ограничения, наложени на Русия, ще гарантират, че сумата, начислявана от Москва, ще остане под пазарната цена в краткосрочен план, стимулирайки още по-големи покупки от страна на Пекин и Ню Делхи. Вземете предвид, че, както беше обсъдено по-рано, само Китай е увеличил търговията си с Русия с около 40% и тази година ще достигне рекордните 200 млрд. долара. Може би най-важното обаче е, че повече от 70 % от тази търговия се урежда в юани или в рубли, като в момента Руската централна банка държи 40 % от резервите си в юани. Съобщава се, че Пакистан също е платил за новите си доставки на суров петрол от Москва с китайски юани. По-рано през 2022 г. Саудитска Арабия предложи възможността да деноминира в тази валута своите петролни сделки с Пекин.

 

Настоящата геополитическа система с всички съпътстващи я характеристики е възможна единствено благодарение на долара, който царува като световна резервна валута. Защитниците на настоящия ред вярват, че тази система ще се запази за неопределено време, гарантирана от военната мощ на САЩ и икономическото господство на Запада. Но международната обстановка започва да се променя, както поради разрастващите се икономически съюзи извън пределите на подкрепяните от Запада международни агенции, така и поради политическите решения на тези агенции и техния покровител САЩ. Никой скорошен ход не е ускорил тази промяна в по-голяма степен от решението на Вашингтон да замрази и след това да изземе валутните резерви на Руската федерация в началото на войната в Украйна.

Въоръжаването на финансовите резерви увеличи недоверието в настоящата система до нови висоти. Краят на господството на долара може и да не е близо, но е много по-вероятен, отколкото мнозина на Запад искат да признаят. Поддръжниците на неолиберализма – като тези от Атлантическия съвет – са прави, че общите приходи на Москва от петрол и газ са намалели в условията на западни ценови ограничения (46% спад на годишна база през февруари тази година), което е довело до натрупване на значителен дълг и голям бюджетен дефицит, който в момента възлиза на около 42 млрд. долара. Те грешат, като смятат, че това е доказателство, че санкциите имат желания ефект (т.е. променят поведението). Русия несъмнено е доволна да отчете по-високи стойности на държавния дълг в краткосрочен план, ако това означава да се придвижи към система с по-голяма финансова независимост. Дефицитът на Москва вероятно ще се свие и с постъпването на данъчните плащания върху доставките на енергия, да не говорим за потенциала за евентуално заобикаляне на западните ограничения (ограничението от 60 долара в момента е приложимо въз основа на факта, че руските кораби, превозващи петролни доставки, използват западни морски застрахователни и финансови услуги – ситуация, която може да се промени).

Русия показа, че икономиката, основана на суровини и тежко промишлено производство, има по-голямо значение в днешната международна среда, отколкото тесен набор от икономически показатели като годишен ръст на БВП или доход на глава от населението. Ако господството на долара някога бъде прекратено, този факт ще стане болезнено ясен.

Съединените щати и другите западни държави възприемат все по-идеологическа перспектива по отношение на бъдещия курс на икономическо развитие. Лидерите избират да приемат само информация, която съответства на техните догматични убеждения. Само истинска вяра би могла да потвърди нелепите неотдавнашни прогнози на МАЕ, че пикът на търсенето на петрол ще бъде достигнат до края на това десетилетие.

Неуспехът да се премахнат идеологическите очила и да се разберат политическите и икономическите условия, каквито те обективно съществуват, ще доведе до катастрофа за Западния блок. Бюджетният дефицит на Москва може и да е нараснал временно, но международното пренареждане продължава. Силният сектор на услугите и ниските емисии на въглероден диоксид не са признак за национално величие. Ако доларът в крайна сметка изгуби статута си на световна резервна валута и ако търсенето на американски дълг някога започне сериозно да намалява, националната икономика ще се окаже кухата черупка, която представлява.

Доминик Сансоне, Hillsdale College Van Andel Graduate School of Statesmanship

 

Заглавието е на КритичноБГ

Източник: The American Conservative

Други новини