Над две десетилетия след идването си на власт президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган е изправен пред нарастващи вътрешни напрежения, икономически трудности и задълбочаваща се политическа конфронтация. В анализ за списание The National Interest Робърт Елис проследява трансформацията на турската политическа система и очертава рисковете пред бъдещето на страната.
Големият проект на Ердоган: от Истанбул до президентската система
Реджеп Тийп Ердоган е на власт от 2002 г., първоначално като министър-председател, а днес като президент и лидер на управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКП). Както отбелязва Робърт Елис в анализа си за The National Interest, още след избирането си за кмет на Истанбул през 1994 г. Ердоган е имал „голям план“ — да промени светската конституция на Турция и да я замени с модел, по-близък до ислямските ценности. Ключов елемент в този проект е силна президентска система, концентрираща властта в ръцете на един човек — визия, реализирана чрез конституционните промени през 2017 г.
Кметският му мандат в Истанбул е белязан от инфраструктурни реформи — подобрения във водоснабдяването, управлението на отпадъците и транспорта. Този модел се превръща в запазена марка на управлението на АКП: масивни инвестиции в пътна мрежа, летища, мостове и язовири, както и в училища и болници. Развитието на турската отбранителна индустрия се превръща както в източник на износни приходи, така и в показател за стратегическата роля на страната.
Икономическият възход и натрупването на структурни проблеми
След тежкия икономически срив през 2001 г. тогавашният министър на икономиката Али Бабаджан ръководи възстановяването на страната. В ранните години на управление на АКП Турция отбелязва значителен растеж. През 2008 г. Европейският съюз признава, че страната има функционираща пазарна икономика — ключов критерий за членство. През 2013 г. Турция изплаща дълга си към МВФ.
Американският икономист Джеси Коломбо обаче предупреждава, че експлозивният растеж, основан на чуждестранни „горещи пари“ и изключително ниски лихви, е неустойчив. Според Робърт Елис назначаването на зетя на Ердоган — Берат Албайрак — за финансов министър през 2018 г. допълнително задълбочава икономическите проблеми.
Сблъсъкът с опозицията и превръщането на правосъдието в инструмент
Два основни конфликта бележат управлението на Ердоган: противопоставянето с кемалистката светска опозиция и разривът с бившия му съюзник — имама Фетуллах Гюлен. Според Робърт Елис първият сблъсък започва с процесите „Ергенекон“ (2007) и „Балйоз“ („Чук“, 2010), довели до осъждането на стотици военни и цивилни по обвинения в заговор за преврат. По-късно става ясно, че доказателствата са били фалшифицирани, а през 2014 г. Конституционният съд нарежда освобождаването на обвиняемите.
През декември 2013 г. избухва корупционен скандал, засягащ семейството на Ердоган и висши правителствени представители. Президентът определя случая като „съдебен преврат“, организиран от движението на Фетхуллах Гюлен. Кулминацията на конфликта настъпва през юли 2016 г. с опита за военен преврат. Последвалите чистки практически демонтират мрежата на Гюлен в държавните институции.
Робърт Елис подчертава, че турската съдебна система се е превърнала в ефективен инструмент за ограничаване на опозицията. Лидери като кюрдския политик Селахатин Демирташ и обществения деец Осман Кавала са в затвора въпреки решенията на Европейския съд по правата на човека за освобождаването им, които Ердоган определя като „нищожни“.
Изборни загуби, централизиране на властта и натиск върху местното управление
През март миналата година под ударите на властта попада и кметът на Истанбул Екрем Имамоглу, смятан за най-вероятен конкурент на Ердоган. Лидерът на опозиционната Народнорепубликанска партия (CHP) Йозгюр Йозел и редица партийни кметове също са изправени пред риск от съдебно преследване. Според анализа крайната цел е отслабване на CHP — партията, основана през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк.
Вижте още – Имамоглу към Ердоган: Ще те бия от затвора
След тежката загуба на АКП на местните избори през март 2024 г. натискът срещу опозицията се засилва. В рамките на година 13 общини, управлявани от кметове на CHP и прокюрдската партия DEM, са поставени под контрола на назначени от правителството настойници. Това, според Елис, засилва усещането за отчуждение от централната власт, особено сред младите избиратели.
Обществена умора, младежка емиграция и икономическа тревога
Външният министър Хакан Фидан заявява, че турското членство в ЕС ще остане недостижимо без фундаментална промяна в мисленето на Съюза. Евродепутатът Начо Санчес Амор отвръща, че „проблемът с Турция не е религията, а демокрацията“.
Проучване на турския център Metropoll от декември показва високо ниво на обществено „прегаряне“: две трети от населението живеят с комбинация от силна тревожност за бъдещето и усещане за безпомощност. Насилието, престъпността, политиката и икономиката са основните източници на стрес. Доверието в религиозните институции е ниско, като 70% от хората търсят подкрепа в семейството си.
Преди три години Ердоган обяви, че Турция върви към „Века на Турция“ ръка за ръка с младите. Данните на Metropoll обаче показват, че над 40% от хората между 18 и 34 години биха предпочели да живеят в чужбина. Почти половината от анкетираните очакват общата ситуация в страната да се влоши.
Форум на турски държавни служители съобщава, че срещу 25 милиона души има образувани изпълнителни дела за неплатени дългове. В страна с население от около 86 милиона това означава, че приблизително всеки трети е заплашен от принудително изпълнение — показател за мащаба на икономическата криза.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
